Красимир Каракачанов, вицепремиер и министър на отбраната, пред „Труд“: Правителството не бива да се поддава на зеления рекет

Една от най-обсъжданите теми от четвъртък е стабилността на управляващата коалиция. За отношенията между партньорите във властта, за това превръща ли се вторият лифт в Банско в условие за целостта на коалицията, за състоянието на ВВС, за заплатите на военните, разговаряме с вицепремиера и военен министър Красимир Каракачанов.

- Г-н Каракачанов, стабилна ли е коалицията?

- Стабилна дотолкова, доколкото може да бъде стабилна една коалиция от четири партии. Има, разбира се, разминаване по различни въпроси... Събрали сме се четири партии - от една страна ГЕРБ, от друга ВМРО, НФСБ и „Атака“. Нормално е да имаме нюанси във вижданията. Към момента коалицията е стабилна. Скърцания има във всяко едно младо семейство.

- Това, което каза председателят на една от трите партии във вашата коалиция – Валери Симеонов, прозвуча като заплаха, че ще напусне коалицията. Какво ще се случи, ако той напусне коалицията?

- Защо ме карате да коментирам какво е казал един от членовете, питайте него, той ще ви отговори. Защо аз трябва да отговарям какво има предвид един или друг, или трети. Ако питате нещо мен, ще ви отговоря, но да отговарям от името на други, или да обяснявам какво е имал предвид Борисов, Симеонов или Волен Сидеров – не ми е работа.

- Повод за конфликта в коалицията е изграждането на втори лифт в Банско. Каква е позицията на ВМРО?

- ВМРО всъщност започна изграждането на този лифт, защото именно по времето, когато кмет на Банско с два мандата беше Александър Краваров от ВМРО, започна целият този проект. А Банско от един ски курорт, с национално значение, се превърна в ски курорт от международна величина, един от 10-те най-добри курорта в Европа, така че ВМРО има пряко отношение към този проект. Всички знаем за какво става дума.

- За какво точно става дума?

- Факт е, че Банско се изгради като един световен курорт, в който идват да карат ски граждани от цяла Европа. Местните хора просперират, защото се разви строителство, развиха се ресторанти, ски писти, лифт, които създават поминък и работа. Тоест Банско от едно средностатистическо българско градче се превърна в едно от най-богатите населени места в България. Моето убеждение, което поддържам от далечните 1997, 1998-1999-та година, е че не само Банско, но и други ски курорти в България трябва да се развиват, защото това носи приходи на държавата. Първо, носи приходи в бюджета от платени данъци, второ – създава поминък на местното население и то точно в планинските райони, където проблемът с безработицата е най-голям, носи и положителен имидж на България.

- Как си обяснявате реакцията на зелените, които са против изграждането на втори лифт в Банско?

- Откакто в Банско е започнал проектът, има една група зелени, които съвсем не безкористно пречат. Същата тази групичка „зелени“ в България, т.нар. „екологични организации“, през всичките тези години получаваха едни огромни грантове по различни международни проекти, или пари от българския бюджет, с които броиха дивите мечки, лалугерите, пеликаните, пеперудите, делфините и това се превърна в доходоносна професия. Професия – да изнудваш държавата, да стопираш развитието на туризма, защото получаваш пари от фондации в чужбина. Сега същите тези „зелени“ реват за 2000 дървета, които щели да се изсекат в Пирин заради лифта. А в същото време не съм ги чул да отворят дума за годишната незаконна сеч, която е 1,5-2 млн. кубика. Незаконната сеч унищожава природата, а те мълчат за нея.

Ето това е проблемът в Банско. Преди няколко дни видяхте 5 политически партии – „Да, България“, ДСБ, БЗНС, Зелени и гей организации, които събраха 200 човека, а хората от Банско, Разлог и района изкараха 2000 човека на магистралата, без някой да ги организира. Докога държавата ще търпи да бъде рекетирана от група хора, които по политически или по финансови причини, стопират икономическото развитие на страната? Помните и сагата с магистрала „Струма“. Предложението на тези организации беше да се направят тунели, които щяха да оскъпят двойно проекта и изпълнението му щеше да трае два пъти по-дълго. Стига толкова рекет, това го няма никъде по света. Извадил съм статистика за държави, които са по-малки от България като Австрия, Швейцария и дори държавицата Андора, която е по-малка по население и територия от община Банско, България има 110 лифта, Австрия 3028, Швейцария – 1774, Словения 217. Андора има 114 лифта. Въпросът е, в това да се приеме новият план за управление „Пирин“, да се промени концесията, за да се даде възможност да се изгради още един лифт. Защото след развитието на курорта Банско, се оказва, че е необходима още една кабинка и писти, които да поемат целия наплив от туристи. Когато един турист чака на опашка 2 часа, понякога и повече, за да се качи на лифт, извинявайте, но част от тези туристи следващия път няма да дойдат. Защо в други държави това е уредено и се печелят пари, а в държава като България да не може да стане, ето това не разбирам.

- Защо правителството се поддаде на зеления рекет?

- Правителството не се е поддало. Убеден съм, че планът за управление ще бъде приет от Министерски съвет до края на тази година. Мисля, че по въпроса за концесията няма никакъв проблем. По време на миналото правителство, когато Патриотите бяха подкрепящи кабинета, по предложение на Патриотичния фронт беше внесен проектът в Съвета по развитие. От министерствата по екология, туризъм и регионално развитие бе излъчена междуведомствена работна група, която потвърди, че няма никакви пречки проектът да се случи. Аз лично смятам, че няма защо да се чудим как да угодим на една група, част от която са природозащитници, но организаторите на протестите са политически формации, които са в опозиция, а и тезата им е нацяло политическа. Правителството не трябва да се поддава на този рекет и проектът трябва да се осъществи. Има поне още 10-12 проекта, които във времето бяха проваляни, като например проектът „КОМ-Берковица“, който не се реализира. Връх Ком е най-високият връх в Западна Стара планина, където отново не се реализира проект за ски писти. А от другата страна на границата, сърбите при много по-неизгодни условия, макар и в умален вид, реализираха подобен проект. Сега не само сръбски туристи ходят там, но и български граждани, тъй като им е по-близо от Пампорово и Боровец или Банско. Отиват и си харчат парите в Сърбия. Задавам въпроса: Каква е логиката? Защо точно в планинските райони, в които няма поминък и населението бяга, например в Родопите, където точно заради недоимъка, ниските доходи и мизерията, българите мюсюлмани са обект на натиск на ислямски емисари, ние не създаваме поминък на това население, в името на 200 души, които са готови да излязат на жълтите павета и да блокират Орлов мост? Повтарям, на последния протест бяха пет политически партии в опозиция и всякакви гей сдружения, а в същото време 2000 души бяха на магистрала „Струма“. Какво сега, да мерим протестите ли?

- Да разбирам ли, че въпросът за втория лифт в Банско ще бъде поставен на съвет на коалицията?

- Този въпрос е поставен и ще бъде решен, въпреки протестите на измислени природозащитници, защото така е добре и за българската икономика, и за българските граждани. Предпочитам българските граждани да си харчат парите в български ски курорти и по този начин да подпомагат на българската икономика, отколкото да ги харчат в други държави, отивайки там, защото условията за каране на ски са 10 пъти по-уредени. Защо когато говорим за туризъм, говорим само за морски, защо не говорим за планински туризъм и не го развиваме?

Нека вземем Витоша за пример, колко души карат ски там, колко са столиците в Европа, в които може да се съчетава спа туризъм и планински туризъм. Туризмът не е само бараки, дискотеки и хотели по черноморското крайбрежие, което вече заприлича на джунгла от бетон, асфалт и сергии. Дори малкият проект „Беклемето“, който не може да стане световен курорт, но може да бъде регионален ски център в близост до минерални извори. Подобни проекти не се случват, защото някой ще каже, че там има глухарчета, черен щъркел, бяла лястовица, крастава жаба, червен пеликан или нещо подобно... Извинявайте, но това са измислени неща, а младите българи или презаселват големите градове, или бягат от държавата, тъй като не могат да намерят поминък по родните си места. Вместо българинът да работи в ски курорт в собствената си община или град, той отива да работи по подобни курорти, само че в Австрия, Словения, Италия, Швейцария и т.н., Няма логика в това. Това е измислен политически натиск, който обслужва измисленото его на дадени хора, които се правят на зелени, но по никакъв начин не обслужва икономическите интереси на държавата и на българските граждани.

- Превърна ли се вторият лифт в Банско в залог за оцеляване на коалицията?

- Не, не се е превърнал. Вторият лифт в Банско се е превърнал в дебат в самата коалиция, който ще бъде решен.

- Да влезем в сферата, за която сте отговорен като министър. От последната стенограма от заседание на Министерски съвет стана ясно, че премиерът Борисов е гневен заради липсата на поддръжка на „Спартан“-ите. Какъв е всъщност проблемът?

- Когато са купувани и „Спартан“-ите и „Кугър“-ите са сключвани договори, при които на практика никой не си е направил труда да помисли за поддръжката и за ремонта на тези хеликоптери и дали една част от тези неща могат да се правят в България. По това време в наличие са два военноремонтни завода „Хан Крум“ и „Авионамс“ . Случва се това, че периодично изтича срокът и трябва след 4-5 години да има поддръжка на тези летателни средства, а това струва много пари. Само годишната застраховката на 12-те „Кугър“-а струва 8 млн. лв., а фирмите са монополисти и поставят цени, за които ти си с вързани ръце. По време на служебното правителство започнаха разговори за трите „Спартан“-а, от които в момента само един лети, но цената, която е поискана, е в размер на няколко десетки милиона лева и заради нея не се стигна до подписване на договор. Нашите амбиции е да се стигне до договорка при разумни параметри, които можем да си позволим. Не е въпросът някой да ни разглежда като чувал с брашно и да ни отупва за пари. Договорът за поддръжка изтича тази година. В момента водим преговори за по-приемливи цени, но тъй като няма сключен договор, няма и как парите да се приведат от бюджета. Борисов каза, че пари ще бъдат осигурени, но няма как да бъдат сключени договори за три дни.

- Колко пари са необходими, за да не приземим военната ни авиация?

- Парите, които трябва да се отделят са доста, но говоря конкретно само за „Спартаните“ и „Кугърите“. Борисов говореше за доста голяма сума, която ще се отдели, за да може да се решат част от проблемите във военновъздушните сили. Една част от парите са свързани договор за ремонт и модернизация на „МИГ-29“, другите средства за „Спартан“-ите, трети са за „Кугъри“-те и т.н., за много неща, които по отношение на военновъздушните сили трябва да бъдат решени. В края на годината ще бъдат дадени и пари, с които да се ремонтират поделенията. Лично аз смятам, че трябва да се отделят средства и за военните училища. Един курсант, който се обучава за офицер трябва да има нормални условия за обучение и живот. Проблемът на авиацията са сключени договори във времето назад, които са сключвани само, за да ги има. Никой не си е правил сметка колко ще струва поддръжката и дали не може тя да се извършва в България, за да излиза по-евтино. Много правилно министър Радев спомена, че над 500 млн. лв. са изплатени още при първото правителство на Борисов за заплащане на „Кугърите“. Поддръжката би трябвало да се договори още при сключване на договора, а не когато вече си купил техниката и фирмата ти казва „Кьорав карти не играе“, и ти извиват ръце с цени. В Гърция има подобен случай. Техните „Кугър“-и са на земята, тъй като поддръжката им е изключително скъпа. Тук става въпрос за преговори, дори ако трябва да се упражни някакво политическо влияние. Извинявайте, но ако НАТО и Европейският съюз искат да имат надеждни партньори, които да могат да допринасят за сигурността на Европа и да бъдат реални боеспособни членове на НАТО, това няма как да стане, когато от една страна фирмите за поддръжка притискат с високите си цени и в същото време да се говори за постоянното увеличаване на военните бюджети. Трябва да има логика в нещата, защото не всичко е пари. Не можеш, от една страна да искаш сигурност и защита, а от друга страна спрямо по-малките държави да бъдат равностойни и равноправни участници, и в същото време да им извиваш ръцете с високи цени. Това поражда не особено приятни чувства.

- С колко ще се увеличат заплатите на военните?

- Правителството отдели малко над 100 млн. за увеличение на заплатите. 30 млн. ще са за решаването на проблема с недокомплекта в армията. Планът за следващата година е да бъдат набрани 1300 души допълнително, защото в някои от поделенията проблемът е сериозен. В сухопътни войски недокомплектът е около 20 %. Останалите пари ще бъдат за увеличение с 10-11% на заплатите на сега действащите войски, което е различна сума според това каква заплата се получава в момента – около 70-80 лева. Ако успеем през следващата година също да увеличим заплатите с още средства, ще се осигури едно нормално заплащане на българските военнослужещи.

Нашият гост

Красимир Каракачанов е роден е на 29.03.1965 г. в гр. Русе.

През 1990 г. се дипломира като магистър по история в СУ „Св. Климент Охридски”. Специализира Нова българска история, политическа история на балканските държави, национално освободителното движение в Македония и Тракия, политически движения в България. От 2014 е доктор по международно право и международни отношения. Член е на Македонския научен институт – гр. София. През 1998 г. завършва първия курс на Училището за политика с обучение в Москва и Страсбург. Председател е на ВМРО – Българско национално движение. Бил е депутат в 38-ото, 40-ото, 43-ото и 44-ото НС. Избран за вицепремиер по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на 4 май 2017 г.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта