Писателят Николай Табаков разгръща пред нас невидим часовник: времето е абстрактна категория, но философските му проекции са реални в дребните детайли на бита и простите човешки отношения. Те не могат да бъдат измерени. Около тази теза се завъртяха впечатленията на водещи имена в родната литература, които уважиха премиерата на най-новия роман „Нула време” (изд. „Книгомания”, 2019), който Табаков представи в Литературен клуб „Перото” на 10 октомври. В събитието се включиха проф. Боян Биолчев, Бойко Ламбовски, Митко Новков, Лора Динкова, Никола Иванов, Греди Асса, Ириней Константинов.

„Защо точно в дни на политически страсти ви занимаваме с нов роман?” Този въпрос зададе издателят Илиян Андонов и ни увери, че би трябвало да четем бавно книгата – на тишина, сред есенния листопад пред камината.

Събитието се водеше от проф. Георги Каприев, който в анонса си отбеляза: „Тук се срещаме с чешити. „Нула време” на хлапашки език е нещо, което става много бързо, но за мене това е компресиране на времето. Николай компресира космоса, небето и земята, няма едноизмерност, нещата са просто формулирани, но не става дума за прости неща... Има смърт на доста места в текста, но тя е красиво внушена като част от смисъла на живота. Един от героите казва: „Ние живеем в пълна безсмислица, но точно това е смисълът!”.

Проф. Боян Биолчев разказа как романът се е създавал пред очите му, как Николай е изчезвал от общата трепеза, обсебен от героите си: „В книгата ще усетите огромна лекота и духовно посвещение, с които е постигнато единство на една малка общност, хора, които търсят нещо около себе си, а житейската и емоционална съпричастност тече по река Дунав. Героите не могат един без друг, авторът се чувства като техен домакин, а накрая – техен съквартирант, който излиза от книгата. Романът ни обдарява с усещането, че и в най-незабележимия човек има собствен космос, съизмерим с истинския в тайнствата на човешката неповторимост”.

Николай Табаков разрязва вертикално психиката на обществото, което вече няма устои, а всеки човек загубва личностния си смисъл – обобщи в анализа си литературният критик Никола Иванов.

Бойко Ламбовски направи препратки към Златю Бояджиев, Стоян Венев и Николай Стоев: „В този роман тече една калейдоскопична живост, която може да стъписа всеки читател. Тук виждаме изобразени едни малки човечета, които щъкат насам-натам, удивени, отчаяни, трагични, разсъждаващи непрестанно. Всички те са стилизирани – като едни малки фигурки в огромната картина на битието... Табаков гледа на всичко това като на едно безкрайно панаирно движение”.

Младата поетеса Лора Динкова – автор на предговор в книгата – отбеляза, че „всъщност Николай Табаков ни представя своеобразва възхвала на любовта, чрез която светът се пренаписва, за да се превърне в място на светостта и светлината”.

„Николай е писател хулиган – каза Митко Новков – той не спазва никакви щампи на писането, защото той е човек на автентичния живот. Той не обича тези, които се опитват да стягат живота в менгеме.”