Екип на „Труд“ засне фреска от Кападокия, Турция от преди XI век

Определянето кое е най-старото изображение на светите братя Кирил и Методий е изключително трудно, защото съществуват много светци с тези имена, а изображенията са много сходни по християнските иконописни канони. Това обясни за „Труд“ доцент доктор Ралица Русева, завеждащ отдела „Християнско изкуство“ в Криптата на Храм-паметника „Св. Александър Невски“.

Екип на в. „Труд“ засне изображение на светите братя в скална църква край град Гьореме в Централна Турция. Там в областта Кападокия се намира най-големият в света музей на открито на православни християнски църкви. Те датират от периода след иконоборчеството и фреските в тях са от IX-XI век. Това означава, че изображението, заснето от екипа ни, може да претендира да е най-старата запазена фреска на Кирил и Методий в света.

Според доц. Русева все пак официално за най-старинни в православната иконопис се смятат изображенията в църквата „Света София“ в Охрид, Македония. Там със сигурност са изобразени св. Кирил и св. Климент, за Методий има догадки. Фреските датират от 1045 г., т.е. ранния XI век.

В католическия канон за най-ранни изображения на двамата братя се приемат тези от базиликата „Сан Клементе“ в Рим. Едно от изображенията там показва как двамата братя през 668 г. връчват на римския папа мощите на св. Климент, които са открили в Крим. Фреската е от XI век. В същата базилика е погребан св. Кирил, но мощите и иконата му са изгубени или унищожени по време на Френската революция. Днес там е положена само частица от светите кости на Кирил и папа Йоан Павел Втори често се молел там за благото на славяните..

По-късно, през ХІІІ-ХІV век, в римската базилика „Св. Петър и Павел“ под изображенията на двамата Христови апостоли, чиито имена са записани със славянски букви, са изобразени Кирил и Методий. След това образите им потъват в мрака на времето, за да ги видим отново едва през ХVІІІ и ХІХ в. У нас едно от най-популярните изображения на светите братя е иконата в Троянския манастир, дела на Захари Зограф от 1848 г.