Круизът не е просто екскурзия, а истинска емоция

Една седмица на круизен кораб - мечта, която си подарявате и все не ви се вярва, че се случва наистина. Усещанията са като в сън, въпреки че градовете, които посещавате, са съвсем реални, но нереално пристигате. Корабът плава, докато спите, и всяка сутрин сте на друго пристанище. Петзвездно обслужване, гурме храна, гледки за милиони – какво друго му трябва на човек...

[modula id="3234086"]

Виктор, чевръстият ни камериер

Той е млад мъж от Киев, с халка на пръста. Има шестмесечен договор с компанията и много се старае. Говорим си на руски, още първата вечер ни нарича братя. Допитваме се до него по разни въпроси като например как да се придвижим най-евтино от пристанището на някой град до центъра му. Въпреки че той самият няма време за екскурзии. Два пъти на ден почиства безупречно чистата каюта. Подрежда дрехите. Оставя програмата за следващия ден, в която подробно е описано къде какво се случва – караоке еди къде си, бразилско трио – на нам’ кой етаж, класическо дуо – другаде, уроци по танци – всеки ден различни. Е, не може да ги запомниш, нито да посетиш всичко.

Вечерите са в 18.30 в изискания ресторант Оливо д’Оро, за който се обличаш старателно. Предупредена си, носиш елегантни тоалети. Все пак за какво платихте 20 кг багаж в самолета? Масата ви е за двама. Любезно те питат на какъв език предпочитате да си общувате. Обслужването е перфектно. Храната – изискана. Наблягаш на италианската кухня. Съпругът ти поръчва по чаша розе. Сякаш всеки ден имаш рожден ден. А нямаш ли?

Кратка храносмилателна разходка по Променадата. Куполът й е чудо на чудесата – представлява стенописите на Сикстинската капела. После се превръща в море, небе, абстракции. Не зяпаш като една източноевропейка, каквато си, а само от време на време хвърляш дискретно по един поглед нагоре. Същото правят западноевропейци, американци, японци. Апропо японките разхождат най-екстравагантните тоалети – блестящи блузи, плисирани поли, ефирни, прозрачни рокли, ефектни шалове. Позволено им е, те са отдалеч. Първенството по стил държат италианци и французи. По пътя ви изкушават сладоледаджийница, все едно си на сушата, в някое от любимите ти италиански градчета, шоколатиерница - безсрамно скъпи бонбони, изобщо не ти се ядат, магазини за бижута, „Я, да надникнем...“, парфюми, последната вечер ги намаляват изкусяващо до 50 процента, дрехи, аксесоари. Съчиняваш си наум въпрос на италиански и го задаваш на симпатичния продавач на златни синджири, а той ведро отговаря: „Може и на български...“

Всяка вечер - представление на Бродуей тиътър

Предварително на телевизионни екрани, разположени на много места из фоайетата, се чекирате за мюзикъла, който искате да гледате, и за предпочитания час – 18, 20.30 или 22 часа. Залата побира към 400 човека и така си гарантирате място. След ден в Барселона се наслаждавате на фламенко, разбира се. Чувствено, страстно, великолепно. Друга вечер е посветена на италианската песен. Потапяте се в рок класики. Доставяте си удоволствието и да изгледате Цирк дьо Солей по море с чаша коктейл, разбира се.

След представленията сменяте жанра. На различни места на четвъртия, петия и шестия етаж има мини концерти. Избирате си да се насладите на класическа музика. Друга вечер – бразилски джаз.

Решавате да се раздвижите и завършвате вечерта с малко танци. Преди това на същото място е имало уроци по самба. Забавно е. Обявено е бяло парти. Двойките са разнообразни - по възраст, страни, култури, тоалети, но всички обладани от прекрасно ваканционно настроение. Запомняш германци на възраст, все още доста добри, въпреки задъхването. Стройни младежи, които валсуват професионално. Дребен, подвижен французин и дамата му, по-висока от него, съвършени партньори. Отмаляла, не си чувстваш краката, когато вечерта се предадеш на умората...

Организацията

Удоволствията си имат цена, осъзнаваш това, когато наблюдаваш хората, които се грижат за твоето безгрижие. Над 1500 души зад кулисите. Една вечер капитанът и висшите офицери се представят на публиката. В ръцете им е животът ти в открито море, наясно си с това. Камериери шетат непрекъснато в коридорите и по каютите. Виждаш готвачи и сервитьори, всеки зает с работата си, с парцали, чинии в ръце. До всеки възлов обект има човек, готов да ти услужи и да те упъти. Всички останали са невидими, но безкрайно ефективни бурмички в една добре смазана машина.

Представяш си безкрайни опашки, когато идва време да се качите в кораба. Все пак това са 4500 души, с които ще плавате в едно общо морско приключение. Отплаването е обявено за 18 часа. Нищо подобно! Предварително са те уведомили да се явите на кораба в Генуа от 15 до 15.45. „Моля, спазете уречения час и не идвайте по-рано!“ те предупреждават. Спазваш часа и чудеса - няма опашки, нито навалица или досада. Последната вечер също получавате инструкции – „Моля, оставете багажа пред вратата на каютата до полунощ“ и оранжеви ленти за разпознаване. На следващата сутрин сборният пункт на оранжевите ленти е казиното и в 10 часа, с багажа, вече сте на брега...

И така, вашата едноседмична вълшебна приказка приключи. Остави ви задълго чуден спомен и почти разбирате онези ваши приятели, които след първото плаване трайно се пристрастяват към морските пътешествия. И след Западното Средиземноморие откриват Източното, после се прехвърлят към северните дестинации – Петербург и скандинавските фиорди, разузнават круизите до Бахамите и сънуват едногодишните околосветски обиколки с круизен кораб. Мечти, мечти...