Кой ще похити Майка-Европа

Дали Освалд Шпенглер е сбъркал в прогнозите си, след като е определил 2000 г. за началото на погребението на обединения Запад?

За днешна Америка ЕС е един куфар без дръжка

Преди 100 години, никому неизвестният немски учител Освалд Шпенглер, публикува в Германия трактата си „Държавата на Залеза“, понастоящем известен в Русия като „Залезът на Запада“. Книгата веднага се превърна в интелектуален бестселър. Тогава над Европа, преживяла тайфуна на Първата световна война, се носеха пророческите думи на Шпенглер за края на великите и страшни тайни на фаустовската душа, за безвъзвратното угасване и некроза на западната култура, на нейните прощалните отблясъци върху гаснещите хоризонти.

Шпенглер е увлечен по сравняването на различните култури и прави няколко хронологични таблици, в които отбелязва 2000 г. като началото на погребението на обединения Запад. Сбърка ли Освалд Шпенглер в прогнозите си?

Периодът между Първата и Втората световни войни е малък и последната чудовищна война помита стария ред и води до реалното разделение на Европа на две части. След 1945 г. всички европейски държави са под ясния протекторат на САЩ и СССР. Така нареченият свободен свят лежеше на меки постели, но трудно спеше. Подобна беше ситуацията и в страните с народна демокрация. В Германия се проведе стерилизация на масовото съзнание, но в същото време се разполагаха американските „Пършинг“. Социалистическа Чехословакия се мъчеше да излезе от своя застой, но дочака своя час, когато съветската танкова армада нахлу в нея, готова, за няколко дни, да стигне и до Ламанша.

В края на 80-те години всичко се промени и руското влияние в Европа беше рязко отслабено, а предишните граници се скъсаха. Нещастната ГДР беше погълната от западната си сестра. Варшавският блок се разпадна, а самият СССР престана да съществува. През този период се роди геополитическият изтърсак, международната химера известна като Европейски съюз. Това рехаво образование беше определено да изтласка Русия от европейския континент и да легитимира наднационалните ръководни органи, висящи над пъстрия и проблемен конгломерат на страните от Нова и Стара Европа.

Нямаше никакъв дълбок икономически смисъл да се държи тази нееднородна тълпа в единен валутен и митнически съюз. Това синтетично царство е чист политически проект на САЩ, без естествена жизнеспособност. Нарушенията вътре в ЕС са огромни и фатални. Неслучайно, управляващият елит на Стария свят сериозно обмисля доктрината за „Европа на две скорости“, която раздели тлъстите „овце“ от хилавите „кози“. Зад това стои желанието да се институционализира делбата на богати и бедни.

През всичките тези десетилетия ЕС плаваше на повърхността за сметка на трансатлантическата магия. Но този магия с идването на Тръмп бързо и неумолимо започна да отслабва. Лъжиците и ютиите, висящи във въздуха, изведнъж изпопадаха.

За днешна Америка ЕС е един куфар без дръжка, който е труден да го носиш, но и да го изхвърлиш е жалко. Свикнали на васалско безгрижие, държавите от ЕС не се стремят да се самоиздържат и да се защитават. След Втората световна война субектът Европа, подобно на ранена птица, „иска да се изправи, но не може...“.

При тези обстоятелства разпадът на ЕС е предопределен и неизбежен. Само хитрата Англия с безшумната ловкост на змия грациозно се изтегли настрана.

Единственият въпрос е кой и как ще бъде разделено физическото и духовното европейско наследство? Въпросът кой, дори не си струва да бъде задаван. Гигантският призрак на световния триумвират се е издигнал над страните и народите на Земята.

За САЩ въпросът за Европа е сложен и болезнен. Самата американска империя е рожба на европейския дух и европейската воля. Да се предаде Европа с нейния интелектуален и промишлен потенциал в лапите на китайците и руснаците никак не е желателно! Но трансокеанския глобализъм напълно се провали и се превърна в източник на проблеми, а ЕС се превърна в паразитно образование с добри мастни натрупвания от „взаимно изгодното“ партньорство. За Тръмп стана важно да промени правилата на търговските отношения, да наложи на Европа своя втечнен природен газ и да отръска богатия евро Буратино, така че от него да се изсипят златните монети. Последиците от тази процедура са трудни за прогнозиране.

Китай брутално инвестира огромни средства в Централна и Източна Европа през последните години. Чехия, Гърция и Унгария стават трамплин на предстоящата китайска експанзия. Китайците методично изкупуват пристанища, летища, енергийни системи, агрохолдинги. Това са сериозни инфраструктурни обекти, а не някакви футболни клубове! За шест години преките китайски инвестиции в европейската икономика нараснаха 22 пъти! Китайските лобисти провеждат тайни преговори с европейските политици, купуват министри и парламентаристи и скоро ще се появят скандалите около тези агенти на влияние.

Над тесните улици на Прага висят банери, които ви приканват да купите юани. Китайските работници денонощно изграждат мостове и пътища и прокарват Великия път от изток на запад. Какъв ще бъде този път на Коприната, или на Танковете? Ще покаже времето.

Русия методично и търпеливо полага своя Северен поток в сърцето на Европа, в Германия, тази крепост на „земята на светите чудеса“. Нивото на русофобия в контролираните немски медии ни казва, че силите зад океана са сериозно обезпокоени от влиянието на Русия в този регион.

Така или иначе, през следващите години предстои битката за Германия. Там се сгъстява енергията на противостоене и този твърд възел от противоречия непрекъснато се напряга. Не е трудно да се досетите, че от изхода на тази битка зависи съдбата на всичко, включително и на голямото европейско наследство.

(Превод за „Труд“ Павел Павлов)

Легенди и митове

]Похищението на Европа. Рисунка върху древногръцка ваза и картина на Тициан със същия сюжет.
Похищението на Европа. Рисунка върху древногръцка ваза и картина на Тициан със същия сюжет.

Европа в древногръцката митология е дъщеря на финикийския цар Агенор, сестра на Кадъм. Според легендата, Зевс се явил пред Европа, която играела с приятелки на брега на морето, под вида на бял бик и я отнесъл на остров Крит. Там той се превърнал в прекрасен младеж и омаял Европа. Така се родили Минос, Радамант и Сарпедон.

Впоследствие Европа се омъжила за Астерион, царят на Крит, който умирайки бездетен, оставил властта над острова на синовете на Европа от Зевс.

Освен в Крит, Европа е почитана и в Тива. Херодот рационализира мита на Европа и я счита за дъщеря на финикийски цар, която е отвлечена от критски търговци.

Похищението на Европа е сюжет на няколко картини и е изобразено и на гръцката монета от 2 евро.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи