Константин Томанов: Африкански закон не помага на нашите деца

Секретарят на Централната комисия за борба с противообществните прояви на децата Константин Томанов, пред „Труд“:

 

- Какво се случва с децата, г-н Томанов? Вчера отведоха в „Пирогов“ петокласник, пребит жестоко в междучасие. По-рано 11-годишно момиче загина, ритано в корема от съученик. В интернет излизат за „бой в училище“ 856 000 резултата за 0,7 секунди!

-  Да, деца се бият до кръв в училище, пребиват старци за пари, проявяват немотивирана агресия спрямо други. Факторите за детското асоциално поведение са много - безработица, бедност, криминогенна семейна и приятелска среда, ограничени възможности за ангажиране на свободното време със спорт, творчество, изкуство, липса на възпитание в семейството, отпадане от училище, компютърни игри, в които за да оцелееш, трябва да убиваш. В някои игри получаваш бонус, като застреляш полицай. Как да внушиш на детето след такава игра, че полицаят следва да се уважава, защото следи за спазването на реда. В киното - кръв и насилие. Музиката - рап и чалга, наситени с цинизъм и презрение към обществото. Моделите за подражание са тези с дебелите портфейли, за които всичко е позволено, манекенките, стриптизьорките, чалгапевиците. Подрастващите често смесват реалния с виртуалния свят. И извършването на престъпление за тях като че ли не е нещо различно от неправилното изпреварване или убийството на екрана. 73% от тинейджърите споделят, че сексуално образование са получили не от родители и книги, а от порнофилмите.

- Но къде е основният проблем?

- В семейството. Скъсана е връзката родител – дете или е тънка до скъсване. Дори отговорни родители нямат време да общуват с децата си, да изграждат у тях критерии за добро и зло. Потънали са в грижи за базисните потребности на семейството и са преуморени. Децата са сами със себе си и с насилието - пред монитора или на улицата. Не четат. Не си говорят, пускат емотикони. Вместо да кажат „прегръщам те”, пращат мече, вместо „обичам те” – сърчице. Липсата на вербален контакт ги отчуждава от хората, прави ги агресивни, автоагресивни, нечувствителени. И до акта на насилие остава малка крачка. Гледахте ли клипа с момичето, принудено да се съблече голо пред камера“? То казва: „Ама нали няма да ми взимате сега дрехите”? Значи това се е случвало и друг път. А бащата на момичетата, извършили насилието? На тв репортера той каза: „Абе, оставете ме на мира! И аз искам да гледам порно клипа!” Това не е страшно. Ужасяващо е.

- А какво прави комисията, която ръководите, против това?

- Основната задача на централната и на местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е превенцията - детето да не стигне до извършване на криминално деяние – кражба, наркомания, сексуална експлоатация, скитничество, безнадзорност и т.н. И въпреки недостатачните бюджети, те го правят успешно. През 2015 г. местните комисии са реализирали 585 превантивни програми, в кампании са били обхванати 179 397 деца, а 16 018 деца и родители са минали през центровете за превенция и консултативните кабинети. Това е безплатно. Комисии за борба срещу противообществените прояви има 297 - във всеки район, във всяка община. Там специалисти работят с децата, които са жертви или извършители на криминални деяния. Всеки родител, който има проблем, може да потърси тяхната помощ. Но малцина го правят.

- Чуват се призиви вашите комисии да се закрият, тъй като не са ефективни.

- Специалистите в тях са безценен капитал, който следва да бъде съхраняван и развиван. Те консултират деца и родители, помагат им, когато са в криминогенен риск. Организират лекции, беседи, семинари, тренировки за решаване на конфликти и проблеми в общуването, кръгли маси, прожекции на филми, открити уроци за насилието. Обучават децата по религия, спорт, правят празници на изкуството, психодрами и др., отварят клубове по компютърно обучение и училища за родителите им. Освен тази превантивна дейност, законът им възлага т.нар. възпитателни дела. При предпоставки, предвидени в Наказателния кодекс (НК), органите на съдебната власт прекратяват наказателното производство и пращат преписката на местната комисия за разглеждане на възпитателно дело и налагане на мярка по Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (ЗБППМН). Това е способ за въздействие алтернативен на наказанието, който става с участие на представител на отдела за закрила на детето, на доверен негов представител, на адвокатска защита и др. Добре говори фактът, че относителният дял на маловръстните с повторно възпитателно дело е 12%.

