Много хора развиват свой бизнес като Еднолични търговци. При наследяване на дейността на едноличен търговец обаче има специфични данъчни изисквания. Затова в две поредни издания на рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” ( вижте първата част тук Кое е най-важното при наследяване на Едноличен търговец Данъчен консулт 13:30 05.07.2018 ) представяме позицията на НАП за това как се ползва данъчен кредит от наследника, какви осигуровки плаща наследникът и кой подава декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова и партньори” ООД (www.zaharinova.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина и един внук.

Дейността на ЕТ “XX” е внос на части и тяхната последваща продажба. В качеството си на наследница на починалия є през февруари 2018 г. съпруг, съпругата е поела търговското му предприятие като в средата на март 2018 г. се е вписала като едноличен търговец с фирма “XY”.

Подаване на декларация по ЗДДФЛ:

Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от същия закон. На основание чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ, годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ за доходите на починало лице може да се подаде от наследниците или от техните законни представители. Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници. В тази връзка е утвърден специален образец на годишна данъчна декларация за доходи на починало лице (образец 2001в).

Юридическите последици от вписаното поемане на търговското предприятие на починалото лице са, че след датата на вписването всички права, задължения и фактически отношения преминават върху наследника на търговеца. “XY” в качеството си на универсален правоприемник е задължена да заплати публичните задължения на ЕТ “XX” за 2017 г. Авансовите вноски, направени през течение на годината от наследодателя, се отразяват в годишната данъчна декларация за доходите на починалото лице, ако наследниците подават такава на основание чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ.

Срок за подаване на годишната декларация по ЗДДФЛ:

Стандартният срок за подаване на годишната данъчна декларация е 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

В чл. 53, ал. 3 от ЗДДФЛ е въведено изключение, според което в случаите по чл. 50, ал. 9 от закона годишната данъчна декларация може да се подаде и след 30 април на следващата година, но не по-късно от 6 месеца след откриване на наследството.

В чл. 53, ал. 4 от ЗДДФЛ е дадена и възможност доходите, за които наследниците или заветниците са узнали след изтичането на сроковете по чл. 53, ал. 1 и 3 от същия закон, да се декларират в едномесечен срок от узнаването им, като в тези случаи дължимият данък се преизчислява.

Какви декларации трябва да бъдат подадени:

В конкретния случай е необходимо да бъдат подадени следните декларации:

1. Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходите на починало лице (образец 2001в) за 2017 г., ако се възползвате от възможността, регламентирана в чл. 50, ал.9 от същия закон. Тук се декларират доходите, които са придобити от починалото лице през 2017 г., включително доходите от стопанска дейност като едноличен търговец.

2. Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г. (образец 2001) за придобитите от починалото лице доходи от 01.01.2018 г. до датата на смъртта му (февруари 2018 г.), подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от същия закон. Срокът за подаване на тази декларация е 30 април на следващата година.

Осигуряване на наследника:

Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. За целите на осигуряването е необходимо дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания.

Сред изброените в чл. 4 от КСО са самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 4, а именно лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. Физическите лица - еднолични търговци, имат качеството на самоосигуряващи се лица и внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка.

След вписване в търговския регистър като ЕТ, “XY” попада в кръга на задължително осигурените по чл. 4, ал.3, т. 2 от КСО лица и като наследник, който е поел предприятието на починалия едноличен търговец, подлежи на осигуряване за периода, през който упражнява дейност. Задължението за внасяне на осигурителните вноски е от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност на самоосигуряващото се лице и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

В конкретния случай обаче, за “XY” има подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с данни за упражняване на трудова дейност като собственик на ЕООД с избрано осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, но намерението на лицето е да упражнява само дейност като ЕТ и да прекъсне дейността си като собственик на ЕООД. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице следва да подава декларация в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация от 1 до 31 януари на съответната година.

В качеството си на самоосигуряващо се лице “XY” дължи вноски за ДОО, за ДЗПО-УПФ и за здравно осигуряване авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода. Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. Освен задължението за внасяне на месечни авансови вноски, в срок до 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят, следва да определи по реда на чл.6, ал. 9 от КСО и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявала трудова дейност през предходната годината.