Коравите мъже и леките жени пият гръцкото кафе без захар

Жените пиели само сладко кафе, а тази, която предпочитала кафе без захар, била нарочвана за аморална

На Балканите то и до днес се вари в медно джезве и се сервира с утайката

Ако мъж топел геврече или бисквитка в кафето, го смятали за хомосексуален

За първи път се разрешавало на млад мъж да влезе в кафенето, след като отбие казарма

Историята на кафето в Гърция започва през годините на османско владичество. В Солун през 17-ти век е имало повече от триста кафенета, посещавани от гърци и турци. В Атина първите кафенета се появяват по-късно и в началото са малки, като повечето от техните собственици били турци. С течение на времето, клиентела става и гръцка, като през 1760 година традицията се разпростира и в останалата част на Гърция.

Кафе на джезве е приготвено за пръв път от бедуините от Средния Изток, които слагали каната за кафе върху пясъка, под който имало въглища. Ето защо правилният начин да се вари това кафе е върху пясък.

Обичате ли кафе на джезве? Така нареченото гръцко кафе не е вид напитка, а ритуал за приготвяне и консумиране. Сервира се в малка чашка с кафяв или черен каймак, който е и първото нещо, което докосва езика и небцето. След изпиване в дъното на чашката остава гъста като мъгла утайка. Трудно е да си представим колко слоеве култура, изкуство и традиция се крият в тази ароматна чашка, която винаги се поднася с чаша студена вода. В старите традиционни гръцки кафенета, заедно с гръцкото кафе и вода, кафеджията поднася задължително и локум (обикновено с вкус на бадем), набучен с клечка за зъби.

В Гърция го наричат гръцко кафе, в Турция - турско, а става дума за един и същи обичай на приготвяне и поднасяне. И „гръцкото”, и „турското” кафе всъщност са арабско кафе. Традицията води началото си XV век, когато кафето става по-широко употребявана напитка на Арабския полуостров. Докато в останалата част на планетата кафето се филтрира преди да бъде сервирано (през метални, платнени или хартиени филтри), на Арабския полуостров, в Турция и на Балканите, то и до днес се вари в медно джезве и се сервира с утайката.

„Гръцкото кафе” е свързано с народната култура на гръцкото кафене.

Не бъркайте съвременното кафене с едновремешното гръцко кафене. В по-стари времена в Гърция (както и в Турция) не е имало село или градски район без традиционното кафене, където се събирали мъжете. Представлявало нещо като „парламента” на всяко село или махала. В кафенето мъжете обсъждали обществени, икономически и политически теми. Деца и жени не влизали там. Ако някоя жена търсела мъжа си, тя трябвало да помоли някой да го извика отвън. В краен случай почуквала тихичко на прозореца, ако е зима.

За първи път се разрешавало на млад мъж да влезе в кафенето след като отбие казарма.

Навикът на гърците да седят с часове около маса, отрупана пълна с кафеени чашки, и да обсъждат всякакви теми е запазен и до днес. Затова кафето в Гърция е много по-скъпо в сравнение с която и да е друга страна. В действителност клиентът плаща за наем на масата или времето, през което седи в кафенето. Едно е сигурно: за гърците италианецът, който стои прав и на две глътки да изпива кафето си на плота, е един напрегнат човек, който се нуждае от психолог.

Старите традиционни кафенета (вече са малко на брой и трябва да търсиш, за да ги намериш) са били скромно подредени с малки масички и плетени столове, (кресла или канапета са били забранени). Сервирали се конкретни неща: кафе, ракия, местни безалкохолни напитки, ястия с местни подправки, вино без мезе, коняк, локуми и домашни сладка. Кафето се пиело с цигара. В Гърция не е имало наргилета. Те са се наложили като традиция в турските кафенета.

Доброто кафене може да не е голямо или разположено на възлово място на площада, или пък с хубав изглед. Неговата слава (значи и клиентелата) зависела изцяло от умението на кафеджията да прави хубаво кафе. Приготвянето на кафето било истинско свещенодействие, ритуал. Едно от най-важните условия е преди всичко варенето му да става бавно. За едно добро кафе били необходими около десет минути. Рязкото повишаване на температурата водело до това, че не се получавало добро разтваряне на кафето и захарта във водата, независимо от старанието сместа да бъде разбъркана добре. Ето защо доброто гръцко кафе не се вари на силен огън или на котлон, а върху на жарава (ховоли). Ховоли в гръцкия език означава ситен жълт пясък. Всички кафенета и до днес имат едно специално метално съоръжение с широка повърхност. В долната му част се пали слаб огън, а в горната му част се сипва дебел пясъчен слой, който се затопля равномерно от огъня. Кафеджията пъха джезвето в пясъка и оставя кафето да заври там бавно. Ето още един навик, който свързва гръцкото кафе с бедуините, които живеят сред пясъци и пекат всичко в тях.

Джезвето е задължително медно и тумбесто, за да може да се сипе в чашата по специален начин - нито от високо, нито от много ниско. Сместа се изсипва без прекъсване, защото иначе каймакът се „разчупва”.

Как се приготвя?

Първо в джезвето се сипва водата. След като заври, се слага захарта и накрая - кафето. Кафето в началото ще изплува, но не се разбърква, докато не потъне. Разбъркването става бавно и трябва да спре в момента, в който започнат да се образуват мехурчета на повърхността. Тогава се спира варенето, защото в противен случай каймакът ще бъде „наранен” и кафето не става за нищо. Колкото по-бавен е огънят, толкова по-вкусно ще стане кафето.

Видове кафе

Голямото изкуство на кафеджията е да може да приготвя с точност една от категориите и варианти на гръцкото кафе, които съществуват. Всеки, когато започва да пие кафе избира вида и варианта, който предпочита. Категориите са свързани с дозировката на кафето и захарта, които се сипват в количество вода, която пълни една малка чаша.

Категории:

Тежко (силно) кафе: 2-3 лъжички кафе

Леко (слабо) кафе: 0,5-1 лъжичка кафе

Варианти:

Сладко: 3-4 лъжички захар.

Умерено сладко: 1 лъжица захар

Чисто: Без захар

Подварианти:

Тежко (силно) сладко: 3 лъжички кафе и 3-4 захар

Леко (слабо) сладко: 1 лъжичка кафе и 3 захар

Сладко варено: 2 лъжички кафе и 3 захар, с лек каймак

Средно: 1 лъжичка кафе и половин захар.

Както разбирате, става дума за ритуал, който кафеджията е трябвало да спазва с хирургическа точност. Грешка в категорията или варианта означава, че е изгубил клиента. Категорията или вариантът, който избирал клиента, не са свързвани само с вкусовото предпочитание, а и с неговия характер и социалната категория към която принадлежал.

Коравите и силни мъже пиели кафето силно и горчиво. Дребните буржоа и образованите хора пиели умерено сладко, младоците го предпочитали с повечко захар. Жените пиели само сладко кафе, а тази, която обичала кафе без захар, била нарочвана за аморална. В кафенетата на подземния свят, когато някой поръчвал кафе със сол за някого, означавало, че го кани на дуел, за да решат противоречията си с ножове.

Как се пие кафе?

И така, преди клиентът да отпие от кафето си, първо гаврътвал половин чаша вода, за да се изчисти небцето му от другите вкусове. След блажената първа глътка похапвал апетитно поднесения му локум на клечка и допивал водата. Строго било забранено да се топи в чашката някое геврече или сухар. Смятало се за женски навик и ако мъж го правел веднага възниквало съмнение, че е хомосексуален. Ако от невнимание при поднасянето кафето се поразсипе и оцапа отвън чашата, това било на късмет. Означавало, че клиентът ще получи пари, които не е очаквал.

Днес в Гърция кафето се продава вакуумирано, за да се запази свежестта му. Но тези, които знаят тайните на кафето, никога не купуват пакетирано кафе. Отиват в специализираните магазинчета и си го купуват насипно на зърна. Най-добрата комбинация (харман) е смес от две части бразилско и една част етиопско кафе. Само по това се различава гръцкото кафе от турското. В миналото големите кафенета са имали собствена машина, която е смилала кафето.

Утайката на гръцкото кафе има своя митология.

Мъжете не мислели много за ненужната утайка, но жените развили цяло изкуство върху нея. Това е гледането на кафе. Също като при нас, чашката с утайката се обръща в чинийката, докато сместа изсъхне. Вярвало се, че утайката на кафето разкрива съдбата. Това народно гадателство е много разпространено в цяла Гърция. По правило пиещият кафето не може да гледа собствената си чаша, това трябва да стори друг.

Всяко село или махала имали своя гледачка на кафе, в къщата на която се стичали всички съседки, за да им предскаже бъдещето. Традицията и днес е толкова разпространена, че съществуват кафенета в Атина, които като вид фолклор, държат като служителки „гледачки на кафе”, които ходят от маса на маса и гледат на кафе на клиентите.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл