Най-взискателна спрямо текст и музика е Лили Иванова, но с нея винаги сме се разбирали прекрасно

На 8-ми ноември в Зала 1 на НДК предстои грандиозен концерт на Михаил Белчев и съпругата му Кристина. Той е се нарича „Булевардът“, пада се навръх именния ден на Михаил и включва най-известните и любими песни в родната естрада, написани от композитора. По този приятен повод се срещнахме с артистичната фамилия и ги питахме за всичко, дори и за бъдещите творчески планове.

- Трудно ли ви е да подберете кои от многобройните ви и обичани от хората песни да включите в предстоящия концерт?

М.: Не беше трудно, защото песните са проверени и са оцелели във времето, а хората ги знаят и искат - живели са, влюбвали са се и са се разлюбвали с тях, но нека да бъде изненада кои точно ще включим в концерта. Каня всички, които обичат истинската българска песен, в деня на Св. Архангел Михаил в зала 1 от 19 часа, за да празнуваме заедно и да се почувстваме малко над земята за тези два-три часа.

К.: Концертът е посветен на „140 години София -столица“ и тази тема ще е водеща в него. Интересна е и самата визия, декор и сценография, на която се спряхме съвместно с режисьора Ники Априлов. Освен много от най-популярните ни изпълнители, в концерта ще участват и актьорите Мариан Бачев и Жени Лечева, както и вокална формация „Моя любов“, а водещ ще бъде Драгомир Драганов.

- Г-н Белчев, Вие сте работил с голяма част от най-големите ни изпълнители. Кой от тях е бил най-взискателен?

М.: Най-взискателна беше Лили Иванова, но с нея съм се разбирал винаги и не сме имали никакви проблеми. Иначе, няма конкретен изпълнител, с когото да съм държал да работим заедно, защото този, който е искал, ме е намирал и съм се отзовавал.

- Коя е песента с най-красив и въздействащ текст, която завинаги ви е белязала?

К.: Със сигурност не са една, или две, но има български песни по стихове на Александър Петров, Недялко Йорданов, или Георги Константинов, които обичам особено много, защото в тях има красива поезия. От песните на Мишо много скъпа ми е „От много, много отдалеч“, може би защото е посветена на мен, да не говорим, че този текст и музика са голямо попадение и се оказа, че песента е повлияла на съдбите на много хора. Юксел Кадриев и Наталия Симеонова също са ми споделяли, че тя е свързана с техни лични преживявания и първи срещи с любовта и дори са плакали на нея. За Наталия тази песен е наистина знакова и дори е звучала на сватбата u с Денис Ризов. Много специална за мен е и песента „Бяла истина“ - за Белчевия род, защото тя е по стихове на Мишо, а музиката е на Мария Нейкова и е свързана с раждането на сина ни Константин. Има и една песен, която ни свърза с Мишо и е по негови стихове - „Самота“, която изпълнява Лили Иванова и аз я чух за първи път два дни, преди да се запознаем с него и много ме развълнува.

- Има ли нова песен, която да ви развълнува така?

К.: Наскоро чух новия дует на Миро и Койна Русева, който много ми хареса. Койна има характерен тембър и силно актьорско присъствие, което си личи в дуета и прекрасно се допълват с Миро.

М.: С Асен Масларски скоро измислихме една песен и аз написах стиховете за нея и ще бъде един чудесен, красив дует с Кристина.

- Започнахте ли да цените повече всеки миг заедно, след здравословните проблеми, през които Мишо премина наскоро?

К.: О, да, разбира се -преживяхме нещо наистина много драматично. Слава Богу, проф. Владов, който оперира Мишо, е голям професионалист, но преди да мине всичко изживях такъв шок, от който все още не мога да се съвзема, но още веднъж си дадох сметка, че няма нищо по-важно от живота и здравето. Сега Мишо е по-добре и се възстановява. Осъзнах, че най-голямото богатство на този свят е любовта и хората, които обичаш, както и всеки ден, който ти дарява живота. Някои хора сега казват: „О, ужас - застудява“, а аз гледам с жадни очи красотата на настъпващия нов сезон, защото няма нищо по-хубаво от живота и природата и това да ти е дарено време да им се възхитиш.

М.: Аз винаги съм ценял времето, когато сме заедно, защото моето семейство е най-хубавото нещо, за което си струва човек да живее.

- Синът ви вече тръгна уверено по вашите стъпки и издаде албум - „Свръхдоза любов“. Кои ваши черти виждате в него?

М.: Най-важното е, че той е мъжко момче и истински българин, остана в България и иска да бъде тук. Много качества притежава - интелигентно и хубаво момче, умее да цени красотата и да строи живота си по свой пълноценен начин, а също така е и добър музикант.

К.: Косьо, като че ли притежава най-хубавото и от двама ни и даже е надградил. Вече е по-разумен от нас, защото ние сме по-спонтанни, а той започна да ни дава много интелигентни съвети, дори и в работата.

- Защо в днешно време повечето бракове се разпадат толкова бързо, как устоява вашата връзка?

К.: Понякога и аз съм се питала защо хората се събират, като толкова бързо се разделят - как е възможно, сблъсък на силно его ли е причината - не мога да си обясня! Напоследък обаче, виждам и много здрави семейства на млади хора, които са изключително сплотени и загрижени един за друг. Едни преждевременно порасли деца, които ми правят много хубаво впечатление. Това са млади семейства на близки до нас хора, включително и моята племенница, които направо са си деца, но вече имат малки дечица и разсъждават много зряло, може би е и въпрос на намиране на подходящия партньор. Ние двамата с Мишо просто сме единство в двойна плът. Между нас има много общи неща и направо не знам как сме живели преди това един без друг, защото сме като две части на едно тяло.

- Какво е любовта?

К.: Самият живот е любов и най-хубавото определение за нея. Любовта е магическа реалност.

М.: Любовта е лудост и най-хубавото нещо, което е дадено на човек, е правото да обича и шансът да може да бъде влюбен.

- Снимат филм за Петя Дубарова. Вълнува ли ви нейната история?

М.: Разбира се, аз дори съм написал стиховете на една песен за Петя Дубарова, която Ваня Костова изпълни това лято на концерта в памет на Петя по време на фестивала „Бургас и морето“.

К.: Много е хубаво, че се прави филм за Петя Дубарова, защото винаги всички са се вълнували от съдбата на това момиче, което си отиде съвсем младо от този свят. Има и много други талантливи поети, за които наистина нищо не се знае, а имат интересна съдба и творчество. Например, поетесата Венета Вълева, която на 29 години се самоубива пред иконата на Света Богородица - много ме разтърси нейната история, която прочетох наскоро. Асен Масларски ми предложи да изпея една негова песен с фолклорни мотиви по нейни стихове - „Лудост“ и мисля да я представя на концерта ни в НДК. Много силно стихотворение, което ме накара да полюбопитствам какво друго е писано за тази талантлива поетеса и живота u.

- Защо много от великите поети си отиват толкова млади?

М.: Това е съдба и ми е трудно да си обяснявам тези неща, но ето, наскоро се чества и паметта на Александър Вутимски - един много голям поет, който си отива само на 23 години, наистина не може да се даде обяснение за това. Поетите, които си отиват млади са толкова много - Ботев, Димчо Дебелянов, Пеньо Пенев...

К.: Моето лично обяснение за това е, че те са толкова чувствителни, че реагират болезнено на всяко сътресение и не могат да понесат несъвършенствата на този свят. Някои от тях може да виждат в това стимул или предизвикателство, но други са по-раними и неадаптивни и тези хора реагират драстично. Слава Богу, Мишо има късмет да има добро обкръжение, като семейство и приятели. Много важно за всеки творец е да има човек, който да го подкрепя и обича. Според мен, това което убива чувствителните и раними хора е именно липсата на любов.

- Какво мислите за тенденцията певците сами да пишат текстовете на песните си, което рядко ражда шедьоври?

М.: Ако могат да пишат - няма лошо.

К.: Богдана Карадочева например може да пише, тя има такъв талант, докато повечето съвременни певци не го правят сами - сядат по няколко човека и го скалъпват, а нещо скалъпено няма душа и не може да ти въздейства.

- Има ли богат композитор или поет в България? Важни ли са парите за вас?

М.: Не зная! Никога не съм гледал в къщите на приятелите и на колегите си, важното е, че всички служим на една велика кауза - песента и поезията. А дали се заплаща адекватно, за това не искам да говоря, тъй като не се заплаща адекватно, но аз съм го написал в една песен на Лили - „Не всичко е пари, приятелю“.

К.: Това е въпрос и на критерий, защото един човек може да се чувства богат, дори само като има покрив над главата си и не мисли за утрешния ден. Най-голямо богатство е да си здрав и обичан. Богатството е духовно измерение, не се мери с пари.

- Какво ви натъжава, какво ви радва?

К.: Натъжават ме много неща. Ето сега, по време на престоя в болницата, през цялото време гледах две момчета в кома, след катастрофи - това не може да не ме натъжава, направо ме вади от равновесие и ме съсипва, аз даже ги сънувам... Родителите им ежедневно бяха с тях пред болницата и аз, излизайки за кафе си контактувах с тях и такива неща наистина ме съсипват. Мислех си - колко малко му трябва на човек, да влагат повече разум по пътищата, защото там вече загиват повече хора отколкото на война и не напразно казват, че има война по пътищата. Натъжават ме и просяците по улиците, защото виждам хора, които са наистина в тежко положение. А какво ме радва - най-вече децата. Хубаво е, че има все повече бебета и колички около нас. Радва ме и това, че вече се пълнят театралните и концертни зали. Ето, сега на кинофестивала „Синелибри“ почти няма места, също така такива хубави изложби се правят. Аз съм щастлива, че културният живот се възражда в нашата столица и вдъхновява младите хора. Просветляха вече нещата и е хубаво, че виждам много интелигентни млади хора - казват, че те са извън границите на България, но почти всички приятели на нашия син вече се върнаха в България. Имаме и гениални лекари, които са останали тук, сега като бяхме в болницата и оцених това, колко са добри.

- Помага ли ви вярата в трудните моменти?

М.: О, да! Вярата в приятелите, в семейството, в музиката, поезията, в Бог и в Родината.

К.: Вярата винаги помага, понякога трябват много сили, за да поддържаш тази вяра и се случва човек да изпадне в безтегловност и да му е трудно да повярва, но истинската вяра винаги помага.

- Любима мисъл?

М.: „Сърцето има свои правила, които разумът не познава“ - Ларошфуко.

К.: „Каквото има да стане, то ще стане - нека стане!“ Това е един цитат от Шекспир и в тази мисъл има много надежда, че само добро предстои да се случи и звучи наистина предизвикателно.

Нашите гости

Кристина и Михаил Белчеви са сред известните артистични семейства у нас, които доказват, че наяве любовта може да бъде също толкова силна и красива, както в романите и в прекрасните песни, написани от Михаил. Те са заедно вече повече от 35 години, но въпреки това нежните чувства помежду им изглеждат недокоснати от времето и житейските трудности. Кристина е завършила ВИТИЗ във випуска на проф. Филип Филипов, но притежава прекрасен глас и в дует с Мишо Белчев изпълняват завладяващи балади, като „Спомен за утре”, „Късна любов”, „Равноденствие”, „Като хляба”. Обичаното семейство има син - Константин, който следва в Юридическия факултет на Варненския свободен университет, а също така продължава и семейната традиция в музиката - има група „Белчев бенд”. Михаил Белчев е носител на пет награди „Златен Орфей” и е написал текстовете на някои от най-популярните песни в родната музика.