Кой е режисьорът на всички времена?

Капра? Копола? Бигелоу? Изборът на водещия кинокритик на в. „Гардиън”

 

Вече обявихме номинациите и започнахме нашия конкурс за “Оскар на всички времена” с раздела за най-добър режисьор. В нито една друга категория този избор не е толкова мъчителен. Правилно или грешно, но на режисьора се гледа като на всемогъщ творец, носител на авторските права, залегнали дори в правото на ЕС. Той е свързан с кастинг директора, работи и репетира с актьорите и моделира техните изпълнения, консултира се с оператора, подбира кинокадрите и решава кои ще използва. Режисьорът взима своите решения под натиск и на място. И, разбира се, режисьорът трупа престиж и уважение, част от което и наградата Оскар му носи. Така че, да минем към претендентите.

Франк Капра е легендарен с лекотата, с която борави със сценария, но това най-добре е показано в големия му филм “Това се случи една нощ” от 1934 г. Сексуалната дързост и забавната находчивост на Робърт Рискин, сценарист на “Това се случи една нощ”, донасят на филма рядко срещания златен стандарт за романтична комедия. Не е толкова лесен и начинът, по който Капра с чернобели кадри ни отвежда от първоначално, весело бягство от яхта, през интимните срещи в автобуси и мотели до необичайния сватбен финал. Перфектна е работата му с актьорите. Когато Кларк Гейбъл и Клодет Колбер фалшиво се карат като женени пред детективите, ние избухваме в смях. Смеем се заедно с тях и когато станем свидетел на истинско чудо как ледената наследница се оказва измамна актриса. След това започва топенето на леда и любовта разцъфва между тях. Капра оркестрира две първокласни звезди с майсторски усет.

Джордж Стивънс е брилянтен холивудски студиен режисьор, чийто артистичност може да видим, във филма му от 1951 г. “Място под слънцето”, адаптация на романа “Американска трагедия” на Теодор Драйзер. Монтгомъри Клифт е беден млад мъж, работещ в завода на богатия си вуйчо и е готов да убие бременната си приятелка (Шели Уинтърс), за да може да се ожени за красивата, богатата и от висшето общество дама, изиграна от Елизабет Тейлър. Ненатрапчивата и загадъчна режисура на Стивънс създава една ноар интензивност и придава на възторжената връзка между Тейлър и Клифт трагичен блясък. В техните първоначални любовни сцени има нещо свръхестествено, като че ли и двамата са в транс, контролиран отлично от Стивънс. Той поставя тяхната любовна история в дълбоко неспокойна и красиво композирана панорама.

Режисурата понякога, е кръстоска между начало на военна инвазия и план за сватбено посрещане. Дейвид Лийн и великолепните му епоси - особено шедьовърът му “Лорънс Арабски” от 1962 г. с Питър О'Тул като романтичен и суетен полковник от Първата световна война. Лийн ни демонстрира своето вълнуващо майсторство в разказването на истории, в мащаба и перспективата, в наситения близък план, в движението на широкоекранната панорама. Принос има и брилянтният монтаж на Ан В. Коътс. Всичко това се резюмира в кадъра, когато Лорънс предизвиква взрив в горящата пустиня, трептяща от топлината. Лийн беше режисьор, призван да прави епоси.

Франсис Форд Копола е лидер на американската нова вълна. Твърди се, че шедьовърът му от 1974 г. “Кръстникът II”, е най-добрата му работа. Този смел филм е по-скоро предистория на историята, показана в първия филм. Филмът показва имигрантския произход на мафиотите и опита им да станат уважавани членове на обществото и американския политически елит. Майкъл Корлеоне, е ветеран от армията, който отначало не иска да има нищо общо със семейния бизнес, но след това се превръща в най-страшния лидер. Личността на Майкъл калцинира до безмилостност, за разлика от младия Вито, игран от Робърт Де Ниро, чието филмово насилие е импровизирано, безгрижно и инстинктивно. Филмът е хипнотичен.

След 9/11 Холивуд реагира на кошмара с поредица от либерални и колебливи филми, опитващи се да кръстосат ястреб с гълъб. Бруталният трилър от 2009 г. на Катрин Бигълоу, “Войната е опиат” беше освежаващ, с реализма си филм. Бигълоу режисира увлекателна и ужасяваща притча за губещата игра на руска рулетка, каквато беше американската военна инвазия в Афганистан. Този майсторски екшън е класически филм срещу войната, сравним само с великите филми за Виетнам. Джеръми Ренър играе експерт по обезвреждането на бомби, прекарал твърде много време в “потискане на болката”, който живее на границата на стреса. Той прави безразсъдни демонстрации на ненужна храброст и детонира подозрителни устройства без дистанционно управляеми роботи, а понякога и без защитна броня. Бигълоу изнася страхотно представление с Ренър, за когото се твърди, че един от най-властните, но същевременно завладяващи актьори.

И Оскарът отива при...Дейвид Лийн!

За “Лорънс Арабски” - истинско великолепие и донкихотската слава качиха филма на върха. Неговото аналогово майсторство и артистичност оцеляха в цифровата епоха. Очарователният и неподправен героизъм на Лорънс изглежда се прехвърлил и върху самия Дейвид Лийн.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Кино