Кристина и Михаил Белчеви: Някой ден и аз ще остарея, а ти едничка ще си с мен в тихата алея

Да вълнуваш хората е божа искра

Много от младите могат да пеят, но правят компромиси в името на комерса

Песента „За теб, Българийо” в началото бе забранена, а сега е негласният химн

- Предстои ви голям концерт в зала 1 на НДК на 8 ноември, на който Мишо ще отбележи своя 50-годишен сценичен юбилей. Какво да очакват вашите почитатели от това събитие?

Михаил Белчев: Хората, които ще дойдат на този концерт знаят какво да очакват от мен и знаят, че аз пея поезия, като и този път няма да изневеря на това, за което цял живот ратувам - песента да изнесе хората малко по-нагоре над земята. Целта ми е всеки, който присъства на концерта, след това да излезе малко по-спокоен, по-окрилен и по-вярващ в доброто. На сцената ще бъдат и много колеги, които са пели мои стихове, като Богдана и Стефан, Васил Найденов, Нели Рангелова, Йордан Караджов, Теодосий Спасов… Синът ни Константин също готви изненади с неговите приятели и оркестър.

Кристина Белчева: Ще пеят и квартет “Славей”, Камелия Тодорова, Илия Ангелов, а ще има и артисти - Владо Пенев, Силвия Лулчева, Калин Сърменов. За тези 50 години на сцена Мишо иска да събере колегите, които са му близки, с които са работили заедно и с които са прекарвали безсънни нощи, за да измислят нещо. Аз мисля, че може да се очаква един духовен празник - ще има радост, сълзи, усмивки и спомени - концертите на Мишо имат този дух на пречистване.

- Каква е тайната за това песните ви да продължават да са любими на хората, вече толкова години, а не са като днешните хитове-еднодневки?

М.: Не знам каква е тайната. Може би е искреността, честността, истинността, желанието за нещо по-добро, но няма тайна. Обичам да цитирам нещо, което Жак Брел беше написал за Адамо: “С твоите песни са се обичали, обичат се и ще се обичат…”.

К.: Това са много необясними неща, защото има хора - изключителни певци и музиканти, но някак си не те докосват. Това е божа искра, с която ти си белязан да вълнуваш хората - дали в театър, дали в кино, или в музиката.

- Коя ваша песен има най-интересна, или необичайна история, около създаването й?

М.: Така е ставало, че всяка песен си има някаква легенда. Мисля дори, че мога да издам една книга с такива легенди, защото са много.

К.: А колко много песни са се раждали нощем… Той ме буди и аз дори съм първата, която ги изпява по музиката, за да прецени дали си пасва с текста. Така беше и с албума на Лили Иванова - “Готови ли сте за любов?”, в който почти всички текстове са на Мишо, била съм пряк свидетел и участник в създаването им. Мисля, че това е един от най-успешните нейни албуми и това не е само мое мнение.

М.: Лили е от много малкото хора, които умеят да влязат в текста, поемат го като съдба, но така е и цялото мое поколение - и Богдана, и Йорданка, всички имат отношение към текста, Маргарита и Нели също.

- А случвало ли се е ваша песен да бъде забранявана?

М.: Имаше преди една комисия за текстове в радиото и съм имал проблеми с “За Теб, Българийо”, която си беше една много прилична песен. Сашо Бръзицов, лека му пръст, беше написал музиката, но текстът не мина, защото бил много конкретен и личен! По-късно Тончо Русев написа музика към нея, аз малко пипнах текста и ето, че сега е негласният химн, изпълняван от Веско Маринов. Имал съм и други закачки, като например за финала на “По първи петли”. Третият куплет падна изцяло, защото нямало изход, какъв изход, бе?! Говорим за преди 10-ти ноември!

- Какво мислите за най-актуалните имена на родната сцена, които залагат на скандала и провокацията?

К.: Между другото много от тях могат да пеят, обаче правят компромиси в името на комерса, явно така са си решили, че за тях това е бизнес - за едни е бизнес, за други живот! Мишо е от хората, за които е живот! Веднъж Косьо ни зададе такъв въпрос - мамо, татко, какво ще кажете, ако направя компромис и запея такива песни? Знам, че той никога няма да го направи, но ни изпитва какво ще му кажем. Отговаряме му, че в такъв случай му препоръчаме да се храни с нещо друго. А той - дори и ако ми плащат много пари, а аз му казвам - да! Синът ни е доволен от този отговор и слава Богу, че възпитанието ни не е отишло на кино и не сме го научили да печели лесно. По същия начин ни е питал и за риалити форматите - дали ще влезем, ако ни поканят и ни предложат много пари, а ние му казваме, че в никакъв случай, а той - точно така, иначе нямаше да ви уважавам като родители!

