Много фирми предоставят развлекателни услуги за български и чуждестранни туристи. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това в кои случаи трябва да се начислява 20% ДДС и в кои - не.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Фирма организира развлекателни мероприятия, като осигурява място за провеждането им на територията на курорт, аниматори, музика, материали и пр. Дружеството възнамерява да сключва договори за такива услуги с туроператори или туристически агенти, като получатели могат да бъдат дружества, регистрирани в страната или на територията на друга държава.

Поставени са въпросите: Как трябва да процедира дружеството с оглед спазване на Закона за ДДС в зависимост от получателя на услугата? С каква ставка и на какво основание ще се издадат фактурите и кой се явява платец на ДДС?

Място на изпълнение

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.

Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

В случая се касае за доставка на услуга с развлекателен характер. Съгласно чл.21, ал.4, т.4, б.”а” от закона, ако услугата се предоставя на данъчно незадължено лице, за място на изпълнение ще се счита мястото, където фактически се извършва услугата. В конкретния случай това е територията на страната.

За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено или незадължено лице, в Регламент № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателят - в Общността или извън нея.

В първата хипотеза, когато получател на развлекателната услуга е лице, установено в страната, на основание чл.54, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДДС, във връзка с чл.21, ал.1 и ал.2 от закона, данъкът е изискуем от доставчика, а ставката на ДДС е 20%.

Получател от ЕС

Когато получател на услугата е лице, установено в ЕС, е необходимо да обърнете внимание на чл.18, пар.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011. Съгласно него, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в ЕС, има статут на данъчно задължено лице:

- когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес;

- когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

Проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена от получателя, следва да включва например проверки в публичните регистри, събиране на информация за получателя, установяване на контакт с управителите или с други лица с ръководни функции на получателя и др. Степента на задълбоченост на проверката е в зависимост от характера на търговските взаимоотношения - дали са с инцидентен или с траен и системен характер.

Съгласно чл.18, пар.2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в ЕС, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че получателят не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.

Когато получателят по доставката на услуга е данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка, мястото на изпълнение се определя по реда на чл.21, ал.2 от ЗДДС. В този случай за развлекателната услуга следва да се издаде фактура, в която като основание за неначисляване на данъка се вписва “обратно начисляване чл.21, ал.2”, съгласно разпоредбата на чл.79, ал.2, т.3 от Правилника за прилагане на закона. Фактурата следва да намери отражение в отчетните регистри и справката-декларация за съответния данъчен период, в т.ч. и в декларацията по VIES.

Получател извън ЕС

Съгласно член 18, параграф 3 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън ЕС, има статут на данъчно задължено лице:

- ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС или

- когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

Ако след събиране на горната информация се установи, че клиентът е данъчно задължено лице от трета страна, мястото на изпълнение на доставката се определя по чл.21, ал.2 от ЗДДС и същата е с място на изпълнение в държавата на получателя, т.е. извън територията на България. В издадения от доставчика данъчен документ като основание за неначисляване на ДДС се посочва текста “чл.21, ал.2”. Фактурата намира отражение в декларацията по VIES, само в отчетните регистри по чл.124 и справката-декларация по чл.125 от ЗДДС.

Когато доставчикът не се снабди с някое от гореизброените доказателства по отношение на лицето от третата страна, се счита, че получателят е данъчно незадължено лице и мястото на изпълнение на развлекателната услуга е на територията на България, съгласно чл.21, ал.4, т.4, б.”а” от ЗДДС. Данъкът е изискуем от българското дружество, а ставката е 20%.