Финансовите институции увеличават собствения си капитал, което прави системата по-стабилна

Необслужваните заеми се свиха до 6,7 млрд. лева

Българската народна банка оповести данните за състоянието на кредитните институции в началото на 2019 г. В очакване на резултатите от прегледа на качеството на активите, банковата система запазва висока ликвидност и изглежда добре капитализирана. Делът на необслужваните кредити се понижава, а печалбата нараства.

В края на първото тримесечие на 2019 г. активите на банковата система достигат 108,2 млрд. лв., като нарастват с почти 10,7 млрд. лв. на годишна база. Така темпът им на растеж изпреварва номиналния растеж на брутния вътрешен продукт (8,6% според предварителните данни), което е индикатор за приноса на сектора към разширяването на икономиката.

Най-големите пет банки, според размера на активите, са съответно УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Обединена българска банка, Първа инвестиционна банка и Юробанк. Общият им пазарен дял в активите, кредитите и авансите, пасивите и депозитите е приблизително 60%, докато при собствения капитал е почти 65%.

Няколко са основните процеси и събития, които определят развитието на банките през разглеждания период. Това са паричната политика, подготовката за участие в банковия съюз, постепенно ускоряващата се инфлация и вероятността за по-нататъшно забавяне на икономиките от еврозоната.

Основният определящ елемент на средата продължава да бъде експанзивната парична политика на Европейската централна банка, която поддържа отрицателен лихвен процент по депозитите при нея, надвишаващи изискуемите във връзка с минималните задължителни резерви, и нулев лихвен процент на междубанковия пазар в еврозоната. Тази политика се внася в България заради валутния борд и присъствието на големи банкови групи от еврозоната.

Освен това темпът на инфлация в страната се ускорява през последните месеци. Политиката на отрицателни лихви представлява на практика облагане с данък на кредитните институции, като фактически се повишава цената на привлечените средства. Тези фактори създават стимули банките да са по-активни при инвестициите си и особено при отпускането на кредити. За това съдейства и благоприятната в момента конюнктура на растеж на заетостта и заплатите, която създава оптимистични очаквания за бъдещето.

Динамиката на някои показатели обаче подсказва, че е възможно забавяне на европейските икономики в краткосрочен период, което ще повлияе и върху България. Най-големият търговски партньор на страната, Германия, засега успява да избегне техническата рецесия, но спадът на промишленото производство и в частност на един от най-важните отрасли, автомобилостроенето, не е добра новина. Това се съчетава с проблеми с някои банки.

През първото тримесечие на 2019 г. по-големите банки с чуждестранни и местни собственици преминават през проверка на качеството на активите. От една страна това ги прави по-предпазливи в тяхната кредитна политика, а от друга - ангажира административен капацитет. В сравнение с края на 2018 г. данните показват, че от подложените на преглед шест банки единствено при УниКредит се регистрира увеличение на кредитите за нефинансови предприятия. Спадът при останалите пет банки вероятно се дължи на отписване или продажба на портфейли от необслужвани кредити. Въпреки това Първа инвестиционна банка (Fibank) запазва най-висок относителен дял на корпоративните кредити в портфейла си.

Отпуснатите кредити и аванси към края на периода са почти 91 млрд. лв., като нарастват с приблизително 8,1 млрд. лв. От тях около 4 млрд. лв. е приносът на кредитите за нефинансовите предприятия и домакинствата. Средствата на банките при централната банка се увеличават с почти 2 млрд. лв., кредитите за банките извън страната - с 1,3 млрд. лв., а тези за други финансови предприятия - с 0,6 млрд. лв.

Кредитите за домакинствата се повишават с 2,2 млрд. лв. на годишна база до 22,4 млрд. лв. От тях 1,3 млрд. лв. е увеличаването на жилищните ипотечни кредити, които достигат почти 11,3 млрд. лв. Нарастването на потребителските кредити е с 1,4 млрд. лв., а общият им размер е 10,5 млрд. лв. Най-активни на този пазар през първото тримесечие на годината са Банка ДСК, Райфайзенбанк и Първа инвестиционна банка, докато при жилищните кредити са съответно Юробанк, УниКредит Булбанк и Райфайзенбанк.

Качеството на портфейлите продължава да се подобрява. Относителният дял на необслужваните кредити към общия размер отпуснати кредити и аванси се понижава от 9,3% на 7,4%, докато абсолютният им размер се намалява от 7,7 млрд. лв. на 6,7 млрд. лв. Коефициентът на покритие на необслужваните кредити с провизии леко се понижава от 61,9% на 60,8%, докато непокритите с провизии кредити намаляват от 2,9 млрд. лв. на 2,6 млрд. лв.

Тенденцията за понижаване на лихвените равнища продължава. Кредитните институции обаче умело използват това като понижават цената на привлечения си ресурс. Така, въпреки че депозитите се увеличават с 9,4% на годишна база, разходите за лихви по тях намаляват с 18%. Банковите влогове остават най-предпочитаните инвестиции за домакинствата и фирмите. Това се дължи на ниските доходи, недостатъчната финансова култура, високия риск на капиталовите пазари. От друга страна влоговете в банки до 100 хил. евро са гарантирани, а дори срочните депозити са достатъчно ликвидни.

От друга страна приходите от лихви по кредити и аванси се повишават с 5,1%. Приносът за това е предимно на кредитите за домакинствата, приходите от които се повишават с 10,9% на годишна база, което кореспондира напълно с увеличения им размер, докато доходността по тях се запазва. При нефинансовите предприятия общият обем отпуснати кредити и аванси се увеличава, но средната доходност спада, така че приходите от лихви са по-ниски с 2,1% отколкото през 2018 г. Общите разходи за лихви достигат 70,5 млн. лв., докато приходите от лихви са 755,8 млн. лв.

Кредитните институции продължават да увеличават приходите си от такси и комисиони, което е резултат от по-големия обем трансакции, но най-вече от повишаването на тарифите особено при касовите операции. По-масовото навлизане на финансови технологични компании, които извършват някои от банковите услуги (например разплащания), би трябвало постепенно да доведе до спад в цените на тези услуги. В краткосрочен период това развитие ще се постигне в резултат от въвеждането на горна граница за тарифите по някои услуги за целия Европейски съюз.

Административните разходи в банковата система се понижават с 3% на годишна база. Като цяло нетната печалба на сектора се увеличава до 309 млн. лв. при 267,2 млн. лв. през съответния период на 2018 г. По този начин на годишна база възвръщаемостта на активите е 1,14%, докато възвръщаемостта на собствения капитал е 8,73%, при съответно 1,1% и 8,88% през първото тримесечие на предходната година.

Най-висока възвръщаемост от отпуснатите кредити и аванси реализират Юробанк, Първа инвестиционна банка и Банка ДСК, докато най-ниска цена на финансиране чрез депозити успяват да постигнат Обединена българска банка, Банка ДСК и Юробанк. Най-висока нетна печалба през първото тримесечие реализира Банка ДСК (66,5 млн. лв.), следвана от Юробанк (47,5 млн. лв.) и УниКредит Булбанк (30,8 млн. лв.).

Подготовката за присъединяване към банковия съюз и текущата конюнктура се отразяват благоприятно върху състоянието на кредитните институции през първото тримесечие на 2019 г. Банките разчитат основно на местен ресурс за своята инвестиционна дейност, като успяват да понижат разходите по привлечените депозити, въпреки увеличаването на размера им. От друга страна приходите им от лихви по отпуснатите кредити се увеличават, което заедно с по-високите приходи от такси и комисиони повишава нетния лихвен доход, а в резултат и от изчистването на портфейлите от необслужвани кредити и на нетната печалба. Това допринася за увеличаването на собствения капитал на системата, което я прави по-стабилна.