Корабът кацна и нещата се промениха...

Царичина

Пореден откъс от новия бестселър „Царичина – съдбовен контакт”

Новата книга “Царичина - съдбовен контакт” на феномена Елисавета Логинова (издателство “Кибеа”) разказва за загадъчната подземна експедиция на военните, която тя води до внезапното й закриване през 1992 г. През годините оттогава случилото се около Царичина си остава едно от най-вълнуващите и необясними неща в съвременната ни история. Във вчерашния брой ви представихме откъс от новата книга. Днес публикуваме друга интересна част от бестселъра, който вече е на пазара.

Как запълвах лист след лист с чудати рисунки и знаци

След кацането на кораба в Царичина нещата се промениха. В късните часове на тази необикновена вечер си легнах със силно главоболие, което беше започнало още с приближаването на космическия кораб. Мислех, че няма да мога да заспя, но противно на очакванията си бързо се унесох. Спомням си много ясно съня от тази нощ. Събуждам се съвсем сама на обекта. Имам чувството, че всички са отишли някъде. Излизам от фургона, за да ги потърся, но вместо хората от екипа виждам няколко странни силуета пред входа на тунела. Тръгвам към тях. Искам да извикам, но нямам глас.

Наподобяващите човеци фигури отварят вратата

и влизат в обекта. Аз ги следвам плахо. Влизам в тунела. Внезапно ярка светлина изпълва цялото пространство наоколо, заслепява ме и сякаш преминава през мен. Картината се променя, започват да се появяват странни знаци. Много са и стават все повече и повече. Необикновеното писмо започва да се наслагва по пода, по тавана, по стените на тунела. Стреснах се и се събудих. Главата ми щеше да се пръсне от напрежение, сърцето ми учестено препускаше. Не знаех къде съм. За миг загубих ориентация. Какво беше това? Усещах се будна, но продължавах да виждам ясно картината с красивото писмо, което някой рисуваше пред очите ми. Грабнах трескаво химикалка и започнах да изписвам тези знаци. Една след друга се заредиха страници с красив текст. Йероглифи, чертежи, формули, рисунки...

Така след съня, последвал кацането на кораба в Царичина, аз започнах да запълвам лист след лист с чудати рисунки и знаци. Правех го някак машинално, от само себе си. Илия разказваше, че много често, спейки, аз съм вземала тетрадката, приготвена до възглавницата ми, и съм изписвала цели страници. Налагало се е да ми вземе химикалката и тетрадката от ръцете, за да заспя пак спокойно и мозъкът ми да си почине.

Първо започнах да правя рисунки, а с тях постепенно се появиха и текстовете. Особеното в първата серия знаци беше, че до всеки от тях имаше малка цифра. Последва една история за

дървен кораб, с който хората дошли да заживеят на Земята

След това започна да тече текстът, който записвах в тетрадките. Някои страници бяха запълнени само с думи и изречения. При други отляво имаше поле с рисунки и после следваха йероглифните знаци, често съчетани с формули. И така ден след ден, докато към края страниците надхвърлиха хиляда. Всяка една тетрадка, както обясних по-рано, се прибираше и завеждаше в секретната секция на Генералния щаб. Когато попитахме Учителите защо текстовете съчетават знаци от различни писмености, ни обясниха, че се преминава през различен начин на приемане и предаване на информацията, характерен за различните писмености. Това е трептене и докато ръката ми усвоява приемането на информацията чрез един вид писмо, то ще преминава през различни, условно казано, шрифтове. По-късно, покрай затварянето на обекта, генерал Динев изиска експертиза от Института по графология, за да се вземе отговорно решение дали има смисъл да се работи върху разчитането на текстовете.

Експертизата доказа, че това е писмо в развитие, което се променя в процеса на работата; че носи информация и че е почерк на един и същ човек.

По онова време в Банкя имаше секретен център

за разработване на шрифтове, където изследваха всеки знак. В заключение експертите се произнесоха, че това е кодирано писмо, което носи много информация. Въз основа на тяхното мнение беше сформирана работна група, която да се заеме с разчитането на текстовете след затварянето на обекта в Царичина. Тази документация също би трябвало да се съхранява в Генералния щаб, освен ако не е последвала участта на останалите записки и материали.

През есента на 1992, по времето на изслушванията ни от различните работни групи към комисията, която трябваше да се произнесе по работата ни в Царичина, се запознах с Божидар Димитров. На срещата с него от страна на проекта бяхме генерал Динев, полковник Цветко Кънев, Илия и аз, а той дойде с един млад мъж от археологическия музей. Пред всички Божидар Димитров ми зададе няколко специфични въпроса, аз влязох в контакт и му отговорих. Той заяви на всеослушание, че нямало откъде да разполагам с тази информация. И изобщо никой в България освен него не я знаел, защото той я бил прочел в библиотеката на Ватикана и не било позволено тя да се изнася извън. Поясни още, че тепърва предстояло да огласи тези важни за нашата история данни. Накрая заключи, че наистина съм можела да получавам уникална информация, случилото се го доказвало. И той самият имал племенник (или племенница, не си спомням точно) със способности за контакт, така че много вярвал в тези неща. Не знам какво го накара по-късно, вече като член на комисията, да се отметне от думите си и да се обърне срещу мен.

Впрочем не един и двама

услужливо забравиха истината и пренаписаха историята

с Царичина, защо не и той… Впрочем същият необясним обрат настъпи и при Димитър Овчаров, който първоначално смяташе, че текстовете, които изписвам, са уникални. Генерал Динев се беше срещал с него, за да чуе мнението му лично. Археологът го беше уверил, че с удоволствие би се включил в работната група за разчитане на текстовете. По-късно, след закриването на обекта в Царичина, подобно на колегата си по комисия г-н Димитров и той се отрече от мнението си. Излезе с оригинална теза, от която хората разбраха (аз самата също),

че съм създала нова писменост,

защото съм била учила древни езици и култури. Да се смееш ли, да плачеш ли…

Междувременно ден след ден продължавах да изписвам десетки страници с тези странни и красиви писмена. Текстовете се трупаха. Генерал Динев реши, че трябва да се срещнем и с Аксиния Джурова. Помнехме и думите на Ванга да търсим активно помощ за разчитането на текстовете. […]

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл