Председателството беше еднопартийно мероприятие, PR в лична изгода на премиера

Председателството на Съвета на ЕС завърши. Изчакахме да приключат всички мероприятия, включително и срещата „16+1“, за да дадем своята политическа оценка. Това заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова, съобщиха от партията.

Още преди започването на председателството имахме екип към Националния съвет на БСП, който изготви нашите предложния за програма на председателството. Те бяха приети в един документ на парламента и същият екип изготви и оценката, която ИБ на БСП приехме.

Ние решихме да направим обективна оценка, която стъпва не на емоции, политически пристрастия и целенасочено негативно отношение към председателството, а обективно, което да стъпи на документи. Основавахме се на най-важния документ в парламентарната република – решение на Народното събрание, с което се прие проектът на програма на председателството и в който са записани най-важните неща.

Трите ключови думи на председателството бяха трите „К“ – консенсус, конкурентоспособност и кохезия и девизът беше „Съединението прави силата“. Нашата оценка е: добра организация със слабо съдържание. Красива, но празна опаковка. Вместо лидерство и водачество на Европа, еднопартийно занимание, което доведе и до отстъпление от европейски ценности и права на европейски граждани.

Първият приоритет – консенсус. По-разделен от сега и от председателството на България, ЕС никога не е бил. Вместо съгласие и единодушие, се получиха допълнителни различия и разломи между и отделни държави по различни оси – Западна срещу Източна Европа, големи срещу малки, гранични държави срещу държави във вътрешността на Европа, като се стигна включително и до противоречия в рамките на едно правителство- между отделни партии, между отделни министри – знаете какво се случи в Германия. България не можа да бъде онзи лидер, който да осигури съгласието, консенсуса по ключовите за Европа въпроси, а напротив. В България председателството беше превърнато в еднопартийно мероприятие. Има решение на Народното събрание – министрите да информират редовно ресорните парламентарни комисии за напредъка, правителството да докладва резултатите от заседанието на ЕС, но за всички е ясно, че това не се случи. Българското правителството не можа да осигури институционално единство и подкрепа на председателството. В парламента – нищо, президентът беше изолиран, неправителственият сектор не беше ангажиран, съдебната власт не беше ангажирана по дискусиите за корупция и трансгранична престъпност, т.нар. Съвет на мъдреците не беше поканен.

Като алтернатива на това, под ръководството на БСП и Кристиан Вигенин, се организира среща, на която се събраха законодателна, изпълнителна власт и президент. Това е среща на комисиите на всички европейски парламенти, които се занимават с европейските въпроси. БСП показа как се прави съгласие и как се търси единомислие по важни за Европа и България теми.

Второ – конкурентоспособност. По време на българското европредседателство се дадоха ярки примери как се убива конкурентоспособността, а не как се развива тя. Например, дискусията и предложението да се намалят субсидиите за селскостопанска политика поставя българските земеделски производители ,и не само тях, в изключително неконкурентоспособна среда. Нашите земеделски производители и сега получават по-малки субсидии от европейските, а това решение да се намали финансирането в бъдещия програмен период е още един удар по конкурентоспособността. Втори такъв голям удар беше опитът за приемането на пакета „Макрон“, където големите искат да ударят малките и периферните страни в бранш, в който ние сме най-конкурентоспособни.

Трето – кохезията или сближаването. Един от големите ни проблеми на общия ни семеен дом – Европа, е различията между отделните държави членки – в жизнения стандарт, условията на бизнес, сигурност, корупция и други. В документа, който е приет от парламента, пише: запазване на кохезионната политика. Но бъдещият бюджет предвижда тя да бъде намалена. Българското председателство не успя за защити кохезионната политика, като начин на сближаване на по-изоставащите държави спрямо по-развитите и не изпълни решението на българския парламент.

Четвърто – програма сигурност и миграция. Решението на България е следното: Постигане на съгласие с приемане на ревизиран Дъблински регламент. Т.е. да има промени на регламента, според който- там, където за пръв път е влязъл мигрант, там трябва да се връща. Има решение председателството да постави темата и да постигне съгласие това да бъде променено. Това решение на българския парламент не е изпълнено. По темата миграция противопоставянето стигна критични точки. Включително г-жа Меркел обяви, че подписва двустранни споразумения, дори изреди държави, с които подписва такива за връщане, а те после излязоха да коментират, че това не е вярно. Г-н Борисов се оплете в твърденията – първо каза, че няма да ги приемаме, а след това каза, че всъщност сме пропуснали 60 000 към Европа и сега какво да правим като ние сме си виновни. Проблемът стана много по-тежък и предизвика много повече разногласия.

По темата Шенген -също нямаме напредък, даже обратното. Г-н Рюте в България каза – да, добре, а само няколко дни след това заяви: не в Шенген, защото сте корумпирани.

По отбрана и сигурност – точно по време на българското европредседателство се направи нов формат в Европа по инициатива на Франция за девет държави – група за военна интервенция. Нито дума от българското председателство. На какъв критерии се събират тези държави, какво ще правят, защо без България. Този формат е още една стъпка към разделението на Европа на няколко скорости. 9 държави се разбраха и нещо в отбраната, председателят на Европа го няма, мълчи и нищо не казва – още един аргумент, че противоречията в Европа се задълбочават.

Следващият приоритет по документ е- европейски социален модел, образование, младежи и култура. Никакъв резултат няма по социалните права и социален стълб, приет в Гьотеборг. Социалните права на хората, правото на труд, заплащането на труд, здравеопазване и други по време на българското европредседателство не отбелязаха нищо съществено. Никакъв резултат по преодоляване на бедността, което е записано в документа. Не само, че не се гарантира свободното движение на стоки и услуги, основен принцип на Европа, а той се наруши, чрез предложението за пакета „Макрон“. В този социален стълб пише: засилване на координацията по въпросите на здравната помощ между европейските държави. И точно в този момент избухна скандала, в който се видя, че България не си плаща на Здравните каси на другите европейски държави лечението на българските граждани. Тук трябва да отбележим един положителен напредък в този социален пакет – решението да се увеличи финансирането и ролята на програмата Еразъм, която се отнася до образованието на младите хора. Това е добър резултат от българското председателство. За съжаление беше засенчен от реакцията на европейските младежи на Младежката конференция в България. Те я определиха като удар по всичко постигнато досега за младите хора в Европа, с много тежки квалификации, въпреки че грижата за младите хора в Европа също беше приоритет. Софийската конференция показа как не се прави политика за млади хора.

Последният приоритет е разширяване и регионално сътрудничество. Оценяваме като положително поставянето на дневен ред на темата „Западни Балкани“, изтласкването й напред, диалогът между Европа и бъдещето присъединяване на Западните Балкани, но вижте какво сме решили да направи България: приемане на финален документ в София, който да потвърди политическата воля на ЕС да приобщи Западните Балкани. Темата и думите "приобщаване" и "присъединяване" отпаднаха от декларацията от София. Това е отстъпление от Солун и не изпълнява решението на българския парламент, но по-интересно е, че в този документ се казва: „И това да е придружено с Пътна карта, с конкретни инициативи, ангажименти и ориентировъчни срокове за реализацията им“. Такава Пътна карта няма. За съжаление бъдещото присъединяване на Западните Балкани остава едно добро пожелание в неясно бъдеще, без конкретни срокове и ангажименти.

В документа фигурира и приоритет Черноморски регион и Дунавска стратегия. Освен инициативата на президента Радев, по този въпрос нищо не беше направено от българското председателство.

Докато усилията на правителството бяха насочени навън, се пренебрегнаха много нерешени проблеми в страната и те страшно се задълбочиха.

72 протеста за 6 месеца, на 2 дни и половина по 1 протест на различни групи българи. Сред тях са 9 протеста, с които бе открито председателството, на лекари от над 20 общински болници; бургаски граждани срещу обгазяването; блокиране на международен път Е-79 от Видин и Северозападна България заради инфраструктурата; на работещи в образованието, родители на деца с увреждания; срещу Истанбулската конвенция; служители от Съдебна охрана; "За" Пирин и контрапротест; на служители в арестите и затворите; на личните лекари; срещу Сделката с ЧЕЗ; срещу цялостното управление на правителството; на здравните инспектори; на данъчните от НАП; национален протест на над 6 000 души на хората с увреждания; на медицински сестри от цялата страна; на музиканти от БНР; на превозвачи за пакета "Макрон"; протест и котрапротест за АЕЦ "Белене"; на пациенти с белодробни заболявания; на производители на рози; на автомобилните превозвачи за Българска автомобилна камара; метеоролози от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН; жители на отделни общини и отделни общински протести; на българи, живеещи в Англия, Германия, Испания и други страни от Западна Европа срещу "геноцида на Борисов, мафията на ГЕРБ и системата, която убива децата с увреждания" и последният протест -срещу повишаването на цените на тока и парното. Различни части от Българското общество, различни по структура, по професия, по интереси са недоволни и протестират, по време на българското председателство, когато би трябвало България да е спокойна и да дава перспективи в Европа и визия за бъдещето. Никога в най-новата история на България не е имало такова събиране на протестно неодобрение на политиката на правителството, както по време на председателството на България на Съвета на ЕС. Ето това е реалната оценка на българския народ.

Втората ключова оценка, на която трябва да обърнем внимание - точно по време на председателството, за първите 4 месеца, чуждестранни инвеститори оттеглиха 161 млн. евро. Това също не се е случвало скоро и е много показателно. Това оттегляне е от страна на европейски държави - Унгария и Италия са на първо място. Българският бизнес през този период е увеличил инвестициите си навън спрямо съшият предходен период - 73 млн. евро по време на тези 4 месеца. Дали е защото има прекрасни условия за работа тук? Защо и чуждестранните инвеститори избягаха точно в този период? Това са реалните оценки за председателството - мнението на народа, който е по улиците 72 пъти, мнението на чуждестранните партньори, които се изтеглят и на българският бизнес, който вместо в България, предпочита да инвестира навън.

Ето защо, нашият извод е, че председателството беше еднопартийно мероприятие, PR в лична изгода на премира, което не може да събере национална енергия , не можа да обедини народа, не можа да събере институциите. За съжаление, резултатът от това ще бъдат засилващ се евроскептицизъм, защото това председателство отстъпи от основни европейски ценности и права, които европейските граждани, в това число и българските, имаха до момента.