Тежки дни настъпиха за Славиша Стоянович в „Левски“. Словенският треньор бе понесен на ръце след първите си мачове начело на „сините“, но и също толкова бързо бе свален на земята. Така опитният наставник за кратко опозна родната действителност. Ефектът от назначението му продължи около 100 дни. След серията от 5 поредни победи, изкачила отбора до първото място, постепенно 26-кратните шампиони не само намалиха темпото, а през последния месец инкасираха дори цели 4 поражения – три за първенство и едно за купата на България от „Черно море“ след дузпи. И ако погледнем каква е била статистиката на отбора отпреди година по същото време, когато треньор бе Делио Роси, човек ще си каже, че нищо не се е променило на „Герена“ за 12 месеца. Дори има известно отстъпление, защото сега „сините“ вече са аут от единия турнир, а изостават сериозно и от лидера „Лудогарец“. В края на ноември 2017-а разликата с „орлите“ бе 10 точки, сега тя е 7. С италианския тактик „Левски“ записа само две поражения през есента - 0:2 в Разград и 1:2 от „Ботев“ (Пд). При Стоянович загубите са два пъти повече. Разбира се, прогресът в играта не може да бъде отречен, а и никой в клуба не иска да си спомня за сеньор Роси. Сега „Левски“ атакува далеч по-агресивно, което спечели феновете. Именно това липсваше на привържениците, които обезверени от невзрачната игра при предшественика на Стоянович, се завърнаха на „Герена“ жадни за шоу ала „Левски“ - с бързи атаки и красиви комбинации. Но всяко чудо за 3 дни – след двете поредни домакинства с по 10 000 души, срещу „Ботев“ (Враца) те бяха три пъти по-малко и така ще бъде по всяка вероятност и срещу „Дунав“ (Русе).

Не е изключено все пак „сините“ да продължат възходящата линия през тази кампания, но за целта Стоянович трябва да покаже майсторство при справянето с текущите проблеми. А през последните 30 дни те излязоха наяве един след друг и може би навреме, показвайки реалността на фенове, ръководство и треньорски щаб.

Успоредно с подобряването на играта в атака спадна качеството на представянето на отбраната. За това спомогна вратарската криза, травмата на Холмар Ейолфсон и честата ротация на титуляри поради различни причини.

И докато досега голямата дилема пред Славиша бе на кого да гласува доверие под рамката, в момента голямата въпросителна е кой да замени исландския национал в сърцето на отбраната. Наставникът опита първо с Нуно Рейш, а след това и с Аймен Белаид, за да си докаже, може би, че тунизиецът не става. И това си пролича срещу „Ботев“ (Враца), а и в почти всеки друг случай, в който бранителят се появяваше в стартовия състав.

Срещу Валери Божинов и компания лъсна и още един проблем, с който Стоянович все още не се е справил - невъзможността да се завършват атаките в момент, в който отбора играе под напрежение. Именно това лиши „Левски“ от Купата на България през месец май срещу „Славия“. Липсата на завършващ удар бе също и в основата на срамното отпадане от „Вадуц“ (Лихтенщайн) в Лига Европа през лятото. И сега въпросният недостатък се прояви отново срещу отбор, който е далеч под класата на „сините“.

А следващият проблем в списъка също е до болка познат – селекцията. С идването си Стоянович заяви, че играчи на килограм няма да се взимат, а внимателно ще бъдат подбирани. Но думите му явно останаха там, в залата за пресконференции на стадион „Георги Аспарухов“. Реалността е съвсем друга. Само дни по-късно собственикът Спас Русев доведе Луан Виана на своя глава. Бразилецът можеше да се похвали с един гол в кариерата си и... наднормено тегло. Така вместо в „Левски“ да решат проблема с липса на конкуренция на един от най-невралгичните постове, те намериха единствено на кого да дават още една заплата. По този показател Ривалдиньо се сдоби със сериозна конкуренция, а от това страда резервната скамейка, която е все така къса.

За да затвърдят впечатлението, че на „Герена“ не търсят готови играчи, което е и далеч по-трудно, сега вратарската криза ще се решава с Николай Михайлов. Няма лошо, бившият национал натрупа сериозен опит зад граница, но и грешки в „избора на следващ отбор“ го върнаха на „Герена“ след 11 години. Последните два сезона за него включват изпадане от турската втора дивизия с „Мерсин“, периоди без отбор и десетина мача в кипърския „Омония“. Сега „сините“ приеха предизвикателството да решат вратарската криза със страж, който не е играл от 21 април. И по всяка вероятност до края на календарната година Михайлов няма да се завърне под рамката, защото е далеч от желаната форма. Ходът безспорно е рисков, но може би си струва. Най-малкото, защото Ники има огромен талант и изглежда максимално амбициран да си върне формата от периода в Холандия.

Към списъка с новопривлечени трябва да се впише и името на Луи Нганиони, дошъл също без игрова практика от месеци.

И към всички тревоги за Стоянович трябва да се спомене спадът във формата на двама от основните футболисти – Давид Яблонски и Габриел Обертан. Обстоятелство, което също се отразява на играта. Това само показва, че на „Герена“ колкото и да работят по окомплектоването на боеспособен отбор, все още са далеч от организацията на ЦСКА и „Лудогорец“.

А голям дразнител за Славиша трябва да бъдат и думите на Ел Маестро. Преди по-малко от месец треньорът на големия съперник предрече, че „сините“ ще са зад тях в крайното класиране и колелото много бързо се завъртя. Малко след това самият словенец призна, че с идването си в България е бил предупреден, че „Левски“ не може да е по-напред от третото място. И за момента Стоянович губи двата негласни облога ...