М.: Да, дори ми казваха, че ще умра гладен… Аз се чувствам горд, че правя това, което искам и ми доставя удоволствие, а и за това са ми плащали.

- Синът ви Константин доказа, че е наследил вашия музикален талант и дори вече има свой албум “Свръхдоза любов”. Притеснявате ли се за неговата бъдеща реализация в днешната културна среда?

К.: Той е много умно момче и няма да направи трагедия, ако не си изкарва хляба с пеене, но ще е жалко, защото много нескромно ще прозвучи, но Косьо има прекрасно присъствие на сцената. Аз съм много критична и дори на него не съм му казвала това, но мисля, че ще е жалко едно такова момче просто да се откаже от сцената.

М.: Ще се бори! Отговорен е към това, което върши и е перфекционист, при него няма компромиси. Той е само на 23 години, ще видим...

- Наталия Симеонова признава, че вашата песен “От много, много отдалеч” я вълнува до сълзи и неслучайно я е избрала за сватбения си танц с Денис Ризов. Правят ли ви често такива признания и вас самите коя песен ви кара да се просълзявате?

М.: Правят ни, защото много често ме канят като изненада на някой юбилей, или честване - това е невероятно изживяване. Също така непрекъснато и в София и в провинцията ми казват: благодаря, че ви има!

К.: Скоро съвсем младо момиче ни каза, че е един от най-големите ни фенове, което много ме изненада, но и зарадва. На много концерти вече виждаме млади хора, които пеят песните ни, тоест има една част от това младо поколение, които са съвсем различни - запазени, възпитани, с друга култура. Знаем, че агресията е по-силна, но няма да позволим да победи. Иначе песента “Спомен за утре” ни вълнува особено силно, нея Мишо едва я изпява, защото винаги е със сълзи на очи: “Страхувам се, че някой ден и аз ще остарея, а ти едничка ще си с мен в тихата алея”...

М.: Стиховете са на Атанас Капралов, а музиката на Хайго Агасян. Винаги се просълзявам на нея, защото е дует и като се погледнем двамата и аз съм готов! Смеят се. Другата песен е “В полумрака на спомена”, която е по мои стихове, а музиката е на Стефан Димитров - с нея винаги завършвам концертите.

- Кристина, кой е най-хубавият комплимент, който Мишо ти е правил?

К.: Че детското в мен съществува до ден-днешен и не съм загубила детския ентусиазъм и възторг. Казва ми също, че няма да позволи да остарея!

М.: Ние наистина много се обичаме -35 години сме заедно, а направихме 30 законни - перлената сватба! Според мен трябва да се женят хората, защото сега си живеят волно на семейни начала, но си е друго да има една сватба. Не говоря за това- ние даваме кола, ние вила. Фактът, че ти се заклеваш пред Бога - има си чар в това. Не познавам такова момиче, което да не мечтае да се види в бяла рокля.

К.: Аз например, никога не съм мечтала да съм в бяла рокля, защото от дете ме беше отвратило това - с тези гердани с пари и долари, които съм виждала на булките, както и тези отворени чанти, в които се събират пари…

- Кои черти цените най-много един в друг?

М.: Много неща са - достойнството, както и това, че пази гърба ми и аз се чувствам защитен и не мисля за това, което става зад гърба ми - мразя да се занимавам с гадости!

К: Аз ценя най-много в Мишо добротата и честността!

- Как си обяснявате това, че у нас толкова малко се уважават истински стойностните личности, които са направили много за страната ни?

К.: По отношение на това как държавата се отнася към стойностните личности в областта на изкуствата наистина може малко да се поразсъждава, защото виждаме как една велика държава, като Франция изпрати Джони Холидей и Шарл Азнавур. Какво уважение има тя към тези личности.

М.: Зад ковчега на Азнавур вървеше Макрон, също и президентът на Армения…По това си личи нивото на държавата и на политиците - по уважението към културата!

К.: Погледнете например, че в зала 1 на НДК има едно каре в средата, което е за политиците и стои празно по време на концертите на българските изпълнители там, само миналата година на концерта на Мишо дойдоха няколко. Аз имам едно предложение, като там е празно - защо не сложат на тези места хора в неравностойно положение, хора, за които ще е чест да присъстват.