- Системата на детското правосъдие в България е изградена върху остаряла нормативна уредба, сочи анализ на Юридически барометър. Според авторите му действащият от 1952 г. Закон за борба с противообществени прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН) трябва да се замени с нов, по международни стандарти.

- А с какво той ще промени ситуацията? Дали например с него лошите родители ще станат добри?

- Тия дни научихме, че има вече готов проектозакон за детското правосъдие, съобразен със законодателните решения в Грузия, Черна гора и Южна Африка, както и с опита на Германия, Франция и Швейцария.

- Каквито и закони да напишем и препишем – африкански, грузински и т.н, те няма да дадат резултат, ако не стъпят на това, което е работило с години у нас. Да взаимстваш от чужди законодателства е добре, но ако взетото е пречупено през българския опит и народопсихология. Африкански закон не помага на българските деца. Правозащитници критикуват нашия, но това, което те предлагат, е смехотворно - да не се предприемат никакви възпитателни мерки към децата, които не извършват криминални деяния, но не ходят на училище, просят и скитат. Обратното било нарушаване на правата им, така били наказвани за деяния, които при възрастните не се наказват.

- Истина е, че бягството у дома и употребата на алкохол на обществени места за възрастните у ненаказуема.

- Ще припомня текст от Минималните стандартни правила на ООН за правораздаване при непълнолетните, т.нар. Пекински правила: „Тези правила се прилагат не само по отношение на непълнолетни, извършили престъпление, но и по отношение на непълнолетни, извършили друг вид деяние, които не биха били наказуеми, ако са извършени от възрастен.” Не разбират ли правозащитниците, че ако скитащите деца, които се напиват, останат без образование съгласно правото си на избор, те ще пораснат неграмотни, няма да се реализират на пазара на труда и за да се прехранват, ще крадат. Те искат и да не се предприемат мерки спрямо малолетните извършители. С други думи, до 14 години да си крадат безпрепятствено, да бият, да убиват ( за съжаление и това често се случва), а ние да ги чакаме на станат на 15 години, за да започнем работа с тях. Същевременно в някои ромски общности деца на 12 години вече са майки. Съгласно НК половият контакт с дете под 14 г., макар и с негово съгласие, е престъпление, наказуемо с лишаване от свобода. С приемането на това престъпление като „етнокултурна особеност”, се толерира извършването му. Правата на децата могат да бъдат защитени не с омаловажаване на простъпките им, а с обично вглеждане в проблемите им и с помощ за решаване им. Има един принцип от римското право: Qui kulpae ignoscit uni, suadet pluribs . (Който прощава вината на един, подтиква мнозина- б.а)

- Заради едно момченце, които бие съучениците си, чупи вещите им и скуби учителките, родители изведоха цял клас от училище. Това е абсурд! Вместо проблемното дете да бъде изведено, другите бягат от него!

- По новия закон за предучилищното и училищното образование, дете до пети клас не може да бъде преместено без съгласието на родителите си. И вместо като санкция да бъде изключен или преместен в друг клас ученикът с неправомерното поведение, потърпевшите от него са принудени да се съобразяват с поведението му и с родителите му, които проявяват инат и безхаберие. Неслучайно в елитно частно училище едро агресивно момче в пети клас чупи лявата, а след месец дясната ръка на съученичка и безпардонно заявява „Не ми пука! Така искам и така ще правя! Мен никой не може да ме задължава да правя нещо!“. Другаде ученик заявява на учителката си: „Я си гледай работата, ма! Ти ли ще ми кажеш кога да влизам в час! Затваряй си устата, че тая дограма на прозорците баща ми я е платил!“ ...Как тези деца ще бъдат утрешните ни лекари, учители, юристи, строители?

- Така сам стигате до извода, че законите и институциите не работят ефективно.

