Тази година не е юбилейна за българския военен флот. Празникът му обаче – втората неделя на август, съвпада точно с датата на формирането му - 12 август 1879 г. в град Русе на река Дунав. 36-ят командир на българските моряци, след първите Александър Конкеевич и Митрофан Бал, е контраадмирал Митко Петев.

За повече от 30 години военна служба Митко Петев е заемал 18 офицерски длъжности в редиците на Българската армия. Само веднъж, обаче е излязъл от морските ширини. И то, за да оглави Военна академия “Георги С. Раковски”, което, разбира се, съвсем не може да се брои като изневяра на флота.

Контраадмиралът е завършил два пъти Висшето военноморско училище. Първият през 1989 г. като курсант със специалност “Радиолокация за ВМС”, и вторият – през 1995 г. със специалност “Корабоводене за ВМС”, но вече като капитан-лейтенант и старши помощник-командир на фрегата. След това идват трите колежа зад океана в САЩ. Владее английски, френски, немски и руски език, но за един моряк това не е изненада. Има и задгранични мисии, в т. ч. щабен офицер по планиране на ученията в Стратегическото командване на НАТО в Атлантика.

Жизненият път на Митко Петев започва от Шумен през 1965 г. И това не е случайно. Не само защото са много морските офицери от този край. По това време баща му полковник от запаса Александър Петев е старши преподавател в катедра “Артилерийска  стрелба” във ВНВАУ “Георги Димитров”. Очевидно, от там е закалката. Офицерската  служба, казва бащата, е трудна, сложна и непредвидима, тя представлява състояние на емоционални особености на характера и професионален навик за бърза и остра реакция, тя е съдба и наука преди всичко. Тази действителност е видял лично днешният контраадмирал, когато в далечната 1984 г. облича курсантската униформа. Но не се отказва и продължава да живее в татковата си действителност.

Полковник Петев има прекрасно семейство. Със съпругата си Йорданка са отгледали двама сина. Единият,  Йордан е лекар, полковник, доцент, дмн във Военно-морската болница на Варна. Другият е Митко, за когото става дума във връзка с празника на ВМС. По всичко личи, че и в тази си длъжност контраадмиралът прилича на баща си. Има двама сина – Александър и Денислав. Той е много силен човек, призна съпругата му Йорданка преди две години, когато контраадмирал Петев командваше военния парад в столицата на 6 май. Успява да се справи с трудните ситуации, продължава тя.

По-леко е било преди повече от 20 години, когато се срещнали в един слънчев ден пред Фестивалния комплекс във Варна. Спечелил я с кавалерство и обаятелност. “Бих казала, подчертава съпругата на командира на моряците, че имаме един слънчев живот. Направи всичко възможно да ми даде крила, за да постигна своите мечти, но и корени, за да има къде да се завърна на кея”, посочва по-големият му син. Неговият съвет, продължава Александър, е да сбъдна това, което желая, но и да не забравям България.

Съпругата на контраадмирала се оказа права. Той и неговият екип, с помощта на военното и политическото ръководство на Министерството на отбраната, преодоля една от най-тежките ситуации през последните години и е на път да победи. На пръв поглед през декември миналата година гласуваният проект за придобиване на два многофункционални патрулни кораба се провали в последните минути, когато избраната фирма не подписа договора.

Място за провал обаче в главата на контраадмирала няма. За няколко месеца успя да изведе и този “кораб” в открито море, където резултатът зависи от екипажа. Дано така бъде и занапред! Командирът на ВМС извади и един много силен коз, за да убеди депутатите. Дори и предубедените. Става дума за т.нар. индустриално сътрудничество. За този принцип на изграждането на флота в една от лекциите си беше привел красноречив пример. Става дума за разгрома на английския военен флот през 1690 год. (битката с френския флот при Бийчи Хед). За да създаде възможност за възстановяването на Флота при сравнително слабата икономическа сила на Англия в този момент, крал Уйлям III учредява през 1694 г. Английската банка (Bank of Ingland) и призовава населението за доброволни вноски, като той, кралят, гарантира 8% лихва годишно и внася пръв сумата от 10 000 паунда. За 12 дни са събрани 1,2 млн паунда. Започва строителството на нов флот със заем от банката, но и в банката постъпват пари вследствие на бурния икономически растеж. Резултатът е - възроден военен флот, държавата е в подем, хората получават обратно парите си с гарантираната лихва. Може би не в такива размери, но по-нататъшното развитие на Военноморските ни сили ще има позитивно отражения върху икономиката ни. Особено върху Североизточния регион, каквито разчети има в проекта.

Имали сме три флота

Историята показва, че на 12 август 1879 г. в град Русе на река Дунав се създава военният флот на България. В края на XIX век е сформиран флот и на Черно море. На 12 ноември 1897 г. Флотилията и Морската част се разделят на Дунавска флотилия с щаб в Русе и Морска част (Черноморски флот) с щаб във Варна. От създаването си българският военен флот участва в двете световни и още три регионални войни. На 1 януари 1915 г. в Егейско море се сформира българският Беломорски флот. На 25 май 1916 г. в състава на флота е зачислена първата подводница № 18, закупена от Германия, и България се нарежда сред 16-те страни от света, които имат подводни сили. Рожден ден на морската авиация е 1 май 1917 г., когато е създадена Българската водохвърчилна станция от 4 германски водосамолета.

За него

С такт и отношение към хората

Контраадмирал Митко Петев е отличен морски офицер. Неговите положителни качества са свързани главно с наличието на такт и отношението към хората, което му помогна в израстването като добър командир и по-късно като военачалник. Тази висока длъжност, която заема, е резултат на много труд и на амбицията му да бъде полезен на Военноморските сили и Българската армия, като цяло.

Вицеадмирал от запаса Петър Петров, бивш командващ ВМС

Амбициозен и интелигентен

Познавам контраадмирал Петев преди всичко като амбициозен и много интелигентен. Познанията на много високо ниво на френски, английски, немски и руски му дават възможност да работи свободно с колегите от различни армии. Лично той отдава всички сили, за да постигне поставените цели, но в същото време е много взискателен към подчинените си. Не мога да не отбележа загрижеността му за бъдещето на военния ни флот.

Вицеадмирал от запаса Румен Николов, бивш командващ ВМС

Не боледува от „началническа болест“

Познавам Митко откакто е офицер. Интелект, с невероятна жажда за още познания. Завърши “Радиолокация”, но реализацията се оказа тясна за него и премина към командирска кариера. Потомствен офицер. Първият, служил в SACLANT, Норфолк. Посрещал ме е там като по-голям брат! Полиглот и рядко възпитан човек. Не боледува от “началническа болест”.

Капитан I ранг от запаса Станко Станков, председател на Съюза на подводничарите в България