Основното, което се случва във Фонда за лечение на деца, е това, че след последните промени на правилника, стана така, че да не може той качествено да подпомага лечението на нуждаещите се деца. Това каза Красимира Величкова от Българския дарителски форум и бивш член на Обществения съвет на Фонда за лечение на деца в чужбина пред БНР.

„Чуваме често за отказани деца по различни причини, те започват свои дарителски кампании. След последните промени беше забранено на членовете на Обществения съвет да разказват, има конкретен човек, който единствено може да бъде говорител на Обществения съвет. Като цяло тази институция стана неефективна и затворена”, добави тя.

Величкова обясни, че позицията на директор на Фонда е много зависима от политическата конюнктура и от това кой е здравен министър: „Тази позиция изисква ежедневно общуване с родителите на деца, които наистина имат нужда от спешно подпомагане. Това със сигурност не е лесна позиция. На всичкото отгоре има и този обществен поглед към тази институция, който е един непрекъснат външен натиск и в този смисъл това не е лесна позиция. Вероятно и това е причината често хората да не издържат, защото няколко от директорите сами решиха да напуснат, а от друга страна това е позиция, която много зависи от политическата конюнктура и от това кой е здравен министър.“

Тя припомни, че д-р Георги Деянов, който предстои да оглави Фонда, е бил експерт в институцията в един от най-тежкият ѝ период 2016-2017 година, когато имаше много случаи с забавяния на досиета на деца и много откази: „Моите впечатления са, че тогавашният екип на Фонда не успя да се справи организационно с работата“.

Фондът за лечение дълго време олицетворяваше възможността най-тежко болните деца да имат шанс за лечение в чужбина: „Това отдавна не е така. Много често виждаме хора, които започват кампании за набиране на средства за своите деца, без изобщо да са кандидатствали във Фонда. Те ни казват, че не намират смисъл. Виждаме деца, които по причини на неуредици в правилника остават в една буферна зона, в която никой не носи отговорност за тях. Виждаме деца, които заради неуредици във взаимоотношенията във Фонда и български лечебни заведения са изпратени в чужбина, въпреки че могат да бъдат лекувани в България.“