Редно е да има бюст на граф Игнатиев в София

През тази година се отбелязват 140 г. от установяване на дипломатически отношения между България и Русия. Какво се промени през този почти век и половина оттогава. И каква е ролята на граф. Игнатиев за Освобождението на страната ни, както и за последващите събития. А също и за перспективите пред съвременния свят и особено пред Европа - по тези и други въпроси разговаряме с княз Никита Лобанов.

- Княз Лобанов, често посещавате България, какъв е фокусът на сегашната ви визита?

- Поводът е сериозен: На 5 и 6 юли в София ще се проведе конференция на тема „140 години от установяването на дипломатическите отношения между България и Русия“, организирана от БАН, Федерацията за дружба с Русия и народите на ОНД, фондация „Славяни“ и други организации. Конференцията ще се открие в Големия салон на БАН. Аз ще участвам в този изключително важен и интересен форум. Защо всъщност се интересувам от това честване? Още през 1902 г. инициативен комитет от учени, интелектуалци и общественици издига идеята да бъде поставен в София паметник на руския дипломат и генерал, граф Николай Павлович Игнатиев. Има и решение на Столична община, но поради различни причини досега този паметник не е поставен. Руският посланик е получил в посолството в София копие на бюста на графа, намиращ се в град Варна. В Москва скулпторът Леонид М. Баранов също е изработил бюст на граф Игнатиев, който би могъл да се използва за модел. В началото на 2018 г. се създаде и инициативен комитет, в който влизат фигури като академиците Антон Дончев, Константин Косев, Георги Марков, член-кореспондентите Вежди Рашидов и Иван Гранитски, професорите Андрей Пантев, Стоян Денчев, Стефан Данаилов, Сергей Игнатов. Според г-жа Фандъкова обаче трябва да се създаде нов инициативен комитет, който да изработи проект. Аз задавам въпроса: след като има готови паметници, защо трябва да се прави нов? Нека по повод годишнината уважим важната роля на дипломата.

- Вие знаете ли, че у нас бяха осветлени доказателства как граф Игнатиев е пречел на възникването на освободителното ни движение? Излязоха документи, че комисията, водила следствието срещу Левски, е дирижирана от дипломата Игнатиев, който всъщност одобрява смъртната му присъда? Днес дори има възгласи да бъде преименувана ул. „Граф Игнатиев“, има подписка в интернет срещу идеята за подобен паметник...

- Надявам се тази конференция да даде отговор на много въпроси. Нека смирено да обговорим фактите. Редно е в 21 век да намерим траекториите, които ни обединяват, а не темите на омразата и разединението. Не по-малко важно е следното: каква е ролята на графа по време на войната и сключването на мирните договори? Историческата достоверност е подкрепена с документи и мемоари на участниците. Примирието между Русия и Турция дава границите на Велика България. Граф Игнатиев е инициаторът за подписването на Санстефанския мирен договор. Той го подписва. Това не трябва да се забравя. Този акт влошава отношенията между Русия и другите Велики сили. Дизраели убеждава кралица Виктория, че примирието между Турция и Русия е неподходящо за Великобритания, че България не трябва да има излаз на Бяло море. Така Берлинският договор отстранява благоприятните за България факти, придобити от граф Игнатиев, и Великите сили разделят България. Като следствие граф Игнатиев е подложен на критики и уволнен от дипломатическа кариера. Финалът на многомесечните преговори завършва с Константинополския мирен договор, подписан на 27 януари 1879 г. от моя предтеча Алексей Борисович Лобанов-Ростовски. Като опитен дипломат той включва три пункта от Санстефанския мирен договор, които дават възможност за създаването на независимото Княжество България и изработването на конституция. Този факт е почти неизвестен на българското общество, дори на историците. Сами разбирате защо съм съпричастен с темата за Освобождението на България, за ролята на граф Игнатиев и противоречивото развитие на дипломатическите отношения между двете държави.

- Какво е развитието на тези отношения през годините?

