Кристен Бел: Не съм по изневерите

Красота от Средния Запад

“Вероника Марс” направи много за мен

Понякога псувам като шофьор на камион, но не ми пука от общественото мнение

Известна съм с това, че не полагам извънредно големи усилия да бъда твърде възпитана дама

На 38 години Кристен Бел продължава да бъде сред най-сексуално атрактивните, интересни и горещи актриси в киното и телевизията. След ролите си във “Вероника Марс”, “Герои” и “Клюкарката”, тя успя да си изкове репутацията на изпълнителка извън клишетата, която е едновременно забавна и съблазнителна. Със своя бекграунд от Средния Запад, родената в Мичиган Кристен Бел комбинира очарователно и заразно чувство за хумор с качествено тяло и солидна сексуална гравитация. Един от най-развлекателните филми, в които тя разкри разюзданата си страна бе сезонната комедия “Палави мамчета по Коледа”. Но най-големите хитове на Кристен Бел всъщност са аниманицонни и там тя участва с гласа си. Бел озвучава принцеса Анна в “Замръзналото кралство”, който направи над един милиард долара приходи. До края на годината се очаква да излезе и продължението на семейния блокбастър, озаглавено просто “Замръзналото кралство II”.

[modula id="3196099"]

- Кристен, очаквахте ли, че “Замръзналото кралство” ще стане такова глобално кино събитие?

- Не. Бях наясно, че това е продукт на марката “Дисни” и разполага със страхотен сюжет и екип. Но за мен беше страхотна изненада, когато “Замръзналото кралстно” стана една от най-успешните анимации на всички времена. Нещо повече, нашият филм стана културно явление.

- Имате ли нещо общо с героинята, която озвучавате?

- Доста съм далече от привилигирования, приятно пипнат персонаж на прекрасната принцеса Анна. Известна съм с това, че не полагам извънредно големи усилия да бъда софистицирана и твърде възпитана дама,. Понякога псувам като шофьор на камион, но не ми пука от общественото мнение. Предпочитам да съм откровена, да съм честна и да не ме харесват, отколкото да лъжа лицемерно, за да вляза в някаква кутийка на предвалителни очаквания.

- Може би сте по-близо до образа си от “Палави мамчета по Коледа”?

- Да, май така стоят нещата. Все пак трябва да кажа, че зад тази иначе палава, леко мръснишка и леко просташка комедия стои едно топло и емоционално ангажиращо послание. Важно е да се научим, че трябва да приемаме своите недостатъци и несъвършенства без да се стремим да бъде винаги перфектни. Това се отнася както за професионалното развитие, така и за личния живот. Семейната къща няма как да изглежда като извадена от страниците на лъскаво списание и просто няма смисъл да се опитваме да постигнем подобен резултат

- Доволна ли бяхте от представянето на този филм?

- Мисля, че се получи добре. Сюжетът и образите тук са замислени, развити, изградени и изиграни, така че да постигнат добро ниво на емиционална идентификация и да останат в съзнанията на зрителите. Няма значение, че не всяка жена е претрупана от работа и напрегната от стрес майка. Всеки може да се сети за човек, който е приличал на този персонаж, за близък човек с подобни проблеми и личностни характеристики. Аз исках да се включа в дискусията за отношението към майките. За мен е важено да се подчертае, че майките не трябва да бъдат затваряни в кутийката на културния стереотип. Обществото трябва да приеме - ако случайно вече не го е приело - че жените с деца могат да играят различни роли. Могат да бъдат страшно секси, провокативни и забавни. Но доскоро беше табу да се правят подобни филмови портрети на майки. Имаше определено очакване за сериозност, сантименталност, задължителни условия за женственост, нежност и грижовност. Всичко това е много хубаво, но ние искаме да кажем, че жената има и други роли в обществото и трябва да се радва на свободата да изразява себе си както намери за добре без да се притеснява за репутацията и позицията си, без да се страхува, че ще бъде отлъчена от така нареченото възпитано общество

- Трябва ли да има повече такива сюжети и персонажи в Холивуд?

- Категорично да! Тази история направо крещеше да бъде разказана на голям екран под формата на студиен филм, насочен за широката мейнстрийм аудитория. Мога да говоря от първо лице за обществения натиск върху жените с деца. Още когато бях млада майка на две малки човечета го усещах. Също така бях наясно и с изначално комичната страна на това да си майка на малки деца. Хаос, анархия и постоянно миришеш на урина. В съвършенството няма нищо смешно, но в несъвършенството се крият тонове комедия. Това, в известен смисъл е есенцията на това да гледаш деца - постоянното изправяне пред проблеми, предизвикателства и проявления на дълбоко неперфектната реалност. Тези образи и техните житейски приключения имат много силна връзка с опита на нормалните хора и това е ценно

- А какви са най-големите Ви недостатъци в истинския живот?

- Прекалено са много. Говорила съм открито за моите проблеми и борбата с депресията. Тук е мястото да кажа още, че понякога прекалявам със сътраданието. Ако видя някой случайно да убие насекомо и веднага нещо ми става. Изживявам го като малка трагедия. Понякога е много странно за близките ми и аз им благодаря, че ме търпят.

- Как изглежда семейното огнище на Кристен Бел?

- Нашият дом понякога прилича на огромен склад за всякакви предмети. Ние сме художествени самодейци и сами правим празнични декорации всяка година. Давам на децата малко инструкции, много боички, маркери и пастели и ги оставям сами да измислят нещо готино и вдъхновяващо за Коледа и Нова година. После просто залепям творбите им по стените. Купуваме много съвпадащи си пуловери и пижами. Всичко е крайно декоративно. Доста често правенето на празнична декорация ни отхапва цялото време и дори забравяме да хапнем. Никакви помпозни вечери с много блюда и изобретателни сезонни рецепти. Пълен хаос, пълна свобода. Нямаме особено стриктен режим

- Какво търсите в една романтична връзка?

- За мен е много мажно да оставиш пространство на човека до себе си да бъде истински и органичен, да му дадеш кислород, да му позволиш да сгафи, да се провали, да те разочарова. Разбира се, нещата не трябва тотално да излизат извън контрол, но свободата е висша ценност, а индивидуалността трябва да бъде носещата колона на семейния живот. При всички положения определям себе си като серийно моногамна. Определено не съм по изневерите.

- Имате ли си любима роля?

- Много са, но “Вероника Марс” направи много за мен. Не знам къде щях да бъда без тази роля.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта