Трябва да обичаме пешеходците ако не за друго, то поне за това, че са изобретили автомобила. Като ни съветват така навремето си, класиците Илф и Петров жалят ходещите пеш, че имат право да пресичат улиците само на определени места, и то на най-оживените, при което косъмчето, на което виси мъченическият им живот, би могло да се скъса всеки момент. А как ли биха ги ожалили днес, ако знаят за излязлото в България решение по тълкувателно дело, че никое тяхно право не е неограничено?

Шегата настрана. Според решението на общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд ( ОСНК на ВКС) по Тълкувателно дело №2 от 2016 г. правото на пешеходеца да пресича пътното платно на пътека и светофар не e безусловно. Ако той не е спазил правилата и го блъсне кола, следва да се приеме, че е съпричинил смъртта или телесната повреда.

Това става ясно от решение на девет съдии, които са го подписали с особено мнение.

Делото беше образувано по искане на председателя на ВКС Лозан Панов,  главния прокурор Сотир Цацаров и правосъдния министър Екатерина Захариева, за да бъде уеднаквена практиката при издаването на присъди за престъпления на пътя. То се свързва със съдебния процес за смъртта на 20-годишната Лора Казанлиева, прегазена от моторист на пешеходна пътека през юли 2011 г. Преди няколко месеца състав на ВКС намали присъдата на подсъдимия моторист Диян Станчев на 2 години затвор с мотива, че девойката е съпричинила фаталния за нея инцидент. Майка й – депутатката от ГЕРБ Нели Петрова, реагира гневно, а гневът й бе споделен от много хора в социалните мрежи. Това превърна в ключов един от въпросите, зададени на върховните съдии, а именно:

Абсолютно ли е правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно в зависимост от мястото: 1) на място със специално очертана пешеходна пътека; 2) на регулирано със светофарна уредба място; 3) на място, което е продължение на тротоара или бордюра; и 4) на нерегламентирано място? В случай че това право във всички хипотези или в някоя от тях не е абсолютно, с кои фактори трябва да се съобразява пешеходецът, като пресича?

ОСНК на ВКС приема, че в първите три хипотези правото на пешеходеца е абсолютно. Но ако той не спазва изискванията на чл. 113 и 114 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) при пресичане на пешеходна пътека, минаване на светофар или на място, което е продължение на тротоар или бордюр и бъде блъснат от автомобил, тогава е налице съпричиняване при смърт или телесна повреда от негова страна.

И още: правото на пешеходеца не е абсолютно при пресичане на пътното платно на нерегламентирано за тази цел място и той трябва да съобразява правилата по чл. 113, т. т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП. Ако не се е съобразил с тези текстове и не е отишъл на пешеходна пътека, когато в близост има такава, пак е налице съпричиняване при смърт или телесна повреда.

Законът и решението

А ето текстовете на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП:

Чл. 113 (1) При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:

1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;

2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение;

3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;

4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги.

(2) Извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.

Чл. 114. На пешеходците е забранено:

1. да навлизат внезапно на платното за движение;

2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост;

3. да извършват търговия и услуги на платното за движение.

Юридически мнения

„Правото на пешеходеца да пресича на пътека или на друго място не е абсолютно. Той би имал предимство само ако я е заел правомерно - а това означава да се е съобразил със скоростта, посоката на движение и отстоянието на приближаващите коли и да е сигнализирал водача с ръка за намерението си да пресича.“ С такова становище излезе Висшият адвокатски съвет по тълкувателното дело на ВКС още преди върховните съдии да вземат своето решение. Впрочем девет от тях са го подписали с особено мнение.

„Правото на пешеходеца да пресича на пешеходна пътека не е абсолютно“, заяви по-късно и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС). В неговото становище, подписано от главния инспектор Теодора Точкова, се казва:

„Вярно е, че според ЗДвП водачите на МПС са длъжни да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците, като се предвижда да им осигурят правото на пресичане. Съществуването на взаимносвързани права и задължения между пешеходци и водачи води до извода, че правото на пресичане е относително, тъй като за реализирането му не е достатъчно само упражняването на права, но и изпълнение на предвидените задължения. Изискванията на закона към пешеходците са ясни. Техните права и задължения при пресичане са формулирани в ЗДвП. Факторите, които трябва да съобразяват, са изброени в чл. 113 ал. 1.“

И тук възниква един логичен въпрос: Тълкувателното решение на ВКС необходимо ли е изобщо?

Съдебните инспектори отговарят решително: „Тълкуване на върховните съдии в случая не е нужно.“

Тяхното мнение се споделя от повечето юристи, до които се допита „Труд“. Коментарите им са красноречиви:

Най-краткият: „В правовите държави законите се изпълняват така, както са били написани от законодателя, а не се дописват, стесняват и разширяват чрез тълкуване. Но това е в правовите държави, а ние сме си у нас. “

Най-колебливият: „От една страна, е факт противоречивата съдебна практика у нас по въпроса дали и каква отговорност носят водачите на МПС при пътнотранспортно произшествие с пешеходец и как следва да се преценява дали има “съпричиняване”, т.е. дали пострадалият пешеходец е “допринесъл” за настъпването на произшествието. Отделните съдилища дават различно тълкуване в своите решения на сходни от гледна точка на фактите казуси. За да се уеднакви практиката, е нужен акт, с който съдебните състави да са задължени да се съобразяват при постановяване на своите решения. Такъв задължителен акт по силата на Закона за съдебната власт е тълкувателното решение на ВКС. От друга страна обаче, това тълкувателно решение ще доведе до още по-противоречива практика и искания за нови тълкувателни решения по нови въпроси, например: дали пешеходците са виновни, ако са облечени в черно в тъмните часове на деня; пресичащите бавно на обозначени места виновни ли са; а ако са преценили погрешно скоростта на идващата кола?“

Най-спорният: „Блъснатият от кола Лозан Панов не е ли в конфликт на интереси, като тълкува ЗДвП? Плюс това той е приел майката на Лора, която е депутат от управляваща пария, тя сама си го каза. Може да се предположи, че е повлияла върху решението, взето по повод неин личен интерес, както и върху особеното мнение на шефа на ВКС.“

Най-гневният: „Поредното излишно решение на ВКС! Назначиха в този съд некадърни и посредствени юристи по политически, икономически и любовни причини. Те тълкуват това и онова и пишат фермани, които още повече ни отдалечават от правото и справедливостта. В тълкуванията си неведнъж изопачават законите. В случая духът и целта на закона са ясни: водачите следва да управляват МПС със съобразена с пътните условия скорост и при необходимост да могат да спрат пред пешеходната пътека. Какви съпричинявания, какви пет лева?! Току-виж решили да се повдига обвинение на блъснатите пешеходци за увреждане на чуждо имущество, ако някой големец се вбеси, че му е одраскан джипът!“

Тълкувателното решение на ВКП се зловиди, изглежда, и на повечето граждани, неизкушени от правото.

„В западните държави само да доближи пешеходец до зебра, автомобилите удрят спирачка. А у нас? Излиза, че преди да пресече на пешеходна пътека, човек трябва не само да се огледа, както си е открай време, ами и да вземе да изчислява скоростта на идващите МПС-та и пресечната им точка с неговата скорост и посока на движение! Дивотия някаква! “, гласи обобщеният коментар на наши читатели.

Те може и да са прави, а може и да не са. Едно е ясно: в съдебната практика въпросното тълкувателно решение на ВКС ще даде още по-широко поле за изява на адвокатите. И обичта към пешеходците, за която стана дума по-рано, ще е в значителна зависимост от размерите на техните хонорари.