АТ-АТ - четирикраката гордост на наземните щурмови части на имперската армия (“лошите”), е създаден с концепцията “страх над функционалност”

Тази година се навършиха четиридесет години откакто американският продуцент Джордж Лукас започна да разказва на света една история, започнала “много много отдавна, в една далечна, далечна галактика”. Която продължава и до днес. Разтегнала се във времето и пространството през епичните филмови продукции, стотици томове литература, десетки компютърни и настолни игри, телевизионни анимационни поредици, дрехи и играчки за деца и техните родители, и какво ли още не. Вселената на “Междузвездни войни” обхваща няколко хилядолетия собствена история с религии, митологии, пророчества, герои и злодеи, в която фантастичното надхвърля научното. С което продължава да привлича нови и нови почитатели.

И във вихъра на еуфорията последната седмица около излизането на кино-екраните на “Епизод VІІІ” от сагата, този специален брой на рубриката ни за историята на оръжията, древни и модерни, ще бъде посветен на... измислените. Тези, носени и широко употребявани, понякога в противоречие със законите на физиката, от “добрите” и “лошите” герои в “Междузвездни войни”. И оставайки верни на атмосферата в научно-фантастичната сага, ще обхванем колкото можем от необятната информация, създавана с години от въображението на поколения.

Звездата на смъртта

Няма как да не започнем с най-страховитото оръжие, хрумвало на Джордж Лукас, ненадминато и до днес в концепцията - “Звездата на смъртта”.

Бойна подвижна космическа станция с размерите на малка планета – или ако предпочитате 160 км в диаметър, с 1,7 млн. военнослужещи и 400 000 дроиди (роботи) на борда.

Мощността на оръжието й – суперлазерът, с който изпепелява планети, е равносилна на енергията отделяна от Слънцето за седмица (за да не ви занимавам с хиляди нули). А за основен енергиен източник използва същите кибер-кристали от светлинните мечове, но в огромни количества. Нека Силата бъде с Вас!

Крилете на славата

Те ни отвеждат там, където се водят войните между звездите – в откритото пространство над планетите, пронизвано от разноцветните лазерни изстрели и оглушителните експлозии на бързоманеврени космически изтребители и тежки фрегати, крайцери и разрушители. И идва ред на тези, които до тук почти не сме споменали – Бунтовническият Алианс, последната надежда на отдалечената галактика, светлата страната на Силата, или просто “добрите”. Които поради ограничения си брой и материални възможности, поради липса на постоянна наземна база и непрекъснато гонени сред звездите от врага, винаги трябва да печелят битките си с умения и героизъм, а не с обикновено числено превъзходство, както се полага. Но ако имперската космическа флота на различни етапи разполага със страховит кръстосвач с площ колкото цял град, със стотици звездни разрушители с комбинирана мощ способна на унищожава планети, с несметни количества изтребители и бомбардировачи “Тай”, нищо от тях не може да се сравнява с бунтовническия летателен апарат Т-65 “Екс-уинг” . Нито една Звезда на смъртта не може да се опъне на опитен пилот на Алианса, когато е на щурвала на легендарната машина. Спецификата на Т-65, който еволюира до модел Т-70 в новата трилогия на сагата, е в подвижните криле, които по време на бой се разтварят за по-широк обхват на монтираните върху тях бластери и дават Х-образен нападателен профил на изтребителя. “Екс-уинг” разбира се, не е единственият щурмови апарат на въоръжение в Алианса и в набезите, и операциите на бунтовниците срещу имперски постове често участват също така популярният стратегически бомбардировач “Уай-уинг” и по-осъвременената (но и по-скъпа) версия на Т-65, известна като “Би-уинг”. Всички видове бунтовнически изтребители са бронирани с енергийни щитове и разполагат със свръхсветлинни двигатели, които липсват при имперските “Тай”-апарати, за сметка на много по-голямата им бързина, маневреност и ниска стойност на производство и поддръжка, в условията на галактическа гражданска война.

Острието на джедаите

Когато говорим за фантастичното отвъд научното, несъмнено най-емблематичното оръжие за вселената на “Междузвездни войни” е светлинният меч. Любимото острие на двете враждуващи през хилядолетията религии на джедаите и ситовете, известно още като “ едно елегантно оръжие за едни по-цивилизовани времена”. Противно на общоприетото от масите впечатление, светлинният меч няма нищо общо с лазерните технологии. Като част от тренировъчната програма на всеки джедай или сит, чиракът получава мисия от своя учител сам да сглоби личното си оръжие, след като си набави необходимите компоненти за него. Най-важният от тях е т. нар. кибер-кристал, който е основният енергиен източник на светлинния меч. Поради това, че всеки сам достига чрез медитация до прозрението как точно да сглоби светлинното си оръжие няма две еднакви - (виж снимка 6) с едно острие или с две; под формата на тонфа или бойна тояга; включително и модификацията “светлинен бич” – изключително коварно оръжие, появило се по време на Войната на клонираните.

Цветът на кибер-кристала пък определя, както този на острието, така и какъв път в религията си е избрал да следва конкретният последовател на Силата. Синьо при джедаите е за дипломат, зелено е за войн, а жълто е за по-мистичните характери. При последователите на Тъмната страна изборът е само в червено.

Бронираните страхотии

Когато заговорим за лазери, тежко въоръжение и щети в “Междузвездни войни”, неминуемо се сещаме за зловещите машини, познати като “канонерки” на родния жаргон, или “уокъри”, (в зависимост от поколението). Известен като “АТ-АТ” от абревиатурата на английски на “Всъдеходен брониран транспортьор”, четирикраката гордост на наземните щурмови части на имперската армия (”лошите”), е създаден с концепцията “страх над функционалност”. И страх докарва на огромни дози с 22-метровия си ръст, бластеро-устойчивата броня, четирите тежки лазерни оръдия, добавени към петте спидера и 40-те бронирани пехотинци, които носи. АТ-АТ има и по-практична версия – двукракият “Всъдеходен разузнавателен транспортьор”, АТ-СТ, много по-пъргав от висотата на 8-те си метра, и подобно на по-големия си събрат доказано уязвим на бунтовническата находчивост от “Епизод V/VІ”. От втората трилогия на сагата пък знаем, че и двете машини са наследници на оригиналния шестокрак “Всъдеходен тактически транспортьор”, АТ-ТЕ, използван на въоръжение от краткопросъществувалата армия от клонинги на галактическата република.

Личното оръжие

Най-популярното, най-разпространеното и като цяло най-практичното лично оръжие, което някой може да носи из една размирна отдалечена галактика е “бластерът”. Който във вселената на “Междузвездни войни” присъства под най-разнообразни форми, от пистолети и карабини до картечници и оръдия на космически кораби. Сред по-разпознаваемите модели лични бластери са спортният зашеметител, с който се отбранява срещу имперските щурмоваци принцеса Лея в началото на “Епизод ІV” от “оригиналната трилогия”. Леко и удобно оръжие за галактически благородник “на дипломатическа мисия към Алдераан”. Бронираните войници, които вземат космическия й кораб на абордаж пък носят стандартния за следващите три епизода модел имперски бластер “Е-11” , чийто външен вид е правен като модификация на британския картечен пистолет “Стърлинг Л2”. За да си дадете сметка как са еволюирали нещата между “Епизод ІV” и “Епизод VІІ/VІІІ” (1977-2015/17 г.), бластерите, с които сега стрелят щурмоваците на “Първия орден”, са вече модел “Ф-11Д”.

Един от най-запомнящите се персонажи в “оригиналната трилогия” и в историята въобще, корелианскят контрабандист Хан Соло (на снимката вляво), използва специално модифицирано за неговите нужди от бързо измъкване от напрегнати ситуации, оръжие. А именно “БластТех ДЛ-44”, външният вид на който е вдъхновен от германския автоматичен пистолет “Маузер К96”. Неговият навигатор, верен боен другар и емблематичен герой за сагата, уукито Чубака, пък използва уникално оръжие, характерно единствено за расата му и родната му планета Кашиик – модифициран арбалет, който изстрелва наелектризирани метални остриета. Които при изстрелването им, заради генерираното магнитно поле, приличат на лъчи от бластер. Само уукитата като раса притежават необходимата сила, за да опънат зареждащия механизъм на арбалета, което несъмнено обяснява и защо не е толкова популярен в галактиката.

Самите бластери използват като заряд имагинерния “табана газ”, който посредством инжекционна технология създава енергиен/лазерен импулс, който може да поразява на близко и далечно разстояние, в зависимост от настройката и калибъра на оръжието.

Друга технология в бластерите, различна от лазерната, е ултразвуковата, която се появява във втората трилогия от сагата и се използва от обитателите на планетата Джианозис. Техните модели бяха в две разновидности: лично стрелково оръжие и подвижни артилерийски единици, всички използващи принципа на звуковия резонанс, за да нанасят щети на врага.