На 31 години Боби отново се учил да пише и рисува, днес прави и реквизити за спектакли

„Важното е да не падаш духом!”. За повечето хора това са само някакви думи, превърнати в клише. За Борислав Пенчев от Търговище са трудно научен урок не просто по оцеляване, а за начин на живот с една ръка – лявата. На 31 години му останала само тя. Загубил дясната до китката. И започнал отново да се учи да пише, да реже, да готви, да сглобява фини детайли на любимите си малки моделчета на спортни коли, които колекционира. Направил е десетки такива у дома. Други купува или разменя, проучвайки сайтове за запалените по това хоби. На работа пък, в Младежкия дом в Търговище, майстори реквизити за спектаклите на съставите.

Това е Боби. Той е на 42 години. За хората, които не го познават, е просто приветливия портиер на Младежкия дом. Той е и охрана, и първи приятел, и утешител и изповедник на младите таланти, и техният сръчен майстор, който изпълнява причудливите им желания да им направи примерно шармантни ветрила за новия им танц. Боби обича и да ги рисува. Направил им е вече цяла галерия графични портрети.

При него ни заведе колекционерската му страст да събира умалени die-cast автомобили. Така научихме и за другите му преживелици. Разказва ги със спокоен глас, като нещо отминало сякаш в нечий друг живот, от което той самият е извлякъл най-важното.

Било през 2006 г., когато работел в местна фирма за пластмасови изделия. Накрая на смяната пуснал огромната машина да се изчисти, за да е готова за следващия оператор. Върнал се след малко. Мислел си, че автоматиката я е изключила вече. От шума на другите в халето не чул, че неговата още работи. Бръкнал в кожуха да провери нещо и валът сграбчил ръката му. Откъснал я до китката.

„Нищо не усетих. Нямаше болка. Всичко беше изтръпнало. Не загубих съзнание и дори се шегувах с доктора в линейката. Искаха да викат психолог, но се справих сам със загубата. Болката дойде после... Нямах избор. Научих се да живея с нея. В началото близките ми искаха да ми помагат за всичко. Отне ми време да ги убедя, че трябва сам да се науча отново да правя всички, дори елементарни, неща само с лявата ръка. И за това ми трябваше време, но свикнах. Преди, както при повечето хора, дясната ми ръка беше водеща, но с търпение и много постоянство се научих да живея без нея”, разказва Боби.

Обезщетението, което получил за отсечената ръка било 300 лв. Застраховката, която имал, не покривала тази загуба.

Първо започнал да пише „грацаници”, както той казва, по после почеркът се поизгладил, доколкото било възможно при все, че и преди не бил краснописец, смее се той. Тъй като 10 години ходил на рисуване и имал умения, прехвърлил молива в лявата ръка, за да пренася лицата, които виждал на листа. Някъде след този период се изострила и страстта да открива, сглобява и притежава макетите на различни, предимно спортни модели автомобили.

„Първият си купих почти като играчка през 1996 г. Много ми хареса на една витрина в София, където работех. Беше „Порше Карера”, което още си стои на почетно място. След няколко години се върнах в Търговище и ми попадна едно „Бугати”, което трябваше да сглобя. Страхотна краста се оказа. Така се запалих да реставрирам счупени моделчета или да събирам части, от които да направя автомобил”, разказва колекционерът.

Няма идея колко точно мини автомобили притежава. Последно били над 170. Най-скъпият, като цена, му бил едно „Порше”. Наскоро се сдобил с „Ланча Делта Интеграле”, която успял да намери за 120 лв., докато обичайно вървели по 600-700 лв. Признава, че сигурно е инвестирал вече над 4000 лв. в събиране на такива модели. Някои от тях били пълни копия на оригиналите, включително с оборудването под капака.

„Нали има една приказка, че играчките на момчетата остават едни и същи, ама са все по-скъпи”, шегува се Боби с хобито си.

Той гледа на него и като на вид инвестиция. С годините всеки от моделите поскъпва все повече. Някои вече не се произвеждали, други били в ограничени бройки и т.н.

Доскоро с приятелите му от мини клуба в Търговище се снабдявали с такива повредени модели от битака, но търговците се изучили, че в „трошките” има пари. Ако преди можело да се намери счупен макет на автомобил за 5 лв., вече искали за него 50 лв., разказва още Боби.

В групичката им, обединени от общото хоби, има следовател, полицай, пожарникар. Освен да обсъждат кой какъв дайкаст модел е видял в някой сайт и с какво се е сдобил, намерили общи теми за всякакви неща от живота.

Боби разказва, че се случвало и половината си заплата да вложи в нови части или модели за колекцията. Заради тази страст и заеми бил готов за взима, признава със смях колекционерът. Дори освободил една стая в апартамента, за да подреди всички лъскави макети подобаващо. И специален шкаф поръчал за 900 лв., за да има място за всяка от любимките му. За беда юлските бури наводнили на три пъти жилището му и покривът на блока шурнал като водопад. Сега първо трябва да подсуши и ремонтира и после да мисли как да експонира колекцията си. Част от нея вече е показвал на децата, които ходят в Младежкия дом. Чака и ново попълнение от САЩ, където племенницата му е на бригада.

Важното е цел да имаш, казва още Боби.

Точно днес получил нов модел, закупен от друг колекционер. Имал вече такова „Ферари”, но това било с подвижни фарове и нямало как да го пропусне. С друга пратка дошли колела за мини автомобил и с нетърпение чака да се заеме със сглобяването му.

„Реставрирането на стари очукани модели, с липсващи елементи, вече ми е най-голяма страст. Мога да се занимавам с тях с дни. Страхотно е да намериш частите, да го поправиш, боядисаш и видиш в цялата му хубост. Продавал съм такива, но някак ми се свиди да се разделям с тях. Скъпи са ми. Много успокояващо и отпускащо е. Това хоби си е за ценители. Страст ми е и спидуея, но там няма как да съм друго освен зрител. Иначе съм много запален фен. Не съм мислил, че така ще се стекат нещата, но си е факт, че човек с всичко свиква и ако иска, може много неща да промени и постигне... Всичко в крайна сметка е вътре в нас”, казва Борислав.