М.: Защо не се правят такива жестове, а да има само една черна дупка точно срещу погледа ти, която те побърква да я гледаш!

- Отчайвали ли сте от ситуацията в страната ни?

К.: Мишо е по-склонен да пада духом понякога, имаше такива периоди преди години. Беше сложно за хората, които се занимават с изкуство, а той не може да понася да вижда негови колеги - писатели и поети до кофата…, това е символично казано, разбира се. Но аз, някак си успявам да поддържам оптимизъм, дано да имам тези сили и занапред. Казвам си, че човек трябва да е здрав и тогава може да се справи с всяка ситуация, за мен най-висшата ценност е здравето.

М.: Не падайте духом, поручик Галицин! Наистина ми е болно, като ги виждам до кофите.

- Кой от колегите ви, които вече не са между нас, ви липсва най-много?

М.: О, всички ми липсват, аз загубих много приятели - Стефчо Воронов, Паша, Боре Годжунов, Боре Грънчаров, Боян, Маца Нейкова, дето ми беше като сестра, Найден, Сашо Бръзицов, Дари Икономов…

- Доколко важно е материалното за вас?

М.: Доколкото да мога да живея достойно, да си гледам семейството и да не се лишавам от най-нужните неща.

К.: Алчността за мен е от най-големите пороци. Нямаме никакво желание да си купуваме къща на Канарските острови, или на Карибите. България е толкова красива, че на нас ни е абсолютно достатъчно.

М.: Е, не може да не ми прави впечатление и сметката ни за тока…

К.: Или синът ни, като каже - татко, трябва да ти купя часовник, който прави ЕКГ, измерва пулса и дава сигнали, ако има проблеми. Не може също така да не иска да си вземе и хубава китара, и те стават няколко неща...

М.: Не може, Косьо учеше в Италианския лицей и там някои от децата имаха големи възможности, а той.. Даже имам едно стихотворение, посветено на това. Питала ги беше учителката - родителите на кой какво работят, бащата на един имал фабрика, на друг завод, на трети е политик, а неговият - песнички пише, седи си примерно на тротоара пред Орлов мост и пише, много готино! Той се държа толкова достойно тогава и не показа, че се притеснява от това, че отива с рейса на училище, а не с БТР например.

К.: Аз се разплаках, като прочетох това стихотворение.

- Притесняват ли ви шокиращите случаи на агресия и насилие, за които слушаме в новините и стават дори в училищата?

М.: Това най-много ни притеснява. Те още не са готови за пеперудите в стомаха, а вече им дават секс и рокендрол, не става така тая работа… Не съм пуритан, но тези деца вече са деформирани, страшно е!

К.: Моята героиня в пиесата казва: забравиха дори пеперудите! Сега някои деца не са виждали например светулки, или таралеж… Агресията при децата също ме шокира, не само помежду им, но и към животинките, както и войнстващата простащина. Има наслагване, което идва дори от видеоигрите и от филмите, които децата гледат и в които има страшно много агресия.

- В какво вярвате?

К.: Аз много вярвам - в доброто, в добрия изход, в бъдещето за страната ни. Скоро една приятелка, която иначе е голям патриот, беше написала във фейсбук: Вече убеждавам децата си - обичайте страната си, но бягайте от държавата! Това още не мога да го кажа, а и не бих.

М.: Нашият син не иска да чуе за навън, а е младо момче.

Нашите гости

Известното артистично семейство Кристина и Михаил Белчеви печелят сърцата на публиката не само с прекрасните си песни, но и с искрената любов помежду им, която личи във всеки техен жест, или дума. Историята за запознанството им звучи като романтична приказка. Кристина чува по радиото песен на Лили Иванова, за която обявяват, че е по текст на Михаил Белчев и тя остава силно впечатлена и развълнувана. Замисля се, че човекът, написал такива думи трябва да е много сантиментален и си задава въпроса – къде са тези мъже? Само два дни по-късно съдбата ги среща в обща компания и там попаднали в плен на любовта, която ги държи заедно вече повече от 35 години. Михаил Белчев е носител на пет награди “Златен Орфей” и е написал текстовете за някои от най-красивите песни в родната музика като “Не остарявай любов”, “Булевардът”, “По първи петли”, “От много, много отдалеч”, “Седем дни”, “Откровение”, “Приятелство”, “Късна любов”, “Спомен за утре”, “Майчице”, “Самота” и много други.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта