Красимир Вълчев, министър на образованието и науката: Университетите да инвестират в силните си професионални направления

Ако не свържем бизнеса, научните организации и университетите, ще сме все по-малки и неразпознаваеми в международен план

Крайният модел на затворено самоакадемично управление в дългосрочен план не е полезен

На 3 юли в Народното събрание се състоя Национална среща по проблемите и перспективите за висшето образование, организирана от вестник „Труд“. Събитието бе финал на професионалната дискусия, водена на страниците на вестника през последните шест месеца. Участваха ректорите, влезли в дискусията със свои текстове, както и техни колеги, представители на бизнеса, синдикати и други организации.

Форумът бе под патронажа на председателят на Комисията по образованието и науката в 44-тото НС Милена Дамянова. Два дни след дискусията Дамянова внесе в Народното събрание поправки в Закона за висшето образование, които регламентират по-активното участие на бизнеса, подкрепено единодушно от присъстващите на срещата. Тази идея бе развита и в преобладаващата част от статиите на ректорите.

В поредица от статии „Труд“ ще публикува изказванията на водещите участници в дискусията – Милена Дамянова , кметът на София Йорданка Фандъкова , ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, проф. Стати Статев, ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

Разговорът за образованието е може би един от най-важните обществени разговори и ние не можем да го проведем без активното участие на медиите. Светът ще става все по-динамичен и сме изправени пред значителни предизвикателства, тук и в международен план.

Системата на висшето образование има четири ключови подсистеми – управление, акредитация, финансиране и развитие на академичния състав. През последните три години в последните две системи бяха направени ключови промени – в системата за развитие на академичния състав бяха приети скоро, а в системата на финансиране – през 2016 г, три години вече правим политика за преструктуриране на приема и финансирането. Тя включва намаляване на приема в дадени професионални направления и насърчаване на приема в тези с най-голям очакван недостиг на пазара – това са предимно педагогическите, инженерно-техническите, природно-математическите и аграрни професионални направления. Също така го насочихме от висшите училища с ниска оценка на качество и реализация, към училища с по-висока оценка. В резултат на това близо 40% от средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението разпределяме въз основа на комплексна оценка. С 50% беше намален приемът в професионално направление „Икономика“ и с 60% в „Администрация и управление“.

Скоро по-голямата обществена загуба ще бъде, не че финансираме едни хора, които не се реализират на пазара на труда, а че ще имаме остър недостиг в дадени професионални направления – най-вече във всички инженерно-технически специалности. Рейтинговата система и пазарът на труда ни казват, че позициите, които изискват задълбочено изучаване на математика и природни науки, ще имат висок бъдещ доход, но въпреки това наблюдаваме ниска склонност за включване. Профилното преструктуриране е задължителна стратегия. Освен това, трябва да имаме предвид, че системата на висшето образование е съставена от автономни институции и по-голямата част от стратегиите всъщност са за развитие на самите висши училища.

Първата трябва да бъде концентрация на професионалните направления, в които висшите училища са силни. Факт е, че последните 25-30 години доведоха до универсализиране на профилите, до екстензивно разрастване на системата, до опит да са отговори на нерационалното търсене на висше образование и създаване на неприсъщи професионални направления. И всъщност това, което до голяма степен ще направим, е да върнем системата към 1990 година, тъй като имаме една наследена система от предимно специализирани висши училища.

Днешната оценка показва, че вузовете са силни в тези направления, в които са обучавали през 1990 година, защото там имат катедри и е инвестирано в материална база. Да, системата има и регионално измерение, но картата е създадена да бъде национална. Студентите са пълнолетни, те мога да живеят и на друго място, могат да пътуват, за разлика от малките ученици. Това некоординирано разрастване и тези самостоятелни стратегии за развитие доведоха до това, че в Северен централен район има четири висши училища, които обучават в професионално направление „Икономика“. Това, разбира се, кореспондира и със системата на акредитация. Факт е, че акредитационната оценка не ни дава достатъчно отлика – преди 12 години тя беше средно 82% от максимума, преди 6 години беше 89%, днес е 92-93%. Имаме устойчива тенденция на инфлиране, а в същото време процедурите стават все по-трудоемки и времеемки. Няма съмнение, че трябва да оптимизираме тази оценка. Благодаря на Съвета на ректорите за партньорство, което имаме. Сегашният състав, смея да кажа, подхожда с колективна отговорност към развитието на висшето образование.

По отношение на управлението на висшите училища – факт е, че в началото на 90-те години е избран краен модел на затворено самоуправление. Ако направим международен анализ виждаме, че той може да се срещне в още 2-3 бивши социалистически страни. Малко или много, в началото на 90-те години той е отговор на страха, че ще се превърнем отново в тоталитарна държава. Днес обаче трябва да говорим за партньорство. Така или иначе този краен модел на затворено самоакадемично управление в дългосрочен план не е полезен и трябва да търсим начин за отварянето му, без да създаваме предпоставки за политическа намеса в оперативното управление, по-скоро трябва да говорим за ориентация към развитието.

Друга задължителна обща стратегия е тази на дигитализацията. В следващите години, ако не се дигитализира малко или много висшето образование, ако не въведем дистанционно обучение, ще изостанем безвъзвратно.

Следваща стратегия е за интензифициране на научните изследвания. Висшите училища, ако нямат наука, са едни гимназии от системата висшето образование. Висшето образование, затова е висше, защото е обединено с научните изследвания. Тази година увеличихме с 65 млн. лева средствата за научни изследвания, направихме нов правилник и приехме Направление 90 за стипендиите на докторантите. В резултат на промените ще предоставим допълнително 3 млн. лева на годишна база за висшите училища и научните организации с висок интензитет на научната дейност. Скоро ще предложим 11 национални научни програми, които ще бъдат на принципа на партньорството – или всички се включвате и правите един проект, или той не се прави. Малка страна сме, трябва да сме обединени и да си партнираме, не само в страната, но и в международен план. Затова говорим за европейски университетски мрежи, това ще бъде една от най-актуалните теми през следващите две години. Тези висши училища, които успеят да се включат в тази мрежа, ще получат голямо предимство – ще бъдат разпознаваеми на регионалния европейски пазар. Като общност на европейския пазар виждаме, че изоставаме от американските и европейските висши училища. Сами ще сме все по-малки и по-неразпознаваеми, ако не се свръзваме във всички посоки – с бизнеса, с научните организации и университетите помежду си. Ако има някакви законови пречки, ще регламентираме всичко това. В днешния свят не трябва да имаме колебания, че свързаността гарантира развитието.

Последната стратегия е за инвестиция в млади преподаватели – ще бъдат конкурентни висшите училища, които инвестират в млади преподаватели – в привличането, задържането и мотивирането им.

Това ще бъдат проблемите, няма да говорим за разделянето на академичното от финансовото управление, имаме общо мнение и моя убеденост, че българската институционална среда моделите с двувластие, каквото е разделянето на академичното от финансовото управление. Трябва да говорим и за увеличаване на правомощията на ректорите, когато искаме от тях да носят отговорност. Защото ние постоянно правим нови съвети – тази съветизация на висшето образование води до все по-голяма колективна безотговорност в управлението на висшите училища. По-скоро трябва да търсим модела с ясен център на отговорност. Още веднъж благодаря на всички ангажирани по темата за доброто партньорство.

Още през този месец можем да започнем обсъждането на частта за акредитацията, тя е готова, имаме предложена база за обсъждане от проф. Кабакчиева.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения