Лидерът на ВМРО единствен в България се възползва от обръщането на политическите полюси в Европа

На всеки около 50 години в политическата история на развитите демокрации се наблюдава радикална размяна на електорати, идеи и дори идеологии между лявото и дясното. Така през 1932 в САЩ Франклин Рузвелт изковава демократическата коалиция между синдикатите, интелектуалците, католиците, евреите и индустриалните работници, а четири години по-късно „краде“ и афроамериканския електорат от републиканците. Петдесет години по-късно Рейгън връща работническата средна класа в лоното на републиканците и я прави отново голямата партия на работниците и средната класа. По същото време Маргарет Тачър дава на консерваторите във Великобритания коалицията между едрия капитал и работническата класа, изтласквайки лейбъристите в опозиция за дълго време.

Имигрантските вълни към Европа са на път да предизвикат ново такова обръщане на полюсите, чиито знаци са вече налице в САЩ, Австрия, Германия, Великобритания, Холандия и Финландия - традиционният електорат на левите партии преминава трайно към патриотични десни формации, които обещават да загърбят глобализма на десните и да „подслонят“ работническата класа чрез политики на национализъм и протекционизъм.

Единственият политик в България, който осъзнава ясно тези наистина епохални (случват се веднъж в живота) събития, е Красимир Каракачанов. И именно той ще държи ключа към президентските избори след един месец - дори и да не влезе в балотажа, неговият електорат ще реши кой от участниците на втория тур да влезе в „Дондуков“ 2.

В посланията на лидера на ВМРО за президентската кампания се крият успешните принципи зад създаването на UKIP на Фарадж във Великобритания, преформатирането на републиканците в САЩ под кампанията на Тръмп, както и оформянето на новото дясно в Германия и Австрия в лицето на АфД и Партията на свободата.

Каракачанов предлага най-радикалните антиимигрантски решения, които обаче успява да аргументира разумно и без да агитира за излизане на България от Европейския съюз или НАТО. Това е един от ключовите успешни ходове в Европа, където работниците от средната класа виждат повече плюсове, отколкото минуси в ЕС, но в същото време смятат, че безразборното отваряне на границите и преследването на фалшиви глобалистки ценности ще доведат до смъртта на обединена Европа и ги ощетяват лично икономически. Същите послания намират солидна подкрепа както сред по-възрастния електорат, който не разбира мултикултурализма на ХХІ век и предпочита ясните национални и етнически граници от втората половина на ХХ век, така и сред част от най-младите европейци, за които имигрантите са директна икономическа заплаха.

Поради тази причина новоизкованото за президентските избори обединение между ВМРО, НФСБ и АТАКА прави типичната за обръщането на политическите полюси нова коалиция от избиратели. Там ще видите както типичния за през последните години крайноляв електорат, който желае да види традиционно социалистически икономически решения и преориентиране на външната политика към Русия, така и относително добре образовани хора от средната класа и пенсионери, които са доволни от евроатлантическата ориентация на България, но желаят промяна на ценностите в самия евроатлантизъм.

Именно с тези свои политически оръжия Красимир Каракачанов по последните социологически проучвания успява да надскочи почти двойно партийния електорат на ВМРО, НФСБ и АТАКА. Дали той ще има достатъчно сила да привлече още от работническия електорат на ГЕРБ и възрастни избиратели от БСП, за да влезе в балотажа, предстои да видим. Но можем да кажем със сигурност, че БСП и ГЕРБ не забелязват обръщането на политическите полюси в цяла Европа и не могат адекватно да се препозиционират към националпатриотичната ниша. Това дава невероятна власт на Каракачанов и неговите избиратели собственоръчно да посочат следващия Президент на Република България.