Обикновеният гражданин трябва да има пряк достъп до конституционно правосъдие

Добре ли е всеки български гражданин да има достъп до Конституционния съд? Този принципен въпрос се очерта в една знакова конференция на високо ниво, на която беше представен Сборник с избрани решения на германския Федерален конституционен съд, издаден на български с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“. В правните дебати по време на събитието в Съдебната палата се открои конституционният съдия Константин Пенчев, с когото после разговаряхме за върховенството на закона у нас.

- Г-н Пенчев, в зала „Тържествена“ вие представихте пред отбрана публика три решения на германския Федерален конституционен съд и заявихте, че те сочат възможности за по-пълноценна защита на правата и законните интереси на гражданите в България. Означава ли това, че според вас тия права не са защитени достатъчно?

- Още при създаването на конституционното правосъдие в България е имало дебат по един въпрос, който стои и днес пред нас: дали да има преки жалби до Конституционния съд (КС), т.е. дали гражданите да имат достъп до него, за да защитават правата си? Животът е многообразен, той ни сервира нови и нови проблеми, казуси. КС няма как да се самосезира за тях. А тези, които са овластени от Конституцията да го сезират, няма как да обхванат всички проблеми на обществото - всички противоконституционни закони, актове на МС и укази на президента. На мен не ми се вижда нормално в XXI-ви век право да сезират българския КС да имат само определени институции и представители на трите власти - 1/3 от народните представители, МС, главният прокурор, Върховният касационен съд (ВКС), Върховният администативен съд (ВАС), по изключение състави на ВКС и ВАС, когато, решавайки някое дело се сблъска с противоконституционен закон и т.н. Достъпът до КС е твърде елитарен. А акцентът на всяка демократична коституция е защитата на правата и интересите на гражданите. Федералният конституционен съд на Германия е много уважаван и неговата практика е много богата, защото той решава житейски казуси, пречупени през законите и тяхното съобразяване с конституцията. Нашият КС се нуждае от конституционна промяна, която да позволи достъп до него и на обикновения гражданин, аз съм убеден в това.

- В това е убеден и президентът Радев, който откривайки конференцията под егидата на „Конрад Аденауер“ каза: „Ключът за успеха на конституционното правосъдие е достъпността. Виждам в българския КС готовност да се мине към разглеждане на преки жалби на граждани.“

- В тази посока бяха направени вече две крачки. През 2006 г. право да сезира КС беше дадено на омбудсмана, а през 2015 г. - на Висшия адвокатски съвет. Но това право е ограничено - само, когато с някой противоконституционен закон се нарушават грубо права и интереси на граждани. То не е достатъчно. Пътят на гражданите към КС отново е опосредствен - чрез омбудсмана и Висшия адвокатски съвет. Адвокатите често се срещат с нарушения на правата на граждани, но техният съвет ни е сезирал само 2-3 пъти досега. Това е учудващо за мен, понеже, докато бях омбудсман, десетки адвокати идваха при мен с молба от техни клиенти да сезирам КС. Тогава те нямаха това право. Сега го имат, но не се възползват от него.

- Вие като омбудсман неведнъж сезирахте КС.

- Не само аз, а и покойният Гиньо Ганев, и Мая Манолова, като омбудсмани се възползвахме активно от това право.

- Сега сте конституционен съдия и би трябвало да се притеснявате, че получат ли право на пряка жалба, гражданите с нарушени права ще се наредят пред КС на опашка. Не е ли така?

- Не е така, въпреки че има много хора с нарушени права. Пред Федералния конституционен съд на Германия няма опашки. В държавите, в които има преки жалби, има и надеждни филтри. Има критерии, за да не може всеки за всичко да отива в КС, а да отива само, когато са изчерпани всички възможности на правораздаването и наистина са му нарушени правата. У нас, ако се направи тази необходима промяна в Конституцията, ще се разпише в специален закон редът за подаване на пряка конституционна жалба.

- „Необходима“ е промяната, казвате?

- Да. Ще ви дам пример от практиката ми на омбудман. Имаше едно жестоко убийство на студент пред дискотека „Амнезия“ в софийския Студентски град. И се оказа, че дискотеката е незаконно построена, и че незаконните постройки и завземането на имоти на учебни заведения е проблем в тоя квартал. И Народното събрание (НС) наложи мораториум върху всички разпоредителни сделки с имоти там. А Студентски град не живеят само студенти. Стотици граждани дойдоха да ми се оплачат: Г-н омбудсман, ние не можем вече да си продаваме имотите, не можем дори да си извадим скица и данъчна оценка! Аз бях потресен. Но омбудсманът няма право да атакува пред КС други актове, освен закони. Писах до председателя на парламента Цецка Цачева - никакъв отговор. След 1-2 г. пак писах до председателя на парламента Михаил Миков и пак - нищо. Слава Богу, че делото стигна до ВКС и гражданската му колегия сезира КС, който без никакви особени мнения обяви мораториума за противоконституционен. Защото с него се ограничава правото на собственост без разумна причина - неадекватно и непропорционално.

