Когато баджаците сменят политиката

Лицемерието в публичната война на образи стига до абсурдни нива, но все още не можем да стигнем американците

Какъвто и да е изходът от предстоящите президентски избори у нас, едно е сигурно - ще имаме президент, когото повече от две трети от българите не харесват. Вероятно и много повече, защото от хората, с които съм разговарял, съм чувал „Ами, тя не ми харесва, но за него ли да гласувам“, и обратното. България не прави изключение - в световната политика отдавна са важни образите на политиците, а не техните способности да водят нациите си. Още по-странното е, че напоследък на повърхността до финалния сблъсък достигат дори не най-добрите имиджи, а хората, които успяват да управляват изграждането на образи - доста сложен процес, свързан с майсторска игра с медии, създаване на кухи събития (носещи голяма публичност), точна употреба на социологически агенции, манипулация на електорат, привличане на финансиране чрез лобистки обещания. Корупция - също така.

Може би най-добрият бюджетар в България Любомир Дацов беше написал във фейсбук нещо много вярно: „Най-накрая ги стигнахме американците - няма за кого да гласуваме“.

Лицемерието в публичната война на образи стига до абсурдни нива. Няма как да не паднеш на земята и да не риташ с крака в небето от смях, когато чуеш новината, че американската порно звезда Джесика Дрейк обвинила кандидат-президента Доналд Тръмп в сексуален тормоз. Дрейк публично обяви, че преди около 10 години, по време на състезание по голф в град Тахо, щата Калифорния, палавият Доналд й направил неприлично предложение. Когато обаче подобна изява повлияе върху имиджа на един кандидат за президент, ставаш от земята, бършеш си сълзите (от смях) и ги заменяш с други (от почуда). Всеки разговор с порно звезда за секс може да бъде или забавление, или бизнес - нищо повече.

Ако по време на парти някой издател ми каже: „Абе, така и така, искаш ли да напишеш една статия срещу солиден хонорар“, би било абсурдно след това да се оплаквам от литературен тормоз. Какъвто ти е занаятът, такива са и предложенията.

Лицемерието в САЩ е безкрайно, както и във всяка култура, която се представя за пуританска. Иначе няма обяснение как е позволено да се рекламира войната сред 18-годишни и реално ги пращат на майната си да ги убиват, а не им е позволено да пушат, например.

Ние не сме пуританско общество, нищо че сме по възрожденски задръстени. У нас най-страшното не е да ти кажат, че си имал връзка с този-онзи или тази-онази. Проблемът е дали си комунист или си неграмотен в нещо.

Изключително забавна илюстрация на тази теза е краткият, но оставащ в аналите на историята на журналистиката дуел между колежката от Би Ти Ви Жени Марчева и родения от пяната на медиите политик Николай Бареков. Знаете историята - Жени се опита да унижи Бареков, като демонстрира публично, че евродепутатът не знае английски език, а той отряза този мерак с думите „Оставям зрителите да гледат хубавите ви баджаци“.

Важни в случая са реакциите на хората. Някои дори се опитаха да сравнят Бареков с Тръмп, защото бил женомразец заради думата „баджаци“. Комично като твърдение. Думата „баджак“ си е част от възрожденската ни култура и означава единствено това, което означава и на турски - крак, а баджаците така или иначе си присъстваха в ефира по диагонал. Пък и по отношение на дрехите не е лошо да цитираме съветите на Доналд Тръмп: „Винаги следвайте едно правило: трябва да се обличате за работата, която искате да работите, а не за тази, която имате.“

Баджаците не трябва да подменят политиката - в метафоричен план. Сеирът (ако позволите друга възрожденска дума) е забавно нещо, но важните дискусии преди избори са уменията, платформите, възможностите да се осъществят. Това влияе върху живота ни, а другото си оставa за убиване на скуката.

Важно е не какъв си бил, а за какъв те имат

Както и в САЩ, така и в България не е важно какъв си бил, а в какво си успял да убедиш публиката, че си. Стигаме до абсурда, че кандидатката на десницата Цецка Цачева е творение на социалистическата система - завършила нещо като рабфак, член на БКП, работила за администрацията. А от друга страна, кандидатът на червените Румен Радев никога не е бил комунист, завършил е американска генералщабна академия. Да, обаче Цачева е възприемана за демократ, а генералът - за ретрограден комунист.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари