Конституционният съд отклони искането на Плевнелиев за тълкуване разпоредбата за предсрочни избори

Конституционният съд в заседание на 22 ноември 2016 г. отклони искането на президента на Република България за задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 99, ал. 7, изречение първо от Конституцията на Република България и прекрати конституционно дело 17/2016 г., съобщиха от КС.

Определението е подписано с особено мнение от съдиите Кети Маркова и Анастас Анастасов. Съдията Филип Димитров е със становище по мотивите.

Искането на Росен Плевнелиев беше за тълкуване дали през последните 3 месеца от мандата си той може освен да назначи служебно правителство и да разпусне парламента и да насрочи нови избори.

"Конституцията очертава в контекста на предмета по настоящето дело, какво може и какво не може президентът през последните три месеца на своя мандат. Той има правомощието да назначава служебно правителство, но няма правомощие да разпуска Народното събрание. Несъмнена е забраната. Нормата е императивна. Тя отговаря на въпроса, който президентът поставя в своето искане", обяснява КС в мотивите за решението.

"Няма конституционен проблем, няма противоречиво разбиране и опасност от противоречиво прилагане на разпоредбата на ал. 7, изр. първо на чл. 99 от Конституцията", смята съдът.

"Задължително тълкуване не може да се извършва в отговор на доктринерен спор или конюнктурни политически интереси", намеква в заключението си Конституционният съд.

На различно мнение е съдия Филип Димитров. "Тезата, че новоизбраният президент разпуска Народното събрание (неизвестно кога и на базата на кой текст от Конституцията) се аргументира с разпоредбата на чл.64, ал.3 от Конституцията. Той предвижда, че „избори се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване правомощията на предишното“ Народно събрание. Не се изисква то да е разпуснато при това насрочване. Напротив, нормалната хипотеза е изборите да бъдат насрочени от президента (чл.98, ал.1, т.1 от Конституцията), докато то още действа", посочва Димитров в своето становище:

"Аргумент се черпи и от чл.99, ал.5, изр.2 („Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите“), но смисълът на тази разпоредба е в тъкмо обратната насока, а именно президентът да не остави висящ въпроса за насрочването на изборите при наличие на служебно правителство и разпуснат парламент.

Задължение на новия президент да разпусне Народното събрание след встъпването си в длъжност няма. От друга страна, ако биха били насрочени избори от президента с изтичащ мандат, задължението за разпускане на парламента от новия президент би произтекло логически, но не и нормативно от този факт.

Конституционният съд не може да даде задължително тълкуване, но е уместно да развие съображения относно конституционната логика на визираните институти.

Решение на такива проблеми може да се постига чрез изменение на Конституцията или чрез създаване на конституционен обичай, какъвто беше случаят с чл. 99, ал. 2 и 4 през февруари 1997 г."

"Не намираме правни аргументи, с които да подкрепим позицията на мнозинството, че искането за тълкуване се свежда до такова за допълване на Основния закон, което е от компетентността на Народното събрание, до заобикаляне на императивно установени правила и т.н. Според нас искането е Конституционният съд да упражни в най-чист вид тълкувателното си правомощие по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията", пишат в свое особено мнение съдиите Анастас Анастасов и Кети Маркова:

"Не виждаме нищо по-различно, което да отличава настоящото искане за тълкуване от множеството предходни, инициирали производствата пред Конституционния съд, приключили с постановяване на обвързващи тълкувателни решения (Вж. напр. исканията на главния прокурор и 51 народни представители от 36-то Народно събрание по многократно изтъкваното, с оглед предмета на настоящото дело к.д. № 30/ 92 г.). Касае се в случая за тълкуване на конституционна норма (чл. 99, ал. 7, изр. 1), разглеждана в съотношението й с други (чл. 99, ал. 5, чл. 64, ал. 3, чл. 75 от Конституцията), и свързана с упражняването на конкретни правомощия на президента.

Не споделяме и виждането, че произнасяйки се по същество, Конституционният съд би се превърнал в консултативен орган, който да обслужи един конюнктурен политически интерес. Според нас вярно е точно обратното - по пътя на автентичното тълкуване на Конституцията би се постигнала необходимата еднозначност в разбирането и интерпретацията на нормите на Основния закон. Това обаче не може да стане веднага, за да обслужи нуждите на момента, най-малкото защото конституционният процес има фази, със съответните процесуални действия и срокове, които в повечето случаи е невъзможно да съвпаднат с „точното време“ на съответното действие, обусловило питането.

Поради изложените съображения, като приемаме, че искането на президента е допустимо, намираме, че същото следваше да бъде разгледано по същество, подписваме определението с особено мнение."

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Политика