В страна, в която повечето служби съществуват, за да може някой да взима съответната заплата, е рядък случай някой да гори в работата си. Да прави нещата, защото така иска. А не защото му пише нещо в длъжностната характеристика. Ентусиаст може да бъде човек, който няма необходимата квалификация за дадена длъжност или пък такъв, който умее да изпълва със смисъл дейността си.

Именно такъв е Константин Папазов. Една от цветните фигури в спорта, а и не само.

Именно ентусиазмът е в основната на връзката на Тити с баскетбола. Като дете е тренирал в „Левски“, но признава, че е нямал и капчица талант и е бил наясно с факта. Скоро след промените обаче нисичкият Папазов се завръща в играта на високите като президент на „Славия“. Връзките му го наредиха в групата на множество ексцентрични спортни босове в годините на прехода. Тогава се приемаше за нормално началникът да нахлуе на терена и да се саморазправя със съдии и противници.

Тези навици печелят на Папазов славата на спорна фигура, но в крайна сметка се оказа, че този имидж е с двойно дъно. За трите си години начело на клуба Тити постига немислим дубъл – титла и Купа на България при мъжете през 1997 г.. Селекцията на „белите“ бе звездна начело с легендата Георги Младенов, страшилище не само по нашите терени.

След това дойде най-мистериозният ход на Папазов. В момент, в който всичко живо искаше да стане началник на каквото и да е, Тити отстъпи от тази позиция, за да се заеме с истинска работа – треньорството. Без никакъв опит, дори като играч. Бързо печели две титли с „Левски“, но това е по-скоро организационен успех. Тимът е съставен от звезди, а в България няма отговор за класата на Младенов – където е той, там е и титлата. Провалът идва през 2002 г., когато „Левски“ изненадващо отпада на полуфиналите от „Академик“ – бъдещият хегемон в родния баскетбол.

Папазов скоро се отказва да рита срещу ръжена и преминава в отсрещния лагер. Проектът на „Лукойл“ променя из основи баскетбола у нас и изгражда невероятно устойчив еднополюсен модел. Тити помага в качеството си на треньор, печели и титли, но така и не успява да се приспособи към средата в Правец. Години след това се шегува, че уважава „всичките 41 фена на „Лукойл“.

Завръща се в „Левски“ и години наред е подгласник на бившия си отбор. До 2014-а, когато намери равностойно финансиране в лицето на банкера Цветан Василев. Титлата на „сините“ е една от най-големите сензации в българския спорт. Все едно в днешно време някой да детронира „Лудогорец“ във футбола. При това Папазов печели срещу бившия си началник Сашо Везенков, който бе треньор на „Лукойл“ във финалния плейоф.

Триумфът, единствен за „Левски“ в отборните спортове в това десетилетие, превръща Тити в култова фигура за „сините“ фенове. Той излиза от ролята си на баскетболен треньор, за да организира юбилея по случай стогодишнината на клуба. Справя се с такъв успех, че слага началото на своеобразно юбилейно движение – следва подобно отбелязване на годишнината на европейския дебют на „Левски“, както и уникален по рода си мач между футболисти и баскетболисти, който пълни „Арена Армеец“. С последния Папазов, вече президент на „сините“, успява да запази съществуването на баскетболния клуб, изпаднал в тежки финансови проблеми след ерата на Цветан Василев.

Големият провал от онзи момент е участието в Адриатическата лига. Тук ентусиазмът на Папазов го проваля, а мечтата му да води отбор срещу най-добрите тимове от бивша Югославия се превръща в кошмар. Няколко месеца след шампионския триумф „Левски“ е в тежка криза и губи мач след мач. Друго авантюра е кандидатурата му за кмет на София. През 2007-а той е издигнат от Демократическата партия, но събира нищожен брой гласове на първия тур.

 

Георги Илиев му предлага „Локомотив“ (Пд)

Тити Папазов можеше да стане единственият треньор с национални титли в различни отборни спортове. За целта трябваше само да приеме предложението на покойния собственик на „Локомотив“ (Пд) Георги Илиев да поеме „черно-белите“ в шампионския им сезон 2003/04. Своенравният бос уволнява Едуард Ераносян и за да му натрие носа решава да му покаже, че всеки на негово място може да изведе „Локо“ до титлата. Обръща се към Папазов, който цяла вечер обмисля предложението, но в крайна сметка отказва.

Тимът от Пловдив е поет от Иван Маринов-Масларя, но Илиев така и не постига своето. „Локо“ започва скоростно да губи аванса си в класирането и се налага Ераносян да бъде призован отново, за да спаси титлата.

 

За него

Прави всичко от любов към баскетбола

Да се надяваме, че на 50 години мъдростта ще надделява над емоциите при него. Нека остане все така добър и позитивен. Няма никакво значение, че не е бил велик баскетболист. Любовта му към играта го накара да върши всички тези неща. Той направи всичко възможно и невъзможно – да се ходи, да погледне, да се учи от най-добрите. Беше треньор, президент, сега е шеф на зала „Универсиада“. Беше в „Биг Брадър“, в други предавания. Голяма личност, трябва да му го признаем. Има качества, които не се срещат в обикновените хора.

Георги Глушков, баскетболна легенда, президент на българската федерация

 

Няма по-добър в България

Гори в играта, също като мен. С него сме големи приятели и винаги се подкрепяме. В България няма по-добър треньор от негов тази игра. Очаквам да върне „Левски“ там, където му е мястото.

Велислав Вуцов, футболен треньор

 

Няма какво да учи

Тити няма какво толкова да учи, защото той е чудесен наставник. Научил е много от друг велик треньор – Желко Обрадович, който знае не по-малко от мен. Хора като него не се срещат често. Той влага много страст във всичко и е един от двигателите на баскетбола в България.

Пини Гершон, израелски треньор

 

Говори глупости, а после се разкайва

На Тити не съм му се извинил и няма да му се извинявам. Стоя си зад думите. Вече много години го търпим да говори глупости, а на следващия ден да се разкайва. У него няма колегиалност, щом се разпени. Винаги са му виновни съдиите.

Сашо Везенков, баскетболна легенда, директор на обединени спортни клубове „Лукойл“