Нейната песен „Гълъбо” се появи като глътка въздух в българската музика и спечели любовта на слушателите, които я посочиха за най-хубавата в ТОП 100. Защо обаче днес голяма част от хората предпочитат много по-лесно смилаемите песни с пошли текстове. Защо т.нар. днешни звезди са почти малолетни и скандализират с поведението си, трябвали да има някакъв контрол за това, което се пуска в ефира. Разговорът ни по тези въпроси е с Вида Пиронкова.

- Вида, в края на миналата 2017-а слушателите на БГ Радио поставиха вашата песен „Гълъбо“ начело на класацията за 100-те най-любими песни за празнуване. Това изненада ли ви?

- Да. Изненада ме много приятно, защото не съм го очаквала изобщо. Майка ми първа ми се обади да ме поздрави, но вътрешно изобщо не u повярвах. Оказа се, че в рамките само на една година, чрез силата на любовта, с която е заредена тази песен, съм стигнала до изключително много хора. Разбира се, че огромна заслуга, за да се случи това има и изпълнителят на песента – Мирослав Костадинов – Миро, който е много обичан от българската публика. Не случайно поверих песента на него. Мисля си, че именно съчетаването на едни от най-добрите ни музиканти в екип и тяхната перфектна работа доведе до този бърз и огромен успех на песента. Затова трябва да благодаря освен на изпълнителя Миро, виртуоза пианист Людмил Ангелов, челистката Анет Артинян, г-н Марковски, тонрежисьора Иво Стефанов, режисьорите на видеоклипа Васил Стефанов и Стефка Николова, актьорите Красена Ангелова и Димо Алексиев, така и на интернет и социалните мрежи. Не забравям да благодаря и на публиката, слушателите, всички хора, които обичат и пеят песента, както и на себе си, че се осмелих да я създам и дам на хората.

 

- Защо песента е „Гълъбо“, а не „Гълъбе“, да речем? И кой е този „Гълъб“?

- Това заглавие дойде впоследствие, по време на записите, защото е кратко, неупотребявано и запомнящо се. Оригиналното заглавие на стиховете ми е „Любовна песен“. Заимствано от песните на Соломон. Но само дотам. Изказът е мой и типично български. Стихотворната стъпка е лека и запомняща се. Написах го на един дъх, но дълго време го редактирах, за да стане съвършен и във вида в който го исках. Получи се. А гълъбът освен, че е синът ми, е онази птичка, която каца на рамото веднъж в живота, както и самият той. Защо е именно „гълъбо“..., защото любовта е чувство. Божествено чувство. Не можеш да го пипнеш, а само усетиш. То е като душата, като духа... имаме го, но не го виждаме. Усещаме я, но не можем да я обясним. Единственият възприеман символ на духа е този от християнската религия, и той е изобразен като бял гълъб. Това е любовта.

 

- „Гълъбо“ е гледана милиони пъти в Ютюб, милиони гледания имат и едни други песни – „Шушана“, „Яката дупара“... Какво мислите за текстовете на тези песни – казват, че били отражение на времето?

- Тези текстове не могат да предизвикат в мен процес на мислене, просто защото са лишени от елементарна мисъл, логика, морал, чувство, емоция. Не слушам подобни неща и нищо на света не е способно да ме накара дори и да се заслушам. Пазя елементарна хигиена на сетивата и чувствата си. По този начин се спасявам. А относно времената, бих казала, че те са си едни и същи. Откакто съществува човек, оттогава са и разделенията в мисленето, бита, социалния и икономически статус, прослойките, морала, религията, естетиката, образователния ценз и много други неща. Единственото нещо, което се научих, е да не съдя другите. Всеки сам чертае пътя, по който иска да мине, но това не трябва да става за сметка на хората около него. Ако думите сеят пошлост, агресия и омраза, ако са черни, то какво да очакваме от младата публика като реакция? Същото. Или както старите хора казват: „Каквото повикало – такова се и обадило“. Думите имат страховита сила.

 

- Имате ли обяснение за причините за пошлостта, която ни залива от ефира толкова години вече? Кое определя музикалните тенденции днес?

- Всичко е свързано с възпитанието и образованието. Възпитанието в семейството играе ключова роля в оформянето на индивида. Образованието го прави личност. Обществото го надгражда. Това са едни многовековни принципи, които трябва да се спазват. Всичко останало води до анархия и хаос. А хаосът е мрак – материален и духовен. Синоним на смъртта. Музикалните тенденции са оставени в ръцете на няколко човека, които мога да подредя на едната си ръка. Но това не са тенденции, а налагане на определен вкус, продиктуван от икономическите зависимости и въжделения на тези същите хора.

- Може ли нещо да се направи?

- Няма да спра да повтарям, че трябва да се промени съдебната система по отношение на интелектуалния труд и авторските права, че трябва да се приеме чисто нов закон за меценатството в България, че трябва да се субсидира и поддържа изкуството и културата правилно и достойно от държавата, защото това е нашето силно оръжие за успех по света, заедно със спорта. Културата и изкуството могат да бъдат много силен икономически фактор, при положение, че от години нямаме развиваща се икономика. С две думи – от култура и изкуство, при правилно боравене с тях, може да се достигне до много голям процент приходи за БВП. Не може един творец да бъде „пенкелер“ и да се бори сам с вятърните мелници, и да прави всичко сам.

 

- Защо стигнахме до този упадък, или може би пък някои ще възразят и ще го нарекат възход на нравите?

- Защото си затваряхме очите и си мислехме, че ще ни подмине. Защото не бяхме заедно. Защото всеки от нас си гледаше в собствената чиния и оцеляваше сам. Защото се превърнахме в кръвожадни вълци един за друг. Защото забравихме за ближния си, за нас самите, за децата си, за бъдещето си, за историята ни... Забравихме да обичаме и се забравихме във всички смисли на думата.

 

- Духовният бохем – има ли го? Питам ви, защото вие самата сте възпитана в една бохемска епоха, каквато бе миналия век...

- Днес – не. Не познавам нито един духовен бохем в България. Познавам много хора от световната бохема, но тук - не. Бохемата е състояние на духа. Свобода на човешкия дух, за да твори. Може би има единици днес, които се опитват да живеят като бохеми, но аз не ги познавам. Съжалявам. Днешният ден няма нищо общо с вчерашния, на който бях свидетел.

 

- От екрана се бълва порнография и от музикалната индустрия, защо продуцентите се обръщат към деца? Ето – днешните т.нар. звезди, са малолетни изпълнители. А по тях примират също деца!

- Децата са най-лесни за манипулация. Те са с най-чисти и изострени сетива. Каквото посееш при децата – пониква скоропостижно и буйно. Като люцерната, ако си спомняте тази дума от нашето детство. Така, че пропагандирането на аморални стойности и липсата на всякакви човешки ценности, лъжливото усещане за свобода и безнаказаност са налице и доведоха до днешните резултати.

 

• Наскоро вие много ясно заявихте, че СЕМ трябва да се задейства и да прояви повече контрол за това, какво се пуска в ефира и за неговата морална стойност.

 - Да, така е, но на първо място трябва да се задейства държавата с всичките u изпълнителни органи. Само СЕМ няма да свърши работа. Мисля, че трябва да има някакъв вид цедка за пошлостта, кича и аморалността. Иначе в какво се превръщаме? Едва ли е в моята компетенция да променя нещо. Ако обществото наистина е стигнало до тези низини, значи това иска. Аз няма как да го променя, а и не мога. Ще си остана една наивница на средна възраст, която вярва в доброто у човека и в неговата почтеност.

 

- Нека разговорът ни да премине в друга тоналност. Вие сте част от известната фамилия Пиронкови. Баща ви Енчо Пиронков е един от най-големите български художници. Какво е за вас фамилията, отваря ли ви тя врати?

- Една огромна отговорност, чест и достойнство. Да, както отваря, така и затваря, защото човекът е устроен така. Понякога му е трудно да приеме другия, особено успехите и признанията на този друг. Много ми е дала тази фамилия, но и ми е взела много. Дала ми е страст към живота и изкуството, сила, борбеност, умения да се справя с трудностите на бита, издържливост, за да дочакам успеха си, много обич и търпение, добро възпитание и живот, който малцина са имали, за което съм благодарна. Взела ми е от нормалния, обикновен живот, отнела ми е „приятелства“, изкушени от мними и въображаеми представи за мен и семейството ми, обградила ме е с изкуствени, лицемерни и недоброжелателни хора. Научих се да бъда недоверчива. Това е ново за мен, но... реалността ми го налага.

 

- Били сте в компанията на много известни хора от пловдивската бохема, в дома ви са влизали личности от културната история на България. Кои са имената, които са ви повлияли най-много?

- Чувствах се превъзходно, но изпитвах и голяма доза респект. От малка внимавам какво, как и кога ще кажа, и дали да го кажа, защото навремето никой не се интересуваше от мнението или желанието на децата. В моето семейство децата сядаха на масата само за да се хранят и в определено време – да разговарят с тях, както и да ги изслушват. Спазваше се йерархията и строгите семейни закони. Може би затова и имаме такава здрава и обединена фамилия. Следвахме елементарните природни закони, морала и хигиената във взаимоотношенията ни. Големите личности на България просто присъстваха в живота ни. Съдба. Като дете харесвах и едновременно изпитвах страхопочитание от Димо Коларов – оператор и огромен бохем, Тома Томов – журналист, Васа Ганчева - журналист, Йони Левиев – художник, Христо Христов – режисьор, Виктор Чучков – композитор, Емил Чакъров – диригент, Христина Ангелакова – оперна певица, Стоян Попов – оперен певец, Хачо Бояджиев - режисьор, Вили Казасян - диригент, с които живеехме заедно под една или друга форма, и те се отнасяха с мен приятелски, а не само любезно, като към подрастващо дете. Големият режисьор Вили Цанков, а не само той, в последните си години на земята, редовно ме канеше на новите си постановки и след това искаше да му споделя мнението си. Това ме издигаше. Караше ме да летя и да си представям, че един ден мога да стигна до техните върхове в изкуството.

 

- Не ви ли се рисуваше, защо избрахте музиката?

- Не, не ми се рисуваше. Винаги мога да посегна към боите и четките, защото съм обградена с тях, но не изпитвам необходимост. Само гледам картините и им се наслаждавам. Мога да си говоря с тях тихомълком. Пианото беше и си остана моята единствена любов. С него се познаваме най-добре и най-дълго, дори си мисля, че връзката ни датира от векове. Обичаме се и си имаме доверие.

 

- Какво най-много ви ядосва днес?

- Почти всичко. Много съм емоционална и с изострени сетива към неправдата и непочтеността. Самата аз съм много справедлива и щедра. Наследница съм на много революционен род и кръвта ми бушува и от най-малката несправедливост. Идеалист съм. Огромен идеалист. Понякога се поболявам от това, защото осъзнавам, че не мога да променя света, а го искам твърде силно. Искам мир, любов, разбирателство, свобода.

 

- Творчеството самотно занимание ли е? И как се композира за имена?

- Много самотно. То е ревниво. Не допуска никой друг помежду ни. Дори и чуруликане на птица. Творчеството е аскетизъм. Медитация. Нирвана. Допуснеш ли грешка, музата отлита и се връща само, когато си в пълно уединение. Имената идват после. След като си създал произведението. То е като при раждането. Само и единствено майката може да роди детето в адски мъки и болки. То се отделя от нейната плът с пот и кръв. После идва бащата и му дава името.

 

- Новият ви албум „Емпатия“ се радва на голяма популярност и най-вече на голяма любов. Тежко ли е да се носи такава любов?

- Да. Тежко е. Защото е в огромно количество, а аз съм човешко същество и сърцето ми има определена вместимост. Не беше ме заливало такова цунами от любов. Не бях подготвена. За малко да ме удави. Но се справих. Много е приятно да си обичан. Както и да обичаш.

 

- Пеете най-вече за любов, какво ще ни изпеете скоро?

- Най-скоро ще е песента „Попей ми, любов“ по текст на Катерина Хапсали и в изпълнение на Жана Бергендорф. Великолепие от музика и думи. Подготвям и още песни за Жана. С голям екип и с нова песен участваме в тазгозишното издание на Евровизия и се надяваме на успех. Работя и с Никола Константинов, младия певец с невероятен глас, и още много замислени проекти, които чакат изпълнението си. Дано Бог им даде зелена светлина, както и публиката ми, за която пиша всичката тази хубава музика. Публиката има интуиция и никога не може да бъде излъгана.

Обичам хората и творя за тях. Ако съм им нужна, те знаят как да ми засвидетелстват любовта си.

Нашият гост

Вида Пиронкова е композитор, текстописец, поет, артист и е от най-интересната порода творци. Родена е в Пловдив в семейството на именития художник Енчо Пиронков. Работила е като учител, дълги години е част от екипа на БНР. Сега Вида пише чудесна музика. Умее до съвършенство да борави и с думите. И прави изключително красиви бижута. Нейната песен „Гълъбо” се превърна в най-големия хит, а албумът й „Емпатия” стана абсолютна музикална сензация.