- Те прекъсват през 1886 г. за цели 10 години. Но на 24 юни 1896 г. Фердинанд изпраща делегация при император Николай ІІ, за да моли да се възобновят дипломатическите отношения. Делегацията е възглавена от митрополит Климент и включва: архимандрит Василий, Теодор Теодоров - председател на Народното събрание, поетът Иван Вазов и други видни хора. Тя е посрещната от министъра на външните работи Алексей Борисович Лобанов-Ростовски. Той толкова уважава международната репутация на митрополит Климент, че му целува дясната ръка. Този акт е документиран в доклади, вкл. и Иван Вазов е свидетелствал, но в архивите не се намериха снимки или литографии. Аз поръчах голяма картина, която е запечатала този момент: министър Лобанов-Ростовски целува ръка на митрополита. Това е важен политически факт. В този момент Княжество България няма политическо значение в Европа. Но руското управление отдава дължимото на този приятелски акт и на ролята на православието. Поръчах още две копия на картината: на 7 юли ще подаря едната на посланика на Руската федерация Н. Пр. Анатолий Макаров, а на 8 юли ще подаря друго копие на Негово Светейшество Неофит, Българския патриарх. Картината е впечатляваща!

- Вие сте един от големите дарители на уникати от българската история. Разкажете за други ваши дарения.

- Наскоро купих в Париж портрет на Стефан Стамболов и две литографии, на които е изобразено убийството му. Едната литография е от в. „Le Petit Parisien“ от 28 юли 1895 г, а другата е от „Le Petit Journal“. Във Франция това убийство е било дискутирано широко. Подарих тези ценни от историческа гледна точка произведения на Националния исторически музей.

- Вие се вълнувате от политическите и културни събития у нас. Какво друго ви привлича?

- Между 16 и 20 октомври в Пловдив ще бъде отпечатана пощенска картичка на картината от подписването на Константинополския мирен договор. Ще бъде валидирана пощенска марка със същото изображение - във връзка с Пловдив, Европейска столица на културата, и под егидата на Н. В. Симеон Втори. През пролетта на 2020 г. ще бъде отпечатана в 1000 тираж книгата „Жени-художници в България“, която аз спонсорирам. Презентацията ще бъде на 16 май 2020 г. в Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“, която ще организира голяма изложба. Чрез това интервю сега бих предложил на Министерство на външните работи да откупи поне 200 книги и да ги раздава чрез нашите посолства в ислямски страни, за да се види, че България е уникална по отношение на свободата и творческите изяви на жените. Няма друга страна в Европа, където да има толкова много художнички. Много евтино ще бъде по този начин да се рекламира България - книгата ще бъде двуезична (на български и английски език). Важно е самата изложба (а книгата като каталог) да бъде показана в други държави. Нека повторим похода за реклама на българското изкуство така, както преди 40 години изложбите на българските икони и на златните съкровища обикаляха света по идея на Людмила Живкова. Забрави се онова време на отваряне на България по отношение на културната политика, а това беше уникално постижение.

- Вие сте финансист и колекционер. Как виждате бъдещето на Европа - във финасово и политическо отношение?

- Живеем в безпрецедентно време на социално разслоение и стряскащи цифри. Капиталите на отделни личности са неимоверни - някои магнати притежават повече, отколкото е годишният бюджет на отделни държави. 1% от населението на света притежава 50% от имуществото в света. 3% от населението на Руската федерация притежава 90% от финансовите авоари на страната. Заплатите на управляващата върхушка превъзхождат хиляда пъти заплатите на работниците. Познавам хора, които печелят на ден 10 милиона долара. А във всички държави има хора, които живеят с 1 долар на ден. Очевидно това ще доведе да нова революция. Не бих се учудил, ако тя се организира в социалните медии. Що се отнася до значимостта на културното наследство, ще кажа следното: Англия съществува вече 1100 години, но има по-малко артефакти от САЩ, които изкупуват произведения на изкуството от целия свят. Финансовите възможности на меценатите в Русия, САЩ и Китай превъзхождат възможностите на правителствата. През 2018 г. даренията за култура от частни лица в САЩ възлизат на 400 млрд. долара, което превишава Федералния бюджет за култура. Но там има намаление на данъците за дарителите до 50%. В Русия този процент е 25%, като от меценатството се интересуват представители на средния и малкия бизнес. Руските олигарси не вярват в успеха на собствената си държава и рядко отварят портфейлите си. Доказателство са два факта: повечето от тях изнасят капиталите си навън и изпращат децата и целите си семейства да учат и живеят в чужбина. Според мене Европейският съюз е пред неизбежен крах. Меркел успя да плати за Гърция, но Германия няма как да спаси Италия, която е в много по-тежко положение. Оттеглянето на Меркел ще доведе до сериозна финансова криза.

