Сигурно често сте си задавали въпроса защо в почти всички магазини - и големи, и малки - след всяка покупка получавате касова бележка, а по пазарите и тържищата почти никога. Резонно си задаваме въпроса това законно ли е и ако не е, защо има такава неравнопоставеност между търговските субекти и това действие (или бездействие) води ли до ощетяване на нещо или някой. Ще се опитам да повдигна завесата с пълното съзнание, че на доста хора това няма да им хареса и че ще настъпя по мазола няколко държавни институции с контролна и регулационна дейност.

Генезисът на проблема се заражда по няколко основни направления, които ще отбележа и след това ще разгледаме поотделно.

Първо, на всеки пазар има поне три вида субекти, които извършват търговия на плодове и зеленчуци към нас като краен потребител. Те са

- чисти търговци, които купуват малко по на едро всеки ден от борсите или от пазарите на производител и след това ни препродават;

- търговци, които сами си внасят стоката, със сравнително малки транспортни средства, микробуси и след това ни я продават за своя сметка;

- регистрирани земеделски производители, които би трябвало да ни продават отгледана от самите тях земеделска продукция.

Второ. Стокови тържища (борси), на които оперират само регистрирани търговци, които внасят директно големи количества стоки с тирове или са изкупили такива от български производители директно от мястото на производство.

Трето. Пазари на производителя, регистрирани по Закона за стоковите борси и тържища, на които директно продават на едро и дребно регистрирани земеделски производители.

Както виждате, по принцип схемата е добре измислена и би трябвало да работи в крак със закона и съществуващите разпоредби на всяко от трите места, с необходимия документооборот, който би доказал пред контролните органи, че няма нарушения.

Какво се получава на практика, обаче. Започвам отзад напред, защото както по нататък сами ще се убедите един от “играчите” се явява участник на много места.

Всяко физическо лице, което притежава някаква собствена земя или има договор за наем на такава, с едно заявление до съответната земеделска служба по местоживеене получава едногодишна регистрация като производител на декларирани от него култури. Оттук нататък той може да продава своята продукция по пазарите, без да издава фактури, без касов бон и без дори да води счетоводство по ДДС, като накрая на годината подава декларация за реализираната от него стока и 60% от сумата му се признават като разход, а на 40% трябва да плати 10% данък печалба. Тук вече всеки от вас може да разбере за каква безотчетност става въпрос! Т.е, можеш да се регистрираш с половин декар двор или наета площ. Няма никакво изискване или методика, която да каже колко предполагаема продукция можеш да произведеш и съответно продадеш при данъчно облекчен режим. Никой не проверява, когато продаваш плодове и зеленчуци по пазарите дали точно това си декларирал и ако си, какъв е произходът на проверяваната в момента стока. Ето ви типичен случай на “отворена врата в полето”. Оказва се, че ако се сравнят статистическите данни произведена земеделска продукция за година в страната и продадена такава от земеделски производители, разликата е огромна и в пъти, т.е. явно е, че се продава стока, която е влязла в страната по други пътища. Това нанася огромна вреда и на истинските земеделски производители, защото родната продукция, бидейки ниско субсидирана и с повече разход за килограм производство не издържа ценовото състезание с вносната. Така се оказва, че добрата в основата си идея за облекчаване на родните производители от данъци и тежки задължения по воденето на счетоводство, води до огромни затруднения при реализацията на тяхната законна продукция. Какво става с недекларираните данъци от огромните количества продукция, внесена отвън и продадена без документи, замаскирана като произведена от мними земеделски производители?

Връщаме се отново по пазарите, за да разгледаме и другите субекти, от които купуваме. Този, който внася с микробус и е регистриран търговец. За никой не е тайна от години, че фактурите с които се внася, са с пъти занижена стойност, заради по-малко плащане на ДДС. Е, няма как този търговец по желание да ни издаде касов бон, защото тогава ще трябва да си плати ДДС на голямата разлика и “далаверата” не става.

Какво се получава при търговците на дребно, прекупуващи от борсите - там е подобна ситуация – масово или получават фактура на занижена цена, или на занижено количество, а понякога и никаква. Нищо не могат да направят, защото са зависими от вноса и пак не могат да ни издадат касов бон, защото ще трябва те да платят ДДС за сметка на вносителя. Кръгът се затваря порочно и става параграф 22, откъдето и да се опиташ да го разсечеш все не се получава. Ще попитате какво правят контролните органи и защо не си вършат работата?

Опитват да си я вършат, но по ред причини не им се получава. Веднъж ниското заплащане на инспекторите на терен е предпоставка за класиката “да се разберем по другия начин”. Физическата невъзможност реално да се проверява всичко, навсякъде и по всяко време, огромната конкуренция между субектите, които искат да ни продават, защото друг поминък нямат и са готови на всичко за да изкарат някой лев. Да не забравяме и несъвършените закони и методики които се прилагат, въпреки че в основата си са мислени за добро и за облекчаване на родните производители. Споменавам скорошни дебати, какво да се прави с хранителни стоки, на които им изтича срока на годност и вносителя и производителя не могат да дарят, унищожат или продадат на безценица. Имайте впредвид, че при плодовете и зеленчуците фирите са огромни и затова е и огромната разлика между цената на едро по борсите и цената на дребно по пазарите, всичко накрая плащаме ние, потребителите.

Има изход от тази безизходица и той е много прост – трябва да се регламентират всички продажби без изключение на дребно в брой, да са придружени с касов бон и самите ние да сме си данъчни инспектори. Не купувайте нищо от никой без касова бележка и то такава, на която изрично са изписани артикулите, които сте купили. Така, по естествен път ще отпаднат от играта всички вносители, производители, контрабандисти, които нямат истински документи за произход на качество и реална себестойност. Просто никой няма да иска да купува тяхната стока, защото след продажбата и крайният търговец ще трябва да плати техния укрит ДДС и данък печалба.

* Авторът е бивш председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища и настоящ предприемач.