Секретарят на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни Константин Томанов, пред "Труд":

- Г-н Томанов, правозащитници търсят 255 катинара за инсталация „Детство без решетки“. Така те искат да покажат, че е нужна реформа в детското правосъдие, която да стартира със закриването на трудово възпитателните училища, наричани накратко ТВУ-та. А вие как мислите?

- ТВУ-та отдавна няма - не и в този вид, известен от филма „Всичко е любов“. Те са с променен статут и название, наричат се възпитателни училища интернати. Съгласно Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, настаняването в тях се извършва само от съда. В закона са изброени възпитателни 13 мерки за деца. Само две от тях предвиждат настаняване в интернати и то, когато всички останали мерки, при които детето не се отделя от семейството му, не са дали резултат. В тези интернати у нас пребивават около 200 деца. Всички те са с многобройни криминални деяния, налагани са им различни възпитателни мерки, но безрезултатно, семейната им среда ги принуждава или подтиква да извършват престъпления. Съгласно член 4 от конвенцията на ООН за правата на детето, в най-добрия негов интерес е то да бъде отделено от семейната среда, която му влияе зле.

- Но нима е в негов „най-добър“ интерес лишаването от свобода? И то в затвори с лоши битови условия – ужасни!

- Тези училища не са затвори – дебело подчертавам това. Търсенето на катинари според мен е популистки начин за манипулиране на общественото мнение. Вярно е, че има ограничения в режима – час на ставане, време за учебна подготовка, за самоподготовка и т.н. Има и ограничения на излизането – с разрешение на възпитателя. Но ако интернатите бяха затвори, дали така лесно щяха да бягат от тях? А те бягат често. Не са свикнали да спазват какъвто и да било ред. Не искат да учат. По-лесно е да крадат, да скитат, да не ходят на училище. Целта престоя им в интерната е да се научат, че живеят в общество с правила, които трябва да се спазват – че не може да се живее без труд, не може да се краде, а трябва да се учи. Аз не съм привърженик на отделянето на детето от семейството му, не. Но когато именно семейството прави престъпник от него? Когато родителите го учат на джебчийство и го пращат да краде? Когато те не считат кражбата за престъпление, а за работа, която носи доходи?...Интернатите са необходимото зло. Те са последният влак преди затвора.

- Гледах тв репортаж за дете, затворено в интернат за кражба на сладолед. Кой възрастен човек е лишен от свобода за такова нещо?

- И аз го гледах. Няма съдия, който да настани дете в институция за кражба на сладолед. Сладоледът е бил последната капка във...варела от кражби, извършени от това дете. Това е. Другото е интерпретация.

- Има ли взрив на детската престъпност у нас? Или само се говори така?

- Детската престъпност е сложно явление, зависимо от социално-икономически фактори - нисък жизнен стандарт, безработица, бедност, лоши битови условия и др. През 1989 г. нейният относителен дял от общата престъпност е около 13,5%, за миналата година е 12,6%, за 2014 г. - 14,7%, за 2013 г. – 13, 3%, т.е. варира между 12% и 14%. от десетилетия. И този процент щеше да е много по-нисък, ако се разкриваха всички криминални деяния, което е много по-лесно, когато са извършени от деца. Взривът на детската престъпност е мит. По данни на МВР и НСИ тя е на нивото на 1989 година. Така е и благодарение на упоритата работа на централната и на местните комисии за борба с детските противообществени прояви, които миналата година са реализирали 585 превантивни програми, обхванали са 179 397 момичета и момчета в кампании за предотвратяване на отклонения в поведението, консултирали са 16 018 родители и деца.

- Добре звучи тази статистика. Но има и друга. Над 130 000 престъпления се извършват всяка година у нас. 14% от тях са дело на деца, казвате. Не са малко!

- Не са. Преобладават кражбите. Има и блудства, изнасилвания, опити за убийства. Данните сочат увеличение на взломните, домовите и селскостопанските кражби, при джебчийските има устойчивост. Нараснал е чувствително броят на грабежите. Краде се основно поради липса на средства за препитание. Причината за това не е у децата, а у бащите и майките. Слабата грамотност и произтичащата от нея невъзможност за реализация на пазара на труда, нежеланието да се работи и стремежът към паразитен живот – това са неща, които се насаждат у много деца от семейството. Тревожна е и нарастващата агресивност на подрастващите, желанието да наранят, да унижат, да смачкат. Помните ли момичето, бито и съблечено от връстнички? Чухте ли репликата „Ама няма да ми взимате дрехите!“. Тя означава, че това се е случвало и друг път, с други деца. Тормозът, унижението на другото дете се възприема като норма едва ли не. Това е страшно! Много деца у нас са потопени в бездуховност и са сами – пред компютъра с порното, с игрите, в които колкото повече полицаи убиеш, толкова повече точки печелиш. Как да изпитват тези деца уважение към към правните норми, към обществените? Как да им обясним, че полицаят е техен приятел? И че животът е един, че няколко живота има само в компютърната игра? Когато е размита границата между реалния и виртуалния свят, за някои от тези деца да натиснат копчето на компютърната игра е също като да натиснат спусъка на пистолета на баща си.

- Министерството на правосъдието подготви Проектозакон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица. Според него на мястото на интернатите ще се създадат 10 центрове за възпитателен надзор, в които ще има до 10 деца. Те ще живеят в среда, близка до семейната и ще посещават масови училища. Добре звучи?

- Идеята за центрове с по 10 деца е хубава, стига да се намерят пари и – най-важното - персонал. Аз съм виждал подобни къщички в Англия: малка кухня, хол и две малки спални. Всяко дете е само в стая. Учат ги да си готвят, да си планират бюджета, записват ги в училище, помагат им да си намерят работа, да се впишат в нормалния живот. Още през 1996 г. ние в комисията изготвихме концепция за такъв тип възпитателни заведения. Но нищо не се получи, за съжаление от тази идея.

