С партийната воля и правилната охранителна компания, градоначалникът лесно ще се превърне във феодал

Мине, не мине парче време и се зачетем в поредната новина за зверство над възрастни хора – там някъде в забравената провинция. Такива случки като с онази клета жена в с. Голямо Враново, Русенско миналата година. Пречукана в леглото си с тежък предмет. Такива случки като тази в Провадия от миналата година. Възрастната жена беше изнасилена, убита по мъчителен начин от малолетни роми. Те се гаврили с нея и се забавлявали. Бездушно, хладнокръвно. Такива случаи са много, прекалено много дори.

В опустелите села, където младите са предимно маргинали, над възрастните хора се извършва систематично, структурно насилие. Полицията няма какво да направи, защото първо отсъства, а второ дори и да хване някой заподозрян, глутницата се събира и създават алиби, кълнат се във всичко, позовават се на конвенции дори. Търсят си правата. Ако има други свидетели – мълчат. Те знаят много добре, че няма кой да ги защити, когато дойде вечерта. И така нощите се превръщат в психотрилър, във филм на ужасите, при който не знаеш на сутринта кой ще приплаче.

Да бъдеш само обран си е благословия. „Малкият дявол“, ще кимне някой старец и ще добави: „Ти знаеш ли какво се случи с баба ти Мария миналата година?“. Ще покима с глава и ще влезе в къщата, бронирана като трезор.

Когато селото има голямо землище и собственикът или арендаторът е човечен, наред с посевите си плаща да се пази и селото. Тогава идват частни компании, слагат камери, патрулка обикаля през нощта и престъпността рязко спада. Те не са на подчинение на кмета и не зависят от него и си вършат работата. В такива места по Плевенско, Ловешко, Монтанско кражбите биват забравени. Случва се и някой да сгреши, но след това бързо влиза в затвора.

В средата на януари парламентът прие промени в Закона за частната охранителна дейност. Той е доста различен, от това, което бизнесът очакваше и определено създава предпоставки за овладяване на целия сектор с многото нормативни изисквания, лицензи и т.н. Чрез този закон секторът изглежда свръхрегулиран, с толкова условности, че на всеки може да бъде отнет лиценза по всяко едно време.

Това, което излезе като водеща новина е, че кметовете ще могат да наемат частни компании, за да охраняват урбанизирани места. Изисква се лиценз, който може да се издава за територията на цялата страна или на територията на отделна област, който ще дава право на „наблюдение, контрол и реакция с мобилни охранителни патрули“.

Както става ясно от началото на тази статия такива дейности са възможни и сега, само че с обществена поръчка, за да е ясно всичко. Този закон трябваше да подпомогне сектора. В интервю пред „Офнюз“ Татяна Иванова, изпълнителен директор на Индустриален клъстър „Сигурност“, казва, че законът е доработван от МВР и съществува риск дейности, които са задачи на ведомството да бъдат приватизирани.

МВР категорично е неефективно в осигуряване на сигурността в огромни части от България – малките села, бедните територии на страната. Хората имат право не само да наемат компании, ако питате мен, трябва да имат правото и да се защитават сами - себе си и своята собственост, по всякакъв начин. Един изстрел възпира повече бандитите отколкото добрите пожелания на политиците.

Усещането, което се намърдва в обществото е, че този закон, без да е обсъждан реално, без да бъде съобразен с нуждите на пазара, е отворена врата за отделяне на дейности на МВР, приватизирането им и монополизирането им. Нищо по-различно от други сектори в обществото, където малките риби са изядени, а водата цепят само перките на бели акули. Бели, но кръвожадни и гладни.

Няма защо да спорим дали държавата се справя или не с дейността по тема сигурност. В много части от страната тя е абдикирала. Вакуумът, който съществува на тези места, няма как да не се запълни с паралелни на МВР структури. Това ще стане рано или късно и може би е за добро на хората. Друго си е да избръмчи през нощта един мощен джип и да подгони поредните крадци. Но…

Представете си Ценко Чоков, който е сключил договор с правилната охранителна фирма. Какъв Див Северозапад се очертава. Представете си едно грубо окрупняване на сектора и парцелиране на страната на сфери на влияние. Джебел с частна полиция?

Представете си как една фирма, която взема лицензите в цяла област. Кметовете, които са подчинени на властта, ще бъдат принудени да издържат частната полиция на властта, която и да е тя в този момент.

Представете си и каква ще бъде ролята на тази частна полиция по време на едни местни избори с правото си да наблюдава, да записва, да задържа, да респектира чрез присъствие и клатене на глава. С партийната воля и правилната охранителна компания, кметът лесно може да се превърне във феодал. Не че сега няма такива, но нещата ще загрубеят.

Държавата отдавна е започнала да се отдръпва от всички значими сектори. По конституция здравеопазването е безплатно, но това не е така. Бездушието и банкоматите, които те срещат пред всички болници, бързо умъртвяват надеждата ти за хипократово отношение. Държавните болници са жертва на брутално източване и то с лекото погалване от кадифената ръкавица на властта. Бюджетът на Здравната каса лека се отприщва към частните болници, където, представете си, има дори чисти тоалетни. Лесните дейности там минават по здравна каса, а специфичните - в кеш.

Същото се случва и в образованието, където насилието и агресията доминират и тържествуват. С онази извратена идея да се плаща на калпак превръщат директорите в скопци (не намеквам за никаква Истанбулска конвенция, б. а.), които нямат потентността да приложат вижданията си за добро образование, защото ако изгубят ученици, ще се наложи да плащат по-малко на учителите.

Шансът остава за хората, които могат да си позволят да бъдат в частна болница, в частно училище, университет.

Когато става дума за сигурност пак трябва да се разчита на частните компании. Трябва да се застраховаш, ако искаш да се прибереш в същия дом, от който си излязъл сутринта. Говоря същия като обзавеждане, иначе всеки може да преспива където си пожелае, стига да има добър адвокат - пак въпрос на пари.

Така лека-полека онова, за което плащаме данъци, се оказва неработещо и се налага да плащаме втори път за реални услуги. Данъците остават само за прахосване и разграбване, а за да сме здрави, образовани и сигурни, ще трябва да си плащаме допълнително. И това не е капитализъм, както някой може да възкликне, а злоупотреба с държавата. Чрез мощта на администрацията се контролира и бизнеса.

Дано опасенията са напразни, макар че практиката в другите сектори да не ни дават много оптимизъм. Охранителната дейност изглежда един от малкото сектори, които не са окрупнени, овладени и не са се появили големите акули от чужбина, които срещу едно „мерси“ и малко услуги ще могат да монополизират пазара.

Този закон, разбира се, ще има своите проблеми по пътя на реализация и е хубаво преди да се случат лоши неща, да има по-сериозно обсъждане и най-вече със сектора.