Копия на две руски бойни знамена получи министърът на отбраната Красимир Каракачанов от гостите от Руското историческо общество, които са в България по повод 140 години от края на Руско-турската освободителна война и подписването на Санстефанския мирен договор през 1878 година. Дарението е предназначено за Националния военноисторически музей.

Копията на двете Георгиевски знамена със съответните сертификати бяха връчени на откриването на конференцията „Поуки от историята. 140 години от Руско-турската война“ във Военната академия „Г. С. Раковски“ днес, 2 март, в навечерието на Националния празник - Освобождението на България. Знамената са на военни части, отличили се в боевете по време на Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. – 2-ри Сапьорен батальон и 2-ри батальон на 35-ти Брянски пехотен на генерал-адютант княз Горчаков полк. Оригиналите им се съхраняват в руски военни музеи, а копията бяха връчени в знак на приятелство и по повод 140-годишнината от края на войната.

„Санстефанският договор е символ на един идеал. Националният идеал, в който българите живеят в собствената си държава. Санстефанският договор дава този национален идеал на цели поколения българи - идеята за целокупно обединение на България“. Това каза министърът на отбраната Красимир Каракачанов в словото си на откриването на конференцията. „Поколения българи жертваха личните си пристрастия и интереси в името на тази национална кауза. Защото една нация няма как да просперира без идеал“, посочи още министърът на отбраната.

Княз Никита Лобанов-Ростовски, потомък на династия Рюрикович с принос в Руско-турската освободителна война, връчи на министъра на отбраната картина с исторически сюжет и му пожела на български език да продължава да изгражда успешно Българската армия. В отговор министър Красимир Каракачанов подчерта, че българският дух и българският народ се е съхранил успешно благодарение и на Българската армия и нейната роля за българската държавност е съществена.

На откриването на конференцията присъстваха още Георги Първанов, президент 2002 – 2012 г., началникът на Военната академия „Г. С. Раковски“ генерал-майор Груди Ангелов, представители на академичните среди на България и Руската федерация, депутати от руската Държавна Дума, дипломати.

На откриването на изложбата „Знамената на Българското опълчение“ в Националния военноисторически музей Красимир Каракачанов заяви: „Знамената, които ще видите днес и които от 8 години не са показвани, са знамената на първообраза на Българската армия. Българското опълчение е военна част, със своите знамена, командири и униформи. Хубаво е ден преди националния празник Националният военноисторически музей да покаже тези знамена, за да могат онези българи, които се интересуват от собствената си история, а не от празните и безсмислени спорове около нея, да видят истинските български знамена, под които воюват българи, благодарение на чиято кръв се ражда нашето национално освобождение и съвременната българска държава.“

На събитието присъства и началникът на отбраната генерал-лейтенант Андрей Боцев.

„Ако на 3 март се абстрахираме от излишните спорове около историята ни, а бъдем преди всичко българи, мисля, че това би било полезно за всички“, заяви министър Каракачанов и припомни, че България не е получила свободата си даром. Повод за самата война е Априлското въстание, а по време на войната българите участват активно в нея и дават свидни жертви. Министърът на отбраната отбеляза също, че на балканския театър на бойните действия са загинали десетки хиляди руснаци и трябва да бъдем благодарни на руския народ и на тогавашната руска държава. По думите му не можем да премълчаваме този факт и не е почтено да го правим в името на някаква политическа конюнктура.

В чест на 140-ата годишнина от Освобождението на България посетителите на Националния военноисторически музей ще имат възможност да видят оригиналните знамена на Българското опълчение: Самарското знаме, връчено на 3-та опълченска дружина, знамето на Горнооряховските въстаници, ушито за Априлското въстание и връчено на 4-та дружина по време на Руско-турската война, знамената на 1-ва и 2-ра дружина, ушити по поръчение на Добродетелната дружина, и знамето на 5-та дружина, изработено със средства на българската общност в гр. Киев.

След Освобождението знамената на Българското опълчение стават знамена на Българската земска войска и участват във войните за национално обединение.

Посетителите на Националния военноисторически музей ще могат да видят Самарското знаме само на 3 март. То е връчено на 3-та опълченска дружина на специална церемония, състояла се в гр. Плоещ през май 1877 г. За знаменосец е определен унтерофицерът от 54-ти пехотен мински полк Антон Марчин. Със знамето трета дружина на Българското опълчение се сражава край Стара и Нова Загора, в боевете при Шипка и Шейново.

В чест на третата годишнина от боевете при Ески Загра, през 1880 г. знамето е наградено с първа степен на ордена „За храброст“. Знакът му е вграден в специално изработена, богато декорирана сребърна пика.

Знамената на Българското опълчение ще бъдат експонирани и достъпни за публиката до 11 март в работните дни на музея.

В деня на Националния празник – 3 март Националният военноисторически музей ще работи с вход свободен за постоянната хронологична и външната си експозиция.