- Идеята бе изпробвана в известен смисъл, когато закриха домовете за сираци и ги настаниха по 10 в къщички, прясно боядисани. Но какво се промени? Те пак са изолирани, за тях се грижат неясно какви специалисти...Неотдавна три дечица избягаха от новия си приют, едното беше изнасилено.

- Тези нови къщички са пак институция. В предишните поне имаше специализиран персонал – възпитатели, психолози, лекари и т.н. И в обикновените училища по-рано имаше лекар, медицинска сестра, училищна зъболекарка, каквато бе покойната ми майка. Не знам защо ги премахнаха ...А относно бягството на трите деца - от хубавото никой не бяга. Не боядисани, ами и златни къщички да им направим, нищо няма да постигнем без квалифицирана грижа за тях.

- Правосъдното министерство предлага престоят на децата в новите центрове да е до една година и през 3 месеца да се преразглежда. това е добре?

- Да. Не е нужно удължаване на престоя, когато са постигнати корекционно-възпитателни промени в поведението. Не съм сигурен обаче, че 3 месеца са достатъчни за такива корекции.

- Вярно ли е, че сегашният 3-годишен срок за изолация на децата в интернатите се удължава безкрайно?

- Не. Безкрайно удължаване няма. Престоят се удължава само по писмена молба от непълнолетния. Щом навърши 16 години, той може да поиска да му се прекрати престоят и педагогическият съвет е длъжен да уважи това искане. Лошото е, че тези деца няма къде да отидат. Напускайки интернатите, те се връщат в тази среда и в този начин на живот, който ги е завел там. Един порочен кръг се затваря.

- Само 13 деца в интернатите имат определен от съда срок за престой, останалите 198 нямат, каза неотдавна министър Екатерина Захариева. Това е каторга! Как така!

- Не коментирам работата на колеги от съдебната власт. Не зная защо не определят срок на престоя в интерната. Затова съм инструктирал секретарите на местните комисии, когато правят предложение до съда за настаняване в институция, то да бъде със срок. Друг е въпросът, дали съдът ще се съобрази с него.

- На среща при омбудсмана наскоро се чуха противоположни мнения за „детския“ законопроект, представен от министър Захариева – от хвалби до порицание. Вие какво ще кажете?

- Както са казали древните - In medio veritas – истината е някъде по средата. Реформа е необходима. Ето пример. По сега действащият Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, местните комисии съдействат за битово и трудово устройване на деца с девиантно поведение. Законът задължава държавните и общински предприятия да приемат тия деца на работа. Прекрасен текст. Само че държавните и общински предприятия се броят на пръсти и затова е практически невъзможно да се помогне на тия деца. Същото е с битовото устройване – няма община, която да строи жилища. Да, промени са нужни. Обаче разумни, без резки действия, като се надграждат добрите практики на структурите, създадени по сега действащия закон. Убеден съм в необходимостта от усъвършенстване на законодателството за правата на децата с криминални прояви. Но за мен предложеният законопроект повдига въпроси, на които не намирам отговор.

- Например?

- Проектозаконът предвижда отмяна на Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетн и създаване на специализирани съдебни състави, които да налагат възпитателни мерки, но – забележете - само на непълнолетни! На малолетни извършители на престъпления вече няма да се налагат възпитателни мерки. За тях ще се грижат в дирекциите „Социално подпомагане“. Това ще създаде проблеми – кадрови и финансови. Общините и „Социално подпомагане“ ще бъдат натоварени с нови 1511 случая на малолетни извършителри на престъпления годишно, с произтичащите от това изисквания - за помощи, здравно обслужване и други. Съдилищата пък ще бъдат натоварени с нови 4 872 дела за непълнолетни, с които пак ще бъдат ангажирани общините и социалните служби, сиреч и за тях това са още 4 872 случая. Законопроектът предвижда за всеки непълнолетен индивидуална оценка на при всяко правонарушение, оценка на родителския капацитет и социални услуги. Това са бавни, дълги и скъпи процедури. Те ще затруднят и общините, и социалните работници, и държавата откъм пари и кадри.

- А прословутите „сини стаи“ за разпити на деца?

- Според мен сините стаи трябва да бъдат само за деца жертви на престъпление. Не и за извършители, особено пък непълнолетни с по две-три криминални деяния. Сълзливото дондуркане не върши работа. Децата имат нужда от обично вглеждане в проблемите им, а същевременно от твърда ръка и непрестанна работа с тях - дотогава, докато припознаят обществените норми като свои и се поправят. Няма значение мечета или патета са нарисувани по стените на стаите. От значение са хората, които работят в тях. Познавам ги. Това са секретари, членове на комисии за борба с детските противообществени прояви, възпитатели – психолози, педагози, юристи с добра квалификация и отворено сърце за децата. Те гледат в своите къщи малчугани с девиантно поведение, купуват им със свои средства подаръци, организират им празници, спортни състезания. Аз се прекланям пред техния труд и всеотдайност. Реформата ще е фиаско, ако не запази на отговорни места тези специалисти, доказали се в практиката.

Нашият гост:

Роден на 28 октомври 1954 г. в София. Завършил социология (1979 г.) и право (2000 г.) През 1982 - 1994 г. работи в Българска телевизия като директор на продукция в детските рубрики „Звънче“, „Лексикон“ и Шоуто на Теди Москов „Улицата“. От 1994 г. се труди в Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, на която и до днес е секретар. Хоноруван преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.