Крахът на тандема Путин-Лавров?

Путин определи като „наглост“ почти единодушното приемане (419 срещу трима) от камарата на представителите на Конгреса на САЩ на закона за санкциите срещу Русия. Може и да е наглост. В Америка също имат „вежливи хора“.

Но тук въпросът съвсем не е в наглостта. Приемането на закон, който поставя Русия на едно ниво със Северна Корея и Иран, има символично значение. Символ е на пълния крах на цялата външна политика на тандема Путин-Лавров.

Само се замислете! През 2013 г. Русия е уважаван член на почти всички важни международни организации и структури, включително Г-8. Всеки, по един или друг начин, иска да поддържа отношения със страната. И това не беше постигнато благодарение на Путин и Лавров; не те изработиха и умножиха тези позиции на Русия. Това беше отражение на реалния потенциал на Русия на световната сцена, нейният „основен външнополитически капитал“, натрупан със съдбата и историята на народа й. И това ни положение не се промени нито от войната в Грузия, нито от спонсорираните независимости на Абхазия и Южна Осетия, нито от закона „Магнитски“, нито от безкрайните вербални претенции и обиди към всички, като подрастващ в периода на половото му съзряване. Упреци имаше, но ограничения и санкции - не.

През 2017 г. вече е очевидно, че националният ни външнополитически капитал е напълно пропилян от руските власти. Против Русия, на законодателно ниво, има наложени широк кръг икономически санкции и ограничения, които в съвкупността си, се явяват сериозна пречка за развитието на страната, и които няма как просто така да бъдат свалени (за отмяната на поправката „Джексън-Веник” за търговските ограничения срещу СССР на американските законодатели им трябваха 38 години и в крайна сметка я премахнаха едва през 2012 г.). Параметрите на новия американски закон имат не толкова икономически, колкото политически характер.

Конфликтът с Европа, който ръководството на страната отдавна гради настойчиво, доведе до циклично (практически на всеки шест месеца) педантично обновяване на пакета със санкции срещу Русия.

Също така и продължаваме да се намираме в постоянни открити и скрити конфликти с всичките си съседи: война с Украйна, обтегнати отношения с Молдова и Грузия, пълно отчуждаване на страните от Прибалтика, дори с Беларус в момента трудно намираме общ език. Добавете тук и сложните отношения с по-голямата част от страните от Централна Азия, и невъзможността да се контролира растящото напрежение там, което се прехвърля от Афганистан. Плюс безсмисленото и ощетяващото интересите на страната участие в гражданско-религиозната война в Сирия, която заплашва да въвлече целия сунитски свят (две-трети от мюсюлманите на Земята). И ето я вашата „външна политика”. Днешна Русия остана без съюзници, дори и без партньори – вървим по „пътя, който не е там”.

Икономическата ни политика последните 15 години също може с основание да се нарече провал. Когато в периода 2003-2008 г., благодарение на високите цени на петрола, страната имаше безпрецедентни възможности за реформиране на икономиката и създаване на условия за формиране на истинска средна класа, не бяха положени никакви усилия нито за създаване на съвременна конкурентоспособна икономика, нито за изработването на ефективна енергийна политика, която да се съобрази с бума на шистовия газ. Затова опъваме тръбопровод след тръбопровод към Европа и хрантутим ниско-ефективни корпоративни гиганти като „Роснефт” и „Газпром”.

В резултат на практическите четирите мандата на Путин, Русия няма нито политика, нито стратегия. Вместо това Кремъл практикува примитивно силово управление и шантаж, със заплахи и намеци за използване на ядрено оръжие.

Цяла армия смели руски коментатори, политолози, депутати и „сенатори” отговарят на въпроса какво ще правим сега с мечтания, че заради нас Европа ще се скара със САЩ и в резултат на това последните ще се откажат от санкциите. Или се надяваха, че Тръмп няма да подпише закона. Други още говорят „какви контра-санкции ще им спретнем, че сами ще дойдат да се молят на колене”, и въобще как „така сме си по-добре, ето вижте, благодарение на санкциите, си гарантираме самостоятелното оцеляване”.

Новият американски закон не е поредното удължаване или разширяване на съществуващи санкции. В комбинация с европейските санкции, той ознаменува нова действителност, в която се намира нашата страна: Русия вече е почти напълно изключена от световната финансова система и й е пресечен всякакъв достъп до глобалните капиталови пазари. Мястото, което Русия ще заеме през следващите години ще е редом до Северна Корея и Иран. И противопоставянето ще достигне ново измерение. Най-важното обаче тук е колосалната загуба на време и необратимото изоставане. Тук вече не говорим за хулиганските прояви на сътрудниците на Лавров на заседанията на Съвета за сигурност на ООН. На Запад вече ясно си избистриха сериозните кризисни процеси, които водят до рецесията на съвременния капитализъм. Току виж започнали и преосмисляне остарелите и неработещи западни парадигми за политиката и икономиката. За огромно съжаление, именно в този момент, на нас ни се очертава дългосрочна стратегия на изолация и понижаване на статута на Русия на международната сцена. Върху днешната политическа материя ще се възпитават и обучават новите поколения световни политици. Нагласата на мисълта, която ще им се създаде сега, ще е много трудна за променяне след време.

 

На Изток всичко е гнило

На Изток също не му се получава успешно на Путин. Китай остава напълно безразличен към нас. Дори съвместният проект “Силата на Сибир” за газопровод към Азия се оказва, че Русия ще строи за собствена сметка. Неясната руска позиция доведе до невъзможност да се постигне каквото и да е споразумение с Япония, която също поддържа санкциите срещу Русия.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари