Близо 4 хиляди души са заявили в социалната мрежа Фейсбук, че ще присъстват на протестите пред Съдебните палати в София и Добрич под надслов: "Да спрем екстрадирането на Желяз Андреев!". Според информация от сънародници, протест в защитата на мъжа, чиято екстрадиция искат Съединените щати, ще има и пред посолството ни в Лондон, информира БНР.

Съдът в Добрич вчера освободи от ареста срещу подписка Желяз Андреев, преценявайки, че статутът му във фирмата, която се разследва за нарушаване на ембаргото срещу Сирия, не му е позволявал да взима решения. Решението на добричкия съд обаче е по процедурата. Тепърва предстои делото по същинското искане за екстрадиция и там българският съд може да иска от американската страна поредица от документи, обясни пред БНР адвокат Златка Стефанова:

"Дали това престъпление може да се тълкува като политическо, дали ще бъде съдено от съд, който може да бъде тълкуван като извънреден, дали е изтекла давност, дали е настъпила амнистия. Това, което изтече като информация по медиите е, че заповедта за задържането му е от 2016-та година, което означава, че между 2016-та и 2018-та, когато е издадена Червената бюлетина, могат да са настъпили някакви обстоятелства в Щатите, които да препятстват сега предаването на Желяз".

Адвокат Стефанова добави, че е много важно Желяз Андреев, а и другите разследвани българи, да се свържат с адвокати в САЩ, защото не тук, а там ще се решава въпросът за вината. По информация на БНР, за разпит е призован поне още един от българските колеги на Андреев. Предстои да разберем дали и той, и други, работили за "АВ Троникс", ще минат по пътя на 29-годишния мъж.

Дори българският съд да откаже да екстрадира Желяз Андреев, решението няма да бъде окончателно, заяви  адвокат Златка Стефанова, защитавала Гергана Червенкова, която преди шест години също беше в процедура по екстрадиция по искане на САЩ.

„Производство по екстрадиция е така замислено, че то е сътрудничество между държавите за предаване на дадено лице за съдене или за изпълнение на наказанието в друга присъда. Със САЩ ние имаме договор за правна помощ и поради това такава екстрадиция може да бъде извършена, при положение че са налице основания в нашия закон за екстрадицията и за европейската заповед за арест. От тези екстрадиционни производства най-важното е проблемът, който има лицето - в случая Желяз Андреев, да бъде решен в Съединените американски щати, т.е. трябва да се работи с адвокат и там, защото дори нашият съд да откаже да предаде Желяз Андреев, САЩ могат да поискат отново той да бъде предаден малко след отказа. Решението на съда за отказ за екстрадиция не е окончателно. Нашият съд има върху какво да разсъждава, но не и върху виновността, и, разбира се, основният въпрос е дали има двойна наказуемост и той ще бъде преценен в производството по същество“, каза адвокат Стефанова.

„Двойната наказуемост е наказание, предвидено за едно и също престъпление в двете държави", каза тя и поясни:

„Тук този въпрос се поставя във връзка с това дали ембаргото, което е било наложено от САЩ на Сирия, може да се счита за престъпление в България, защото към онзи момент – 2013-2014 година ЕС и България не са били наложили ембарго на Сирия, но от мотивите на първоинстанционния съд не могат да се правят изводи за основното производство“.

Стефанова подчерта, че етапът е начален, не са представени все още и всички документи, а е възможно да не са предоставени все още и текстовете на американския закон, да се види към кои престъпления се приравнява.

Младият мъж е на свобода с мярка за неотклонение „подписка“, която прокуратурата има право да протестира.

„Чувствам се удовлетворен за момента“, каза след няколко денонощия в ареста Желяз Андреев и се въздържа от коментар ще разреши ли българският съд той да бъде върнат и съден в САЩ.