Дясната ръка на Нешка Робева празнува 70-годишен юбилей

Тя е сред най-авторитетните съдии на международно ниво

В залата я е привлякъл чарът на легендата Жулиета Шишманова

За Елизабет и другите националки Краси е била треньорката мечта - мека, топла, сърдечна, човечна

Тя е дамата, която 18 години е извайвала най-фините движения на още неукрепналите момичешки тела от златното поколение на художествената гимнастика в нейния най-бляскав период - от 1980 до 1998 г.

Готвила е световни шампионки като личен треньор на Диляна Георгиева, Лили Игнатова, Елизабет Колева, Диана Попова, Мария Петрова и много други.

Камерите обаче рядко са показвали Красимира Филипова, защото е стояла зад старши треньора на националния ни отбор Нешка Робева, като неин заместник. Затова пък винаги е била плътно до момичетата като техен личен треньор, в най-тежките им моменти преди и по време на отговорни световни и европейски турнири. “Не й се обаждайте, искаме тази статия да е изненада за нея”, помолиха бившите шампионки Елизабет Колева и Юлия Мумджиева. В тайната са посветени и дъщерята и синът на рожденичката, Диляна и Милан Гълъбови.

Елизабет реши да събере всички възпитанички и близки приятели на Красимира на 2 февруари. Споделя с Илиана Раева, тя прегръща идеята, а приятелката й Юлия помага в организацията. Бяха подготвили специална изненада на Краси по случай юбилея. Когато говорят за своята любима треньорка, я наричат „Краси“, иначе продължават да се обръщат към нея с „госпожо“, с любов и уважение. На празненството в столичен ресторант присъстваха всички гимнастички, на които е била личен треньор. Тези, които са в чужбина, й бяха подготвили видеообръщения. Събрани в мултимедия заедно с много снимки, те показаха мили спомени на момичетата и най-бляскавите успехи на юбилярката.

Красимира Филипова е едно от златните момичета на художествената ни гимнастика от тройката с Мария Гигова и Нешка Робева. На световните и европейски турнири обикновено златните медали се печелят от Мария, а Красимира и Нешка завоюват среброто и бронза. Красимира Филипова е родена в семейството на големия ни спортен деятел и първи професор по спорт Живко Филипов. Той е бил състезател по спортна гимнастика, лекоатлет с много награди, първият треньор по джиу-джицу у нас и първият дипломиран масажист.

“Дядо ми, светла му памет, беше много дейна личност и стойностен човек и е дал много добро възпитание на мама, съответно тя на нас”, казва за него Диляна Гълъбова.

Красимира е споделяла преди, че в залата я е привлякъл чарът на легендата Жулиета Шишманова, която е била неин треньор в националния отбор, и която загива трагично при самолетна катастрофа през 1977 г. Филипова е бивша състезателка на “Славия”, като е и първата му шампионка по художествена гимнастика, участничка е на световни шампионати и европейски първенства. На тях е спечелила 5 медала - 2 сребърни и 3 бронзови. Голямото й приятелство с Нешка Робева започва през 1967 г., когато в Амстердам двете са трети с еднакъв резултат. Това е първият медал на Краси в съчетанието без уред на световно първенство. По азбучен ред първо е името на Нешка, съобщават го, но пропускат да извикат на почетната стълбичка и Краси. Настава суматоха, Нешка сваля медала си и го окачва на врата на Краси, тя на свой ред го сваля и го връща на Нешка... По-късно организаторите й се извиняват и й дават още един медал.

След 11 години като национален състезател Красимира Филипова става помощник-треньор на Нешка Робева в националния отбор и личен треньор на много от златните ни момичета. Това прави 18 години - от 1980 до 1998 т. Междувременно завършва икономика в УНСС. Почти успоредно с работата си като треньор тя се прославя и като един от най-авторитетните съдии на международно ниво. Председател е на съдийската комисия към федерацията ни по художествена гимнастика до 2016 г., когато решава да даде път на по-младите. От много години ръководи собствен клуб по художествена гимнастика “Феникс 10”, в който е посветила цялата си любов, вдъхновение и професионализъм на най-малките - деца от 4 до 10 години. Възпитаничките й печелят много призове на турнири у нас и в чужбина.

За златното момиче Елизабет Колева Красимира е не само личен треньор, но и най-близък човек, с когото всичко е могла да сподели. Елизабет е от поколението заедно с Адриана Дунавска и Бианка Панова. Има общо 12 медала от световни и европейски първенства, от които 7 златни. Само на 18 години, в апогея си, тя е принудена да се откаже от активна състезателна дейност заради много тежка травма на гърба. През 2006 г. Елизабет основава свой собствен клуб по художествена гимнастика - “Ритмика”. В него тренират деца от 4 до 16 години, които също печелят призови места по турнири.

За Елизабет и другите националки Краси е била треньорката мечта - мека, топла, сърдечна, човечна. “Красимира беше за мен 6 години и личен треньор, и майка, и всичко - вълнува се Елизабет. - И досега се обръщам към нея с “госпожо”, имам невероятен респект и ценя всичко, което е възпитала в мен. Като втора майка ми е, пое ме, когато бях в IV клас буквално си ме отгледа в залата.”

В този наситен с напрежение национален отбор Краси е винаги усмихната и умее да извади от златните ни момичета най-добрата мотивация, казва Елизабет. Не като диво и безогледно нахъсване, че ако не станат световни шампионки, ще “свърши светът”, а по някакъв неин си, уникален начин. Подходът на Красимира към гимнастичките е по-различен - не със строгостта и наказанията, а с доброта и мекота, с които ги мотивира да дадат най-доброто от себе си. “В националния отбор всички треньори бяха много строги и взискателни - продължава Елизабет. - Но Краси беше различна. Колкото е по-добричка и по-мека с теб, толкова повече пък ти се стараеш да направиш всичко по най-добрия начин, за да й се харесаш.”

Елизабет казва, че по същия начин се старае да работи с нейните деца от клуба. Да ги възпитава на дисциплина, отговорност, но без прекалена строгост, без да ги насилва. “Най се радвам, когато децата, вече пораснали, ми се обаждат и казват: “Госпожо, вие ни научихте на това, на това...” Същото сме казвали ние на Краси. А тя възпита у нас и нещо много ценно - да не се вземаме прекалено насериозно. Да, много е хубаво да стнеш световен шампион, но по-важното е да станеш добър и отговорен човек. Днес на 70 години е все така дейна, съдийства, работи с децата от клуба си, непрекъснато ги води по турнири...”

В този национален отбор, към който винаги са били отправени надеждите на българите за медали и национална гордост, Краси е била човекът, който се е опитвал да брани момичетата от проблемите и напрежението, съпътстващи големите очаквания на всички. Опитвала се е да ги съхрани, да им спестява излишни натоварвания, да не ги преуморява. “Бранеше ни от всичко. Веднъж видя, че си говорехме с момчета във фоаето на хотела, и веднага ни заключи по стаите - смее се Елизабет. - Всичко това не бива да прозвучи като упрек към Нешка затова, че понякога беше по-рязка. Все пак тя носеше цялата отговорност за нашата подготовка и реализация и на нея й държаха сметка за всичко”, казва Елизабет.

За строгите диети и гладуването на златните ни момичета се носеха легенди. “Истината е малко по-различна - казва Елизабет. - Да, някои момичета наистина гладуваха, защото най-силните ни години бяха точно в пубертета и тогава се засилваше апетитът. Но когато влизаш в тренировъчен лагер, нямаше как да качиш килограми, като тренираш по 8-10-12 часа дневно. Мереха ни непрекъснато - преди първа тренировка и след това, преди втора тренировка и след това, преди лягане. С Адриана Дунавска имахме късмет, че бяхме изключително слаби и даже ни хранеха. Аз бях с анемия и ми даваха мед и орехи, постоянно пиех някакви витамини. Момичетата, които повече си хапваха, ги мереха постоянно. Госпожа Робева беше много стриктна, и за 50 грама отгоре правеше проблем. Но не сме изпадали в такива крайности, дето разказват, че момичета пили вода от вазата...”

Дъщерята на Краси - Диляна Гълъбова, също започва да тренира художествена гимнастика. “С брат ми от мънички бяхме в залата и по лагери с нея. В началото нямах интерес, но в един момент то е неизбежно - влюбваш се в спорта и пожелаваш да станеш като майка си”, споделя Диляна. На 15 години се отказва заради сериозна травма на гърба, но после участва във всички спектакли на Нешка Робева. Диляна работи в администрацията на голям холдинг, в момента очаква второ дете и в края на март ще дари Краси с още един внук след първия, Борис.

“Винаги е била прекрасна майка за мен и брат ми, но докато тренирах, към мен беше по-строга, по-рязка в тренировките, за да не помислят другите, че съм привилегирована - спомня си Диляна. - Най-ценното, което ми е предала? Тя е изключително справедлива. Никога не е работила с любимци, не е показвала предпочитания към някое момиче. Друг толкова честен човек като мама не познавам.”