Ако си задавате подобен въпрос, то за вас е

„Черна котка, мак червен” (изд. „Озарение”, 2016). Поетесата събра ценители на любовната поезия в авангардния клуб „Писмена” в Националната библиотека, реализиращ културни проекти под ръководството на доц. Красимира Александрова и Стефка Рангелова.

„Винаги е време за любов! А болката я следва... Маковете са символ на паметта за загиналите в Първата световна война, когато във Фландрия, в напоените с кръв полета, започват да никнат макове. Това е изумително цвете – магия, с много символики: женската красота, безсмъртието, Венера и Адонис... Макът е нежен и противоречив, ярък и нетраен. Носи покой, съзерцание, но може и да убие” – започна поетичния спектакъл Жени Костадинова в компанията на Яна Дойнова (акустична арфа) и Мика (кристални звуци).

Литературният критик Иван Гранитски изведе акцентите в новата книга с думите: „Макът е символ на опиянието, а котката е свещено животно. В контекста на цялата книга тези многозначещи символи са добре промислени, но търпят и промяна: от черна, котката става бяла, черното и червеното в мака светят. Поезията на Жени е естетически издържана – образите са естествени, ненатрапчиви. Силата е в невидимата връзка между отделните творби. Те завладяват човешкото въображение.”

Поетичният спектакъл представи съвършен водопад от музика и слово, който ще бъде запомнен с нежност и облагородяваща сила.