Eвропейският съд в Люксембург отхвърли в сряда, 6 септември, жалбата на Унгария и Словакия (подкрепена и от Полша и Чехия) срещу квотите за разпределение на търсещи убежище между държавите членки на ЕС. Магистратите са оборили в решението си всички доводи, внесени от Будапеща и Братислава. Решението потвърждава компетентността на Европейския съвет през септември 2015 г. да одобри пропорционалното настаняване на получилите убежище в ЕС между всички държави членки с квалифицирано мнозинство от две-трети, а не с единодушие. Срещу схемата тогава гласуваха Словакия, Чехия, Румъния и Унгария, като впоследствие в неприлагането й към тях се присъедини и Полша. Съдиите в Люксембург изрично подчертават, че неуспехите на програмата досега се дължат най-вече на липсата на желание от страна на „някои държави членки” да я прилагат. Както се казваше, „няма да ги посочвам с пръст, но ще ги изгледам изразително”.

Решението на Европейския съд беше съпътствано и с публикуването на официални данни, според които от одобрените за разпределение по програмата 160 000 бежанци, само 27 000 души са били прехвърлени от лагерите в Гърция и Италия в други държави членки за последните две години. Магистратите в Люксембург посочват, че макар и да не са постигнали все още желаните резултати, тези мерки все пак са облекчили товара върху Атина и Рим, които продължават да поемат основната част от прииждащите човешки вълни от Близкия Изток и Африка. Последното си е неоспорим географско-исторически факт. От началото на миграционната криза през лятото на 2014 г. досега, на бреговете на Европа са акостирали (в пряк и преносен смисъл) 1,7 млн. души, търсещи убежище. Потокът беше „овладян” през 2016 г., със затварянето на „Балканския път” и сделката за бежанците с Турция, но това разбира се не означава, че човешкият прилив към южните подстъпи на континента не продължава. Само за първата четвърт на годината молбите за убежище в ЕС, по данни на Брюксел са 164000. И това е преди да излязат данните за настоящия летен сезон. Ако ви прави впечатление, бройката на получените молби за първите три месеца на 2017 г. е почти равна на броя бежанци, които държавите от ЕС се опитват „солидарно” да разпределят помежду си от 2015 г. насам. Ирония на числата.

Тежката дума на съда в Люксембург беше провъзгласена като триумф на западноевропейските демокрации (разбирайте Франция и Германия), техните ценности и идеали за солидарност между всички държави членки на ЕС. Европейският комисар по въпросите на миграцията Димитрис Аврамопулос коментира възторжено в „Туитър”, че с решението на съда в Люксембург е дошло „време да работим единно за прилагането на пълната солидарност”. Ех, тази дума. Външният министър на Германия Зигмар Габриел, който е в предизборна кампания за своя лидер и кандидат за приемник на Ангела Меркел за канцлерския пост, Мартин Шулц, отправи призив към „всички европейски партньори да приложат споразуменията без повече отсрочки”.

На Изток, разбира се, са бесни от решението на люксембургските магистрати. Словашкият министър-председател Робърт Фицо демонстрира хладнокръвие пред медиите, настоявайки скромно че „позицията (б.р. - на Братислава) за квотите не се променя”. Преди да се включи самосиндикално в състезанието по европейска семантика, обръщайки внимание, че Словакия „ще продължи да работи за това солидарността, да може да се изразява и по други начини, освен принудителното да ни се налагат хора от други държави, които така или иначе не искат да бъдат тук”. Елегантно, нали!? В Будапеща, за сметка на това си се знае, че „не цепят басма” на Брюксел, особено явно, когато ги порежеш пред Съда на ЕС. Унгарският първи дипломат Петер Сийярто заяви в прав текст, че с това „безотговорно” решение „политиката е изнасилила европейските закони и ценности” и се „поставя под заплаха сигурността и бъдещето на цяла Европа”. Между очите! Още повече че Жан-Клод Юнкер вече отказа 4 млн. евро на Унгария, които Виктор Орбан поиска, за да финансира изграждането на гранична ограда срещу бежанските потоци, защото Будапеща отказва да приема мигранти по схемата за разпределение. Така че свадата просто се разраства. По един особено твърдоглав евро-балкански начин. Съгласно прословутата квотна система за разпределение, Унгария трябва да даде убежище на своя територия на 1294 бежанци, което тя отказва от 2015 г. насам. Същевременно само за шест месеца от началото на тази година Будапеща е приела за разглеждане (т.е. не са натирили обратно) 444 молби за убежище. По официални техни данни. Но не искат да вземат нито един бежанец по схемата наложена от Брюксел. Трогателно, а!?

Историята не свърша тук по никакъв начин. Тъй като решението на Европейския съд по жалбата е окончателно и не подлежи на обжалване, Полша, Унгария и Чехия сега са изложени на риска да бъдат изправени пред същата инстанция, за неспазване на правилата и разпоредбите на ЕС. И съответно да им бъдат наложени тежки глоби. Словакия все още е на по-ранен етап в наказателната процедура. Според наблюдатели е възможно да се намери и алтернативно решение, с което и Брюксел, и Вишеградците да запазят лице, около бройките бежанци, които ще трябва да се разпределят между държавите членки. За това обаче има две доста сериозни условия. Първото е пълното спазване от Турция на сделката за бежанците (по която ЕС вече плаща на редовни вноски стотици милиони евро на Анкара) и изглежда да се разклаща доста редовно покрай вербалните конфликти на турския президент Реджеп Ердоган и официален Берлин. Ангела Меркел само преди дни заяви, че подкрепя възможното прекратяването на преговорите с Турция за членство в ЕС. Рисков момент, така да се каже, какъвто и да е резултатът (ужким предизвестен) от предстоящите след няколко седмици парламентарни избори в Германия.

Второ условие за сваляне на тежестта на миграционните напливи от Гърция и Италия и оттам реално овладяване на ситуацията, е успешното прилагане на плановете на Брюксел за овладяване на потоците от територията на Либия. С последното ЕС постигна някакъв минимален напредък това лято, разширявайки съвместните операции и осигурявайки оборудване за либийската брегова охрана. Съюзът работи активно и на дипломатическия фронт за възстановяване на единството на Либия, което е единствено условие за реално овладяване на миграционните потоци извън континентална Европа. Брюксел и неговият „Кадафи-блус”, както си позволих да го нарека преди време на страниците на „Труд”. Предвид, че новият силов играч в Либия се очертава да е генерал Халифа Хафтар, който има подкрепата на Москва и става все по-открит към споразумение с официално признатото правителство в Триполи, идването му на мястото на „полковник Муамар Кадафи” след шест години гражданска война, ще е просто леко иронично намигване от Историята. Но ще отвори поле за маневра на ЕС. И ще помогне за предефиниране на понятието „европейска солидарност”.