- Но Евросъюзът няма да допусне разпад - единната валута запазва силата и влиянието си. Разширяването на Изток продължава... Кой би провокирал такова разпадане според вас?

- Евросъюзът се контролира от назначените чиновници, а не от избраните евродепутати. Няма толкова силен лидер като Меркел. Ако изберат нов лидер в Германия и той каже - „Ние няма повече да плащаме!“, веднага ще настъпи разпад на ЕС. Организацията е откъсната от желанията на избирателите. Съветът за сигурност не функционира, защото ветото на една членка пречи на взимането на общо решение. Необходима е цялостна ревизия на механизма, по който функционират върховните органи. Наскоро Владимир Путин каза: „След 25 години в Европа ще има само една истинска национална държава - това ще бъде Русия, с реални граници, православна страна и с национален език“. Може би е прав. Убеден съм, че изповядваната политическа коректност и толерирането на мултикултурализма ще доведе дотам, че останалите държави ще се претопят в едно общо многонационално пространство, където законите на шериата ще властват. Законодателно това вече е факт в Англия. Неизбежна е емиграцията от Африка. Там безработицата е 35%. Населението на африканските държави ще продължи да атакува Европа с цената дори на хиляди жертви. Чиновниците в ЕС са нерешителни. Брекзит разтресе Великобритания, но той беше предвидим заради негативните реакции срещу емигрантите. Проблемите вътре в страната ескалират (здравеопазване, жилищна криза) и доведоха до разрив в обществото. Двукамарният парламент утежнява ситуацията. Политиците в Англия не искат да променят избирателната система, защото всяка партия си мисли, че ще загуби влияние.

- Кои сме ние на фона на ЕС?

- Българският избирател е безкритичен. Сегашната администрация в определени сектори и по места в страната е неадекватна. Няма истински лидери в отделните партии. Икономиката е слаба, въпреки че строителството процъфтява. София е видимо обновена, виждам значителен поток от туристи. Но богатите бизнесмени не инвестират в култура. Част от тях продължават да печелят чрез кражби. Преди 16-17 години цар Симеон ІІ се отказа от намеренията си да промени системата, защото се уплаши от мафията. Корупцията беше видима. Чак сега незаконно забогателите започнаха да влизат в затвора. Много се забавиха правораздавателните органи. Поздравявам премиера за разчистването на тези Авгиеви обори, образно казано. Но това правителство, което успее да измъкне България от дъното на класацията като най-бедната страна в ЕС, то ще бъде запомнено. Бих посъветвал Бойко Борисов да се въведе почасово заплащане, каквото има в Англия. По този начин ще се решат проблемите и на работодателите, и на работещите. Да се обърне внимание на инвестиции в интелектуалния потенциал, в образованието и в културата. Да се реформира пенсионната система, която обрича възрастните на бедност. Фактът, че огромна част от пенсионерите живеят под прага на бедността, прави лошо впечатление в Европа.

Нашият гост

Княз Никита Лобанов-Ростовски е роден през 1935 г. в София. Потомък е на древен руски дворянски род, водещ своето начало още от създателя на руската държава - княз Рюрик. Дядо му - княз Иван Лобанов-Ростовски, напуска нелегално Русия през 1919 г. със синовете си - един от тях е Дмитрий - бащата на Никита. Майка му - Ирина Лобанова-Ростовска, по баща Вирубова, е от старинния род Вирубови, към който принадлежи и най-доверената придворна дама на последната руска императрица - Анна Вирубова. През 1946 г. семейство Лобанови-Ростовски се опитва да пресече границата на България, но са арестувани на гръцка територия. Никита прекарва 12 месеца в Софийския централен затвор. След половин година е освободена майка му, а малко по-късно - и баща му. През 1948 г. Дмитрий Лобанов-Ростовски е отвлечен от тайните служби и е разстрелян в лагер за смъртници. През 1951 г. Никита става републикански шампион при юношите по плуване на България, а през 1953 г. с майка му успяват да напуснат България. Завършва геология в Оксфорд, специализира икономическа геология в Колумбийския университет в Ню Йорк. Обиколил е цял свят в търсене на диамантени находища и нефтени източници. Бил е експерт в банките „Лоуб Роудс“ и „Кемикъл Банк“, в аукционите „Кристис“ и „Сотбис“.