Кристен Стюарт: Не искам да ме знаят като звездата от „Здрач“

Кристен Стюарт играе от малка и направи впечатление още с ролята си в стилния трилър „Паник стая“ на виртуоза Дейвид Финчър, където игра дъщерята на Джоди Фостър. Световната слава почука на вратата на Стюарт през 2008-а, когато тя получи възможността да изиграе главната роля във вампирския тийн романс „Здрач“, вдъхновен от свръхуспешните едноименни книги. Поредицата „Здрач“ превърна Стюарт в мегазвезда. Сега тя гледа напред и нейната мисия е да се превърне в истински интересна актриса. Новата роля на Кристен е в Come Swim, който маркира и нейният режисьорски дебют. Късометражното произведение бе показано на фестивала в Кан през месец май. Критиката все повече започва да оценява таланта на Стюарт и да загърбва нейната репутация на тийн идол.

- Кристен, как темата за океанското дъно в новия Ви филм Come Swim се свързва с живота Ви?

- Океанското дъно е метафора за изолацията, която всички усещаме, когато се отделим от обществото, загърбим отношенията си с другите и се вглъбим в себе си до крайност. Темата на филма е алиенирането на човешките същества. Аз исках да подходя към това съвсем трезво и сериозно, без страх. Поставих си за цел да материализирам навън вътрешните психологически процеси, които водят до изолацията.

- Какво репрезентира за Вас централният персонаж от филма?

- Бих казала, че образът символизира и репрезентира пробуждането. Вътрешният живот не винаги рефлектира върху ежедневието и всички комуникации, но понякога се случва точно това. Понякога се чувстваш напълно преситен, сякаш ходиш по вода, не можеш да дишаш, но в момента, в който осъзнаеш, че всички всъщност си приличаме нещата придобиват съвсем друг характер. Идеята е да можеш да си кажеш, че си в състояние да живееш нормален живот като активен член и участник в обществото.

- Какво послание в крайна сметка желаете да предадете с Come Swim?

- Моето собствено желание за раширяване на хоризонта. Във филма има сцена, в коятоаз като режисьор се фиксирам в образа на мъж, който спи на океанското дъно и празнува своята собствена изолация. В този момент в съзнанието ми изникнаха образи от мръсотията в големите водни басейни. Толкова много мръсотия има по дъното на океана, това вече е факт, а не просто метафора. Под водата съм виждала неща, от които направо ми се е повдигало. Спомням си един стар стол на дъното и режисьорски опит пресъздадох спомена, добавих и един матрак. В крайна сметка бих искала да кажа, че това е и филм, ангажиран с каузата за опазване на природата. Освен всичко останало.

- Какво символизира за Вас водата?

- Водата е живот, но може да бъде и смърт. Ние сме съставени от вода, зависим от водата, в известен смисъл тя е нашият ключ към оцеляването, но може да бъде и причина за унищожението ни. Мисля си за всички тези бедни мигранти, които се удавиха в Средиземно море и за това как дъното му се превърна в гробница. Посланието на филма ми е, че за да можеш да плаваш успешно е нужно да се откажеш от някои неща, да се предадеш в лицето на нещата, които няма как да победиш. В известен смисъл аз съм перфекционист и имам мания за контролиране на процесите, които зависят от мен. Поради тази причина аз мразя водата, не харесвам плажовете и в същото време страдам от клаустрофобия. За мен символът на потъването се разгръща с образа на някой, който губи своето усещане за нормалност и намира себе си под водата, в състояние на подчинение.

- Значи чрез този филм говорите за себе си?

- Човек винаги говори за себе си, когато разказва история. Филмът ми, разбира се, описва лични взаимоотношения, чертае интимни пейзажи, картографира емоционална и психологическа територия. Сюжетът възникна някак мъгляво в съзнанието ми, но в процеса се изкристализира и в един момент се ориентира изцяло около приятелката на главния герой. Не бих искала да навлизам в детайли относно моите любовни драми, но те бяха трудни и травматични. Но от друга страна те карат да мислиш, да се фокусираш и да не попадаш в трапа на разсейването.

- В момента завършвате работата по нов филм, който е озаглавен „Под водата“. Това съвпадение ли е?

- Разбира се. Снимаме в хронологичен ред и понякога ни се налага да прекарваме ужасно много време под водата с цялата необходима водолазна екипировка. Направо е убийствено. Сюжетът разказва за подводна лаборатория, който е заплашена от земетресение. Филмът е задъхан, клаустрофобине трилър. Мразя го!

- А какво ще правите след това?

- Пиша. Пиша през цялото време. Опитвам се да завърша сценария на пълнометражен игрален филм, но това е такава трудна задача, казвам ви. Страшно харесах късометражния формат защото ми позволи да работя без форма и структура, сякаш правех музикален видео клип. Пълнометражният формат изисква начало, среда и край. Засега още нямам структурата, но работя по въпроса. Наистина ми е важо. Това още една стъпка за мен в посока на еманципация от репутацията на звездата от „Здрач“. Не искам да бъда звездата от „Здрач“.

- Как си прекарахте на фестивала в Кан?

- Била съм на Лазурния бряг толкова много пъти. Обичам Кан и всичко свързано с Франция. Но този път бях за пръв път като режиьсор и преживяването беше сюрреалистично. Кан е като увеселителна атракция, никога не знаеш какво да очакваш. Всяка минута е прекрасна. Обожавам фестивала в Кан.

- Защо избрахте да бъдете рекламно лице на „Шанел“?

- Както казах, обичам всичко френско. Толкова класа и стил притежава тази страна, този народ и съответно модните марки, които символизират изтънчената естетика на Франция.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта