Защо да се крият, като не ги търсят?

По разпореждане на главния прокурор Цацаров започва проверка – защо осъдени с тежки присъди не са зад решетките?

Проверката идва с шесторното убийство в Нови Искър, за което обвиниха Росен Ангелов –56-годишен, крадец, насилник и педофил, който се скитал на воля осем години след трета присъда за блудство, вместо да е изолиран в килия. За него отначало от МВР се твърди, че бил осъден задочно и обявен издирване, обаче бил неуловим – бродел като вълк единак в планините, бил толкова могъщ и силен, че минавал 20 километра, като един. Наричали го Горския човек – митичен идол, озлочестил момченце (или момиченце). По-късно се уточнява от същия източник, че тоя подивял горянин със сексуални предпочитания към дечица се запознал на автобусна спирка с една жена във възрастта на менопаузата и така си загубил по нея ума, че изтрепал цялата й рода. Но преди това, като автомонтьор редовно ходел работа, пиел си бирата с работодателя и му разправял за своята Катя. Комшиите му в „Дружба“ и Луково го познавали, а за убежището му в една опустяла вила клюкарствали и в кметството, и на мегдана - и така именно там го открила колекторска фирма, която събирала дългове за телефонни импулси. Само районният инспектор може би е бил в неведение за Горския педофил. Така изглежда, но дали? Историята за това мълчи. А и Росен вече не може да каже. Той се гръмна сам в главата и съответно се самоизвади от два списъка – тоя с издирваните лица и тоя с тия, които трябва да бъдат „приведени за изтърпяване на наказанието“, обаче не са.

Главният прокурор е заповядал сега да се направи инвентаризация на преписките, свързани с тях. Той иска да знае колко са тия, чиято присъда е изпратена за изпълнение на съдебната охрана, но охраната нищо не изпълнява, тъй като осъдените никакви ги няма. Цацаров се интересува също така и от броя на тия, като Горския педофил, които се издирват от МВР, за да бъдат лишени от свобода, но издирването им в необозримо време продължава. Те не се крият. Това се вижда. И защо да се крият, като не ги търси никой?

Тук с риск да навредим на европредседателството трябва да кажем, че щом самият главен обвинител не е наясно с всичко това, значи бяствата от правосъдието са в пълна мъгла. Но има и някой публични тайни около тях.

Една от тях е, че бягствата от правосъдието отколе са традиция у нас.

Братя Избегалеви поздравяват МВР с парчето "Дим да ме няма"! Тази шега се върти в Интернет, откакто изчезнаха дупнишките Братя Галеви. Беше през 2012-а. Вместо да изтърпят наложеното им от съда наказание, като прекарат 4-5 години в затворническото общежитие в Самораново, Пламен Галев и Ангел Христов избраха да лежат на някой далечен плаж. Подобен избор направи и осъденият доживот двоен убиец от дискотека "Соло" Илиян Тодоров. Той два пъти прати даже от незнайно място видеопоздрави на наблюдаващия делото му прокурор.

И да бяха тези случаи само! Статистиката за бегълците от правосъдието е поразяваща. За три години при триинстанционното производство 11 131 престъпници са пратени на топло. Но зад бодливата тел са попаднали едва 8886 от тях, т.е. 2245 признати и от върховния съд за виновни са се изпарили пред портите на затвора! Ето защо „Братята Избегалеви“ - по аналогия с изчезналите Братя Галеви – станаха мярка на българското правораздаване.

Трагикомедиите с Избегалеви се разиграват съгласно Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за изпълнението на наказанията.

След като Върховният касационен съд (ВКС) си каже думата, съдебната охрана търси осъдения да го изпроводи до килията. Той обаче се е изпарил – поне от адреса, посочен от адвокатите му. В този случай съдебните охранители уведомяват прокуратурата, а тя МВР, което започва общодържавно издирване. После се издава и европейска заповед за арест. Звучи респектиращо, но не и за беглеца. Той си пие коктейла „Май тай“ в някоя райска страна без договор за правна помощ с нашата. Впрочем, раят за разбойника е навсякъде, ако е достатъчно богат.

Между другото, виновници за бягството му няма - не и сред българските ченгета и магистрати, които и без него си заработват заплатите.

Законът е обичайният заподозрян за бедата. Пръв Бойко Борисов поиска промяната му: "В момента, в който съдията удари с чука, да идва съдебна полиция, да слага белезниците и в затвора!“ Що за безобразие е това - бандитът да е "вън", докато чака делото да мине през трите инстанции и да духне, ако не го оправдаят!

Изглежда логично. Да се направи така: след първоинстанционната присъда - задължителен арест! Запитан от един правосъден министър обаче, ВКС обяви, че това не може да стане.

По закон презумпцията за невинност следва по всички инстанции подсъдимия. Бива ли заради калпави полицаи, които не са го следили и не са го спрели на границата