- А кой ще обезщети гражданите за вредите от това органичение - за изгубените пари, за пропуснатите изгодни сделки?

- Би трябвало Народното събрание (НС). В чл. 22 ал.4 от Закона за Конституционния съд се казва, че органът, чийто акт е обявен за противоконституционен, е длъжен да уреди последиците от него. Но аз не знам много случаи, в които НС е изпълнило тази разпоредба. На практика тя е по-скоро пожелателна. Представете си, че НС със закон определя нов данък, който се атакува в КС и КС казва, че е противоконституционен. Този данъk е събиран 2-3 г., докато КС се произнесе. Той връща ли се на гражданите или не? В момента отговор няма. НС със законна разпоредба би трябвало да го даде.

- Конституционните решения са задължителни за всички правни субекти у нас. Но това задължение спазва ли се, или се нарушава, както става с много правила у нас?

- Помня едно решение на КС - доста остро, с което една норма бе обявена за противоконституционна. Преди обнародването му, с което то влиза в сила, беше приета същата норма, леко редактирана. Това е абсолютно неуважение към КС! Теоретично няма пречка КС да обяви една норма за противоконституционна и тя да бъде приета още 10 пъти. Това още не се е случвало, но е възможно. Факт е, че решенията на КС могат да се неглижират.

- Тези решения често имат политически последици. Защо ваши колеги сърдито твърдят, че КС не може и не бива да се окачествява като политически съд?

- Аз не съм много съгласен, че няма нищо политическо в работата на КС. Разбира се, че има. Въпросът е какво разбираме под „политическо“. Ако разбираме, че конституционният съдия е лоялен към този, който го е избрал - НС, президент и т.н. - това е неприемливо, защото той трябва да служи само на Конституцията. Когато КС решава дали един закон е противоконституционен, аз не си го представям като Темида с традиционната везна и превръзка на очите. КС не е част от съдебната власт, той не е съдник в буквалния смисъл на думата. Той следи за върховенството на Конституцията. А Конституцията е жив организъм, тя не е застинала, така че като сме я приели през 1991 г., не мърдаме по никакъв начин. Не, ние трябва да я прилагаме, съобразявайки условията на живот и развитието на обществените отношения в годините. Конституцията е рамката на обществения договор. Този договор не е от векове за векове. Няма нищо страшно, ако КС днес се откаже от разбирането си за някой проблем, който е разглеждал преди години - днешните реалности са други. КС е политически орган, само че не е партиен и подчинен на този или онзи.

- Добре звучи, но в решенията на някои съдии докладчици прозира подчинение на тия, които са ги избрали, нежели на основния закон на България. Не е ли така?

- Ние сме 12 съдии. По всяко дело се събираме и се произнасяме. Докладчикът предлага проект за решение, но ако мнозинството не е съгласно с него, се пише друг, а той си пише особено мнение. Аз по първото си дело на доклад - то беше по повод делото „КТБ“ - бях на особено мнение. Мнозинството не прие моето мнение, че има противоконституционност и КС се произнесе, че няма.

- Конституционният съд е призван да гарантира демократичните процеси в България. Въпросът е дали успява?

- Мисля, че да. Не се сещам за драстичен отрицателен пример, който да сочи обратното.

- А за положителен пример сещате ли се? За някое решение в защита на разделението на властите, неприкосновеността на частната собственост, независимостта на медиите и т.н.?

- Всяко решение на КС се взима в името на върховенството на Конституцията. Не бих казал, че едно решение е по-важно от друго. Научните работници и медиите могат да правят такива степенувания в завимост от отражението му в живота на хората. Аз съм докладчик сега по едно дело от състав на ВКС относно правните последици от решенията на КС. Чакаме становищата на заинтересованите страни и научни работници. Ние трябва да кажем: дали решенията на КС са декларации и пожелания, или от тях нещо произтича и се променя в правния мир? Отговорът е важен. Ако искаме съд, който наистина да брани Конституцията и правата на гражданите, с неговите решения трябва да се съобразяват всички.

