Две деца си говорят:

- Ти имаш ли брат или сестра?

- Не, но имам 3-ма бащи от първата си майка и четири майки от първия си баща.

***

Пиян мъж се прибира и се мъчи да нацели ключалката, но не успява. Случаен минувач го пита:

- Желаете ли да ви помогна?

- Да, хвани къщата, за да не се движи.

***

Днес видях бившия ми. Помахах му с ръка. Следващият път като го видя, може би ще използвам и всичките си пръсти...

***

- Мамо, каква е разликата между българите и италианците?

- Разликата е, че след две бири италианците минават на “ти”, а българите - на ракия.

***

Много обичам гледката, когато се срещнат две приятелки случайно в мола… и почват да издават звуци, които само делфините биха разбрали…

***

Плановете за бъдещето, несъответстващи на вашите финансови, умствени или физически възможности, се наричат мечти.

***

- Защо не се жениш още?

- Щото все си мисля за жена ти…

- Какво? Мръсник!

- А бе не беее, страх ме е да не ми се падне някоя като нея!

***

- Търсиха те по телефона.

- Само мен ли?

- А не, споменаваха и твои роднини!

***

Разговор между приятели:

- Жоре, като правиш секс викаш ли?

- Викам!

- Ами викни и мен другия път!

***

Двама приятели си говорят за жени:

- Вчера с каква мадама се запознах, ей такива големи цици!

- А бе ти с тия очила 10 диоптъра...

***

Водил веднъж хорото на село и написал в автобиографията си “притежава лидерски качества”.

***

Борец влиза в магазин и иска 40 бучки сирене. Продавачката му казва:

- Преди час купихте 30 бучки, сега 40… Защо са Ви?

- Ела с мен.

Взел я борецът и я завел до една полянка, а на полянката имало дупка. Пуснал една бучка сирене и отвътре се чуло мляскане. Продавачката попитала:

- Какво е това вътре?

- И аз не знам, ама гледай как кльопа сирене.

***

Гледам се днес в огледалото... Божеее, каква красота... Качвам се на кантара... Божеее, и толкова много...

***

Синът:

- Искам да ям!

Бащата:

- Срамота! Аз на твоите години исках да стана космонавт!

***

Стара мома:

- Мен колко са ме молили да се омъжа, но аз винаги съм отказвала!

- И кой те е молил толкова много?

- Ми... мама и тате!

***

Приятели, да Ви се оплача:

- Гаджето ми скъса с мене. И сега съм сам... с жената!

***

Още от времето на хан Кубрат се знае, че с много селски пръчки на едно място никой не може да се справи!

***

Между програмисти:

- Вчера, се запознах със страхотна мадама! Страхотна!

- А стига бе! Как се казва?

- Ctrl+V!

И какво толкова й е страхотното?

- Слага го навсякъде! Абсолютно навсякъде!

***

- Къде отиваш?

- При пра-пра-пра-пра баба ми.

- Това е невъзможно!!!

- Въз-въз-въз-възможно е...

***

- Гушни се, да полежим мълчейки.

- Ама, ти коя си?

- Шшшт, не разваляй момента!

***

Пиян турист, омазан с червило и стърчаща от джоба полупразна бутилка джин, влиза в изповедалнята. Хълцайки пита свещеника:

- Отче, какви са причините за артрита?

Твърдо решен да го порицае, отчето нарежда:

- Небогоугоден живот, пиене и развратни жени.

След това малко смекчава тона и пита:

- А откога имате артрит, синко?

- Отче, аз нямам, за друг свещеник се притеснявам.

***

Двама пияни в кръчмата:

- Стига сме говорили простотии, да говорим за култура!

Минута мълчание:

- Ти спал ли си с балерина?

***

Жените спират с покупките по две причини... или са свършили парите... или са им свършили ръцете!

***

През цялата ваканция, блондинка почиваща по системата “всичко включено”, така и не намери бутона за изключване...

***

Сара и Роза, съседки от един вход, се срещат. Сара мъкне пълни пазарски чанти.

- Сара, защо мъжът ти не носи чантите?

- Мъжът ми е пианист! Има нежни ръце. Трябва да му пазя ръцете.

След няколко дни пак се срещат.

- Сара, вчера на скандала във входа пак ти участваше. Мъжът ти...

- Мъжът ми е човек на изкуството, нежна душа. Трябва да го пазя...

След още няколко дни:

- Сара, явно много добре пазиш мъжа си, светица си ти Сара, светица...

- Моля?

- Снощи, докато мъжът ти свиреше на концерта, няколко мъже излязоха от вас, Сара...

***

- Ще спим на място с много звезди!

Тя разбира “луксозен хотел.” Той разбира “на палатка.”

***

- На кого е кръстена дъщеря ви Гертруда?

- На дядо си Пенчо.

- ?!?

- Беше Герой на труда.

***

Любовна игра по български!

45 минути:

- Аре маа, Аре мааа...

***

Към водачите на МПС:

- Помнете! Вашият Ангел-хранител лети с не повече от 100 км/час!

***

- Как си?

- По-добре.

- По-добре от кога?

- По-добре не питай!

***

Брокер показва вила на потенциален купувач и разказва за предимствата:

- За да стане рай, на тази вила й липсват само - добри хора и вода.

- То, същото липсва и на Ада - промърморил си купувачът...

***

В автобуса:

- Следваща спирка “6 септември”.

Блондинка:

- Aло, шофьорчето, има ли някакъв шанс да стигнем тоя месец!?

***

Полицаят:

- Вие какво! Не видяхте ли знака? Тук може да се кара само в едната посока!

- Че аз да не карам в двете!?

***

Никога не поздравявам бабите пред блока. По-добре да ме мислят за наркоман, отколкото да разберат, че съм лекар.

***

Турист в Гърция пита местен жител:

- Как живеете тук?

- Не много добре. Знаете ли, тук нищо не расте.

- Как, дори ако се засее ръж?

- Е, ако се засее, е другo...

***

Студенти се явяват на изпит от типа “тест” - където трябва да се избира някой от готовите вече отговори. Изпитът започва, всички студенти започват трескаво да мислят, само един започва да си подхвърля монета във въздуха.

Всеки път я хваща, поглежда дали се е паднало ези или тура, и задрасква един от отговорите.

Професорът си мисли:

- Тоя ще свърши изпита първи, сигурно ще си излезе след десет минути.

Ония обаче продължава да подхвърля монетата. Изпитът е към края си, другите вече излизат, а студентът пак хвърля и си ги гледа листа.

- Какво правите още, колега? - пита професорът.

- Ами проверявам си отговорите.

***

Из форумите:

Защо си стъпках фитнес-гривната?

- Реших и аз да влизам във форма за лятото. Плажове, мацки... сещате се. И да съм в крак с фитнес-тенденциите, купих си фитнес-гривна. И понеже нямах търпение да я пробвам. Викам си - ей, сега ще са натоваря максимално - качвам се до 6-я етаж, до апартамента по стълбите!

Първи ден - добре!

Втори ден - усещам, че дишам!

Трети ден - заклевам се да не спирам да почивам.

Четвърти ден - аз Еверест ли качвам? Що няма кислород?

Пети ден - кой ми сложи чугунени обувки?

Шести ден - Да звъня ли на 112 или просто да умра на стълбите?

Полежах, полежах и полека лека се свестих. С надежда погледнах гривната, а там статус “НЕЗНАЧИТЕЛНА АКТИВНОСТ”.

Разкопчах я и активно я стъпках.