Когато човек стане бог

“Homo deus” ще ви шокира. Ще ви завладее. Но преди всичко ще ви накара да мислите по начин, по който никога по-рано не сте го правили.

- Даниъл Канеман

В зората на третото хилядолетие човешкият род се събужда, протяга се и разтърква очи. В ума му все още кръжат откъслеци от ужасен кошмар: “Имаше някакво място с бодлива тел, огромни облаци с формата на гъби. Но това е просто лош сън.” Човечеството отива в банята, измива лицето си, оглежда бръчките си в огледалото, после си приготвя чаша кафе и отваря тефтерчето си: “Сега да видим какво е на дневен ред днес.”

В международния бестселър “Sapiens” Ювал Ноа Харари ни показа как човешкият род надделява в битката за оцеляване и завладява планетата. В “Homo deus” - своята нова, не по-малко завладяваща и провокативна книга, той насочва поглед към бъдещето на човечеството и стремежа на хората да станат богоравни.

Човешкият род днес е в състояние да овладее масовия глад, епидемиите и войната. Те вече не са непонятни и неконтролируеми природни сили, а предизвикателства, които могат да бъдат преодолени. За пръв път в историята повече хора умират от преяждане, отколкото от глад; от старост, отколкото от заразни болести; повече хора се самоубиват, отколкото са убити от войници, терористи и престъпници.

Какви тогава ще са занапред най-важните точки в дневния ред на човечеството? Изкуственият интелект и надмогването на смъртта? Ще се превърнат ли хората в “богове” и как ще защитят този крехък свят от собствената си разрушителна сила?

Запознайте се със следващия етап от еволюцията: Homo deus.

Историята не търпи вакуум

Новите ни цели са безсмъртие, щастие и божествен статус

Ако масовияг глад, епидемиите и войните намаляват, нещо неизбежно ще заеме мястото им

Гладът, епидемиите и войните вероятно ще продължават да вземат милиони жертви през идните десетилетия. Но те вече не са неизбежни трагедии, които не могат да бъдат разбрани и овладени от безпомощното човечество. Те вече са контролируеми предизвикателства. 30-1a

Това не намалява страданието на стотици милиони мизерстващи хора; на милионите, повалени всяка година от малария, СПИН и туберкулоза; нито на милионите, затворени в порочния кръг на насилието в Сирия, Конго или Афганистан. Поуката не е, че масовият глад, епидемиите и войните напълно са изчезнали от лицето на земята, нито че трябва да престанем да се тревожим от тях. Точно обратното.

В цялата човешка история хората са живеели с убеждението, че това са нерешими проблеми и няма смисъл да се опитват да ги премахнат. Хората се молели на Господ да направи чудо, но те сами не правели опити да ги изкоренят. Онези, които твърдят, че днес светът е също толкова гладен, болен и жесток, колкото през 1916 г., утвърждават това старо пораженско мислене. Те намекват, че огромните усилия, положени от хората през ХХ в., не са постигнали нищо и медицинските изследвания, икономическите реформи и мирните инициативи са отишли напразно. А ако това е така, има ли смисъл да инвестираме време и ресурси в по-нататъшни медицински изследвания, новаторски икономически реформи или нови мирни инициативи?

Признаването на успехите от миналото, от друга страна, поражда надежди и отговорности и ни насърчава в бъдеще да положим още по-големи усилия. Имайки предвид постигнатото през ХХ в., ние не можем да виним природата или Бог, ако хората продължат да страдат от глад, епидемии и войни. От нас зависи да подобрим ситуацията и да намалим страданията по света.

Да признаем величината на постигнатото, означава да проумеем още нещо: историята не търпи вакуум. Ако случаите на масов глад, епидемии и войни намаляват, нещо неизбежно ще заеме мястото им в дневния ред на човечеството. И ние трябва добре да помислим какво ще е то. В противен случай рискуваме да извоюваме пълна победа на старите бойни полета, но да бъдем заварени напълно неподготвени на абсолютно нови фронтови линии. Какви цели ще заместят борбата срещу масовия глад, епидемиите и войните в дневния ред на човечеството през ХХІ в.?

Една от основните задачи ще бъде да защитим човешкия род и планетата като цяло от опасностите, които крие собствената ни мощ. Успяхме да поставим глада, епидемиите и войната под контрол в голяма степен благодарение на феноменалния икономически растеж, който ни осигурява храни, лекарства, енергия и природни ресурси в изобилие. Но именно този растеж нарушава екологичното равновесие на планетата по безброй начини, които едва сега започваме да осъзнаваме. Човечеството твърде късно призна тази опасност и досега е направило твърде малко, за да я избегне.

Постоянно говорим за замърсяване на околната среда, за глобално затопляне и климатични промени, но повечето държави все още не са направили каквито и да са сериозни икономически или политически жертви, за да подобрят положението. Когато трябва да избират между икономически растеж и екологична стабилност, политиците, корпоративните шефове и гласоподавателите почти винаги предпочитат растежа. Ако искаме да избегнем катастрофа, през ХХІ в. това ще трябва да се промени. 30-2

Към какво друго ще се стреми човечеството? Ще се задоволим ли само да се наслаждаваме на успехите си, да предотвратяваме масов глад, епидемии и войни и да пазим екологичното равновесие? Вероятно това е най-мъдрото решение, но човечеството надали ще го последва. Хората рядко се задоволяват с онова, което имат. Обикновено човешкият ум реагира на постигнатото не с удовлетворение, а с копнеж за повече. Хората винаги търсят нещо по-добро, по-голямо, по-примамливо. След като човечеството притежава огромна нова мощ, а заплахата от глад, епидемии и войни най-сетне е отстранена, на какво ще се посветим? Какво учените, инвеститорите, банкерите и президентите ще правят по цял ден? Стихове ли ще пишат?

Успехът ражда амбиция, затова постиженията от близкото минало днес подтикват човечеството да си постави още по-дръзки цели. Тъй като вече е осигурило безпрецедентни нива на благоденствие, здраве и разбирателство, следващите цели, които човечеството ще си постави (имайки предвид миналите ни грешки и днешните ни ценности), вероятно ще са безсмъртие, щастие и божествен статус. След като намалихме смъртността от недохранване, болести и насилие, ние ще се опитаме да преодолеем старостта и дори самата смърт. След като избавихме хората от пълна мизерия, сега ние ще си поставим целта да ги направим напълно щастливи. След като освободихме човешкия род от необходимостта да води животинска битка за оцеляване, ние ще си поставим целта да превърнем хората в божества; от Homo sapiens да направим Homo deus.

ЗА АВТОРА

Ювал Ноа Харари e израелски професор по история и автор на международния бестселър “Sapiens. Кратка история на човечеството”. Роден е на 24 февруари, 1976 г. Преподава в Катедрата по история на Еврейския университет в Ерусалим. 30-5

Харари за пръв път се задълбочава и специализира в средновековната и военна история в проучванията си от 1993 до 1998 г. в Еврейския университет в Йерусалим. През 2002 г. завършва дипломирането си в Ийдж Колидж, Оксфорд.

Оттогава той е публикувал много книги и статии, включително “Специални операции в епохата на рицарството”, “Крайният опит: Откритията на бойното поле и създаването на съвременна война”, “Концепцията за “решителни битки” в световната история” и др.

Сега специализира в световната история и макроисторическите процеси.

Книгата му “Sapiens: Кратка история на човечеството” е публикувана на иврит през 2011 г., а след това на английски език през 2014 г. Оттогава е преведен на още 30 езика. Книгата изследва цялата човешка история, от еволюцията на Homo sapiens в каменната епоха до политическите и технологични революции на 21 век. Израелското издание се превръща в бестселър в Израел и предизвиква голям интерес както в академичната общност, така и сред широката общественост, превръщайки Харари в знаменитост. Видеоклиповете на лекции на Харари за историята на света се разглеждат от десетки хиляди зрители по цял свят.

Харари също така предлага безплатен онлайн курс на английски, озаглавен “Кратка история на човечеството”. Повече от 100 000 души по света вече са започнали този курс.

Авторът два пъти печели награда за творчество и оригиналност през 2009 г. и 2012 г. През 2015 г. Sapiens бе избранa от Марк Зукърбърг за неговия онлайн клуб на книгата. Марк кани своите последователи да прочетат това, което той нарича “голям исторически разказ за човешката цивилизация”.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Наука