- „Не само конституционният съдия, всеки гражданин е призван да работи за опазване на правовия ред в България.“ Това пак са думи на президента. Намирате ли ги за верни?

- Да. Всеки е длъжен в личния и обществения си живот да се подчинява на законите и Конституцията на България. Затова сме правова държава, надявам се.

- Разговарях често с бившия ви колега Димитър Гочев, светла му памет, за безкрайната съдебна реформа у нас. Той казваше: „Тая реформа ще е свършила, когато спрат ме питат познавам ли съдията.“ Вие как смятате?

- Като бях омбудсман, много хора ми се оплакваха от съдебната система - колко е несправедлива, как са осъдени неправилно, как всички са корумпирани и т.н. Аз им обяснявах, че омбудсманът не може да влияе на висящи и решени дела. Въпреки това, често се обръщаха към мен с дяволита усмивка и казваха: „А можете ли да се обадите на съдията?...“ Аз за съдебната реформа съм говорил толкова много, че съм омръзнал сам на себе си. Каквото съм мислил, съм го казал, каквото съм могъл, съм направил. Други хора са сега на върха на съдебната система и във ВСС. Нека и те направят това, което считат за правилно. Но е безспорно, че съдебна реформа ни трябва.

- Едно дело за изнасилване, престояло 17 години на една инстанция, съобщи Съдебният инспекторат. Що за прарвосъдие е това?

- Страшно. То граничи с престъпление срещу правосъдието. Има съдии, които с години не си пишат мотивите. Като бях във ВСС, бях безкомпромисен към тях. Всякакви обяснения колко са натоварени, какви хубави мотиви пишат и колко време ги мислят тия шедьоври са абсурдни. Забавеното правосъдие не е правосъдие. Призовавам колегите да бъдат безкомпромисни.

- Много авторитетни юристи и политици смятат, че изборът на главен прокурор е най-важният от всички предтоящи избори в държавата. Съгласен ли с тях?

- Да. Тримата големи - главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС, оглавяват системата, от тях зависи политиката u. Като бях председател на ВАС, много хора ми казваха: ти не трябва да се занимаваш с политика. Отговарях: напротив, трябва да се занимавам, но безпартийно, а не с тая и оная партия. Освен да ръководят съдебните звена, тримата големи са призвани да бъдат двигатели на реформите. Това са политически фигури. Но не партийни. От техните качества много зависи.

- Не е ли достатъчно да са законопослушни и компетентни юристи?

- Ако е така, можем да ги избираме на конкурс с писмен изпит по право. Не става. Това са политически фигури. На тях освен законопослушност и компетентност, им трябва силен характер - смелост, твърдост, почтеност, честност, постоянност.

- Работата им е трудна и неблагодарна. Посрещат ги с подозрения, че са нечии протежета и ги изпращат с укори, че са служили не на закона, а на силните на деня.

- Най-лошото е, че нашите политици казват така: Ръководителите на съдебната власт са по презумпция бандити, затова ние няма да им позволим да разпределят делата, компютър ще ги разпределя вместо тях. Те ще предлагат членове на ВСС, ние ще ги избираме обаче. А като не можем да намерим законови гаранции, че почтени хора ще заемат тези позиции, дайте да им намалим правата, като изменим Конституцията и Закона за съдебната власт! Това аз не го одобрявам.

- А всичко може да е толкова просто! Ние да избираме почтени политици, а те да избират почтени магистрати, които да наказват всяко отклонение от закона и морала.

- Не е така просто. Не можем да разчитаме само на почтеността на човека. Трябва да има законови гаранции, че той не може да си позволи да постъпва непочтено и да прави бели.

Нашият гост

Константин Пенчев е роден на 21 март 1952 г. в София. Завършил ЮФ на СУ “Св. Климент Охридски” (1976). Специализал по защита на конкуренцията във Франция (1991).Стажант-съдия в Софийски окръжен съд (197 1978). Младши съдия в Софийски градски съд (1979 - 1981). Председател на Свогенски районен съд (198 -1984). Есперт в отдел “Договорен и правен” в МВнР (1984 - 1986). Съдия в Софийски окръжен съд (1986 - 1989). Зам.-председател на Софийски окръжен съд (1989 - 1994). Адвокат (1994 - 2004). Депутат в 39-отo НС (2000 - 2004). Председател на Върховния административен съд (2004 - 2010). Омбудсман (2010 - 2015). Избран за съдия в Конституционния съд от 43-то НС (2015).