Отношенията между Белград и Прищина са на мъртвата точка

Косово, което отбеляза десетата годишнина от обявяването на независимостта си, е плод на разпадането на бивша Югославия. След Втората световна война Косово, малък анклав на Западните Балкани, населен предимно с албанци мюсюлмани, е интегрирано в югославската федерация.

През 1974 г. то става „автономна област” на Сърбия, членка на югославската федерация. Косово, в което се намират исторически православни манастири, е смятано от сърбите за люлка на тяхната идентичност и религия. През 1989 г. президентът Милошевич значително ограничи автономията му, предизвиквайки протест, който бе смазан със сила. През 1990 г. албанските лидери обявиха независимост на Косово, която бе отхвърлена от сръбското правителство.

Войните в Хърватия и Босна през 90-те отприщиха процеса на дезинтеграция на Югославия. Между 1998 и 1999 г. войната в Косово между албанските сепаратисти и сръбските сили доведе до смъртта на над 13 000 души, от които 11 000 албанци и 2000 сърби. Почти милион бежанци се стекоха в Албания и Македония. След клането в Рачак НАТО предприе 78-дневна бомбена кампания, взимайки на прицел сръбски военни цели. Сръбските сили се изтеглиха от Косово на 10 юни 1999 г. ООН и НАТО поставиха Косово под своя защита. След войната напрежението между албанското мнозинство и сръбското малцинство остана, особено в разделения град Митровица, в Северно Косово.

На 17 февруари 2008 г. парламентът на Косово обяви независимост, незабавно призната от САЩ и от повечето европейски страни. Независимостта обаче бе отхвърлена от Сърбия, Русия и други страни като Испания, която вижда в нея обезпокоителен прецедент за собствените си стремящи се към независимост региони. През 2009 г. Косово стана член на МВФ и Световната банка. През 2010 г. Международният съд постанови, че независимостта на Косово е в съответствие с международното право. От около две години разговорите за нормализация на отношенията между Белград и Прищина са на мъртвата точка.

(Със съкращения, от БТА)