- Работят и законите, и институциите. В публичното пространство обаче има отричане на всички институции вкупом. Те се заклеймяват, още повече тези, които са създадени отдавна, пренебрегва се опитът им, а така авторитетът им се руши. Недобронамерено се лансира тезата за драстичен скок на детската престъпност. В в покана за конференция беше написано: “Всяка втора кражба е дело на малолетни и непълнолетни”. Това е нагла лъжа. Ако беше така, детската престъпност щеше да е 50% от общата. Статистиката говори друго - извършените от малолетни и непълнолетни криминални деяния за 2015 г. са 12.69% от общо извършените от всички възрастови групи. До 2005 г. в контекста на общо нарастване на престъпленията, се наблюдаваше и увеличение на тези, извършени от малолетни и непълнолетни. Относителният им дял обаче бележи устойчивост: 12 – 14% от всички криминални деяния. Ако през 1989 г. този дял е бил 13.5 %, то за 2015 г. е 12.69% ( 2014 г. - 14.72%, 2013 г. –13.39%). Не може да се говори за бум на детската престъпност. 70% от нея съставляват кражбите. Десетки обучени в джебчийство наши момичета се извеждат в чужбина, а после пак и пак, след залавянето и репатрирането им.

- Не е за вярване, че детската престъпност се е задържала на нивото отпреди 30 години!

- То се дължи на системата за превенция и противодействие на детското асоциалното поведение. Българският законодател я е уредил със със специален закон – Законът за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (ЗБППМН), който регламентира комисиите, детски педагогически стаи, социално-педагогически и възпитателни интернати, домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни. Този законодателен подход е в съответствие с международните правни актове. Според Конвенцията на ООН за правата на детето в подходящи случаи взимането на мерки към деца, нарушили закона, трябва “да става без да се прибягва до съдебни процедури”. Пекинските правила препоръчват отклоняване от наказателно правосъдие. Според тях полицията и прокуратурата трябва да приключват случаите с ненавършили пълнолетие правонарушители “без прибягване до формално съдебно производство”.

Съгласно НК до навършване на 14 години детето е наказателно неотговорно и при правонарушение спрямо него могат да се прилагат единствено възпитателни мерки по ЗБППМН. След това в съответствие с Конвенцията на ООН и Пекинските правила, в НК е уредена възможността случаят да бъде пренасочван от органите на съдебната власт за решаване от местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Според чл. 61 от НК, по отношение на непълнолетен, т. е. на лице, навършило 14 г., но ненавършило 18 г. и извършило поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност, прокурорът може да не образува или да прекрати предварителното производство, а съдът да реши да не бъде осъден, ако спрямо него се приложат успешно възпитателни мерки по ЗБППМН. Те са изброени в чл. 13: предупреждение, предаване на родителите за полагане на засилени грижи, задължително посещаение на консултации и обучения за преодоляване на девиациите в поведението, поставяне под надзор на обществен възпитател, забрана да се посещават определени места и заведения при риск от употреба на дрога или от въвличане в престъпна дейност. Тези мерки са образователни, възпитателни и рехабилитационни. Те не са репресия, а помощ за изграждането на детето като личност.

- В България има 4 възпитателни училища интернати (ВУИ) и 2 социално-педагогически интернати (СПИ), в които са настанени 180 деца от 8 до 18 години. Ако някое избяга, обявяват го за издирване и го връщат обратно. Това си е лишаване от свобода, макар да се нарича възпитателна, а не наказателна мярка. То не е ли в разрез с международни правни стандарти ?

- ЗБППМН от 2004 г. е приведен в пълно съответствие с международните правни актове. Той е е подготвен в изпълнение на национална стратегия, приета с Решение № 17/ 2003 на Министерския съвет. И отговаря напълно на препоръките в докладите на ЕК. При разработването му е използван натрупаният положителен опит у нас и в други европейски страни. Той отговаря и на Конвенцията на ООН за правата на детето относно правото на справедлив процес и възможността за обжалване пред по-висша институция или съдебен орган.

Нашият гост:

Роден на 28 октомври 1954 г. в София. Завършил социология (1979 и право (2000) През 1982 – 1994 г. работи в Българска телевизия като директор на продукция в детските рубрики „Звънче“, „Лексикон“ и Шоуто на Теди Москов „Улицата“. От 1994 г. се труди в Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, на която и до днес е секретар. Хоноруван преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта