Когато се закучат нещата

Границата в Северна Ирландия отново бръкна в окото на Лондон

Колкото уникален по своята същност и значимост от историческа гледна точка е процесът по извеждането на Великобритания от ЕС, толкова и тягостно с неяснотите си протича Брекзит. И каквото и да си говорим, буксуването продължава единствено и само по вина на британците – които, както в онзи виц все още “не знаят какво искат, но е нещо друго”. Безотговорното отношение на политическата им класа към сериозните въпроси, повдигнати в резултат на референдума от юни 2016 г. и протакането им в месеци на куха политическа реторика, поставят британците, че и европейците в постоянно състояние на неяснота за бъдещето.

Вторият етап от преговорите за Брекзит, засягащи бъдещите търговски отношения между Великобритания и ЕС, започна в началото на месеца и на теория върви нормално. Разговорите се водят уж в рамките на редовни срещи между двата преговорни екипа на Лондон и Брюксел. Първите не е много ясно от каква позиция преговарят, след като нито министър-председателят Тереза Мей, нито който и да е от по-видните в правителството й радетели за напускане на ЕС, е формулирал конкретно как си представя бъдещите отношения със Съюза.

Лидерът на опозиционните лейбъристи Джереми Корбин хвърли динамит в блатото в понеделник с реч, в която защити бъдещо оставане на Великобритания в Митническия съюз след Брекзит и може би запазване на част от свободното движение, защото ще е от полза за икономиката. Поредната теория, “какво би могло да бъде, ако го искаме”. В Брюксел вероятно отегчено са подбелили очи на констатацията му. Правителството на Мей контрира ден по-късно чрез министъра на външната търговия Лиам Фокс, който настоя в свое видение за бъдещето, че няма как Великобритания да остане в Митническия съюз като такъв, но може да е в някакъв друг. И дебатът изпадна в сферата на семантиката - бъдещо митническо “споразумение” между Великобритания и ЕС може ли да се нарича “съюз” или не. С думата “съюз”, бидейки вече едва ли не токсична в съвременния английски език. Как обаче да бъдат описани тези бъдещи отношения, никой във Великобритания не се нагърбва отговорно.

За сметка на това от Еврокомисията вече са набрали скорост и по план-график са готови с тяхната първа работна версия на бъдещото споразумение след Брекзит. Публикувана в сряда и основана върху практически устната договорка, която ударно постигнаха с Лондон през декември за границата между Ейре и Северна Ирландия, за да затворят първата глава от преговорите. Където може би е разковничето какви да бъдат бъдещите отношения на Великобритания с ЕС спрямо Митническия съюз и Единния пазар. Целият проблем от декември насам изглежда е бил, че или британците са били изгубили своето копие от декемврийското споразумение, или никой в Лондон не е могъл да си спомни досега какво точно са се договорили. До степен в деня на обявяването на работната версия на ЕС на споразумението, в медиите на Острова да изтече меморандум от първия дипломат Борис Джонсън до премиера Тереза Мей, в който той настоява, че Лондон не трябва да се отказва от вариант за връщане на така наречената “твърда граница” между Ейре и Северна Ирландия. При положение, че нито един от трите възможни варианта, договорени с ЕС през декември, не предвижда това - вариант “А” изключваше въобще възможността за връщане на границата; вариант ”B” даваше на Великобритания инициативата да предложи техническо решение за избягване на граничния контрол, а във вариант ”C” Северна Ирландия запазва част от европейските регулации в ключови за икономиката и търговията на острова области.

Поради липса на каквато и да е инициатива от страна на Лондон през последните месеци, да не кажем въобще, екипът на Мишел Барние е подготвил текст, който се съобразява с най-удобния за Брюксел вариант. На остров Ирландия да бъде създадена обща регулаторна зона, която да гарантира свободното движение на стоки през границата север-юг, а територията на Северна Ирландия да остане част от митническата зона на ЕС. Тоест, дори при “твърд Брекзит” Великобритания ще си остане с един крак, проформа, в Митническия съюз и Единния пазар, дори и да не е подчинена на задълженията и регулациите, свързани с тях. И на Острова отново настана хаос.

Представянето на работния вариант на споразумението съвпадна с парламентарния контрол в британския парламент. Премиерът Мей заяви че предложеният от Брюксел текст заплашва конституционния интегритет на страната, но отрече тя и Борис Джонсън да се борят за “твърда граница” на Смарагдовия остров. В Брюксел небрежно повдигнаха рамене и отрекоха да имат каквито и да е враждебни намерения в предложения текст. Ирландските демократи-юнионисти веднага се обявиха против това Северна Ирландия да има специален статут, различен от този на останалата част на Великобритания. Опонентите им републиканци от “Шин Фейн” несъмнено са се напрегнали допълнително от това, а в Дъблин вече се готвят за дълги словесни разпри. Всички в очакване на следващия епизод от сагата - насрочената за петък поредна “голяма реч” на Тереза Мей, в която британският премиер за пореден път ще изложи “окончателната” си визия за това какво очаква Великобритания като краен резултат от излизането си от ЕС. Да не повярва човек!

 

Нищо не е дадено

По време на пресконференцията в Брюксел вчера, главният преговарящ на ЕС Мишел Барние настоя още, че протакането на преговорния процес не е в никакъв случай в интерес на Великобритания, защото по графика на Европейската комисия целият обем преговорни въпроси трябва да е приключен най-късно до есента на тази година, за да се спази срокът 29 март 2019 г., когато страната вече формално няма да е част от ЕС. Френският дипломат подчерта, че Лондон все още не дава достатъчно гаранции за равноправно третиране на европейските граждани на британска територия, което е задължително условие за подписване на окончателното споразумение. Въобще идните месеци и години не изглеждат розови.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи