Докато европейските грандове си разменят главозамайващи трансферни суми за един-двама футболисти, в няколко заспали селища в Белгия също се изсипват пари, които заплашват да променят света на футбола. Втората лига на страната се е превърнала в магнит за инвеститори от цял свят, които са решили да развиват отборите като частни проекти.

Най-любопитен е случаят с третия в класирането „Тюбиз“, клуб с 64-годишна история, известен засега като първия в кариерата на настоящата звезда на „Челси“ Еден Азар. На мачовете на местния тим ходят едва 1000 зрители, но градчето, на чието име е и футболният клуб, е второто най-известно населено място в Белгия след столицата Брюксел. Поне в очите на корейската публика.

„Тюбиз“ не е единственият втородивизионен белгийски клуб, собственост на чужденци. „Рьозеларе“ се държи от китайци, а тайландската компания „Кинг Пауър“, собственик и на английския „Лестър“, наскоро закупи „Льовен“, където преди време се подвизава и българският бранител Иван Бандаловски. „Лиерс“ е на египетския бизнесмен Маджед Сами, „Унион Сен Жилоа“ е собственост на германеца Юрген Баацш, а „Серкъл Брюж“ е част от империята на руския милиардер Дмитрий Риболовлев, собственик и на френския „Монако“. В елитната група пък има присъствие на капитали от Малайзия и Катар. Скоро след бомбастичния трансфер на Неймар в „Пари Сен Жермен“ стана ясно, че парижките новобогаташи се готвят да закупят елитния „Мускрон“, за да развиват в него играчи. Връзката е израелският мениджър Пини Захави, който движеше трансфера. Той минава за собственик в сянка на клуба, което доведе до съмнения, че е нарушен правилникът на ФИФА за футболните агенти.

Външните инвестиции до голяма степен се дължат на разпространяващата се практика европейските грандове да изграждат системи от сателитни клубове. Белгийската втора дивизия няма как да се конкурира с английската Висша лига за парите на богаташи с широки пръсти като Роман Абрамович и Шейх Мансур. Магнитът за инвеститорите е друг – много от тях виждат първенството като идеална среда за развитие на млади играчи. Големите отбори от съседните Англия, Германия и Франция често гледат към Белгия за попълнения. Тук е и по-евтино да регистрираш играч от страна извън Европейския съюз – минималната годишна заплата на професионален футболист е 80 000 евро с бонусите. В съседна Холандия един клуб трябва да се охарчи с по €300 000 за всеки играч без европейско гражданство.

Може би последното е причината за най-екстравагантния проект в лигата – „Тюбиз“. Клубът е собственост на южнокорейската маркетингова компания „Спортизен“. Тя организира паралелно риалити шоу за футболисти по подобие на програмите за търсене на таланти.

„Благодарение на предаванията ни всички в Корея разбраха къде е Тюбиз – твърди собственикът Шин Чан Коо. – През 2015-а събрах много футболисти, които не бяха успели да направят пробив на професионално ниво. Доведох ги тук и така започна всичко.“

Голямата част от играчите са от Корея, Япония и Китай. А от тренировките и мачовете на „Тюбиз“ се оформя програма от 16 епизода, които се излъчват от корейската национална телевизия. Зрителите са милиони.

„Трябва да дадеш на хората причина да се интересуват от съдбата на тези играчи – смята Шин. – Ние менажираме 25-30 момчета и се надяваме да им дадем път в европейския футбол. Досега само игралите в националния отбор на Корея можеха да се надяват на шанс за кариера в големите клубове. Източна Азия е далеч от Европа и ние се надявам, че нашият проект ще се превърне в мост между двата континента.“

Началото на футболния риалити формат е на скромния „Стад Лебуртон“, който има едва две постоянни трибуни – една край тъчлинията и една зад вратата. От време на време край игрището преминава влак и разговорите на феновете стихват за миг, след което се подновяват. А седналият на малката трибуна Шин крои планове да наложи нов бизнес модел в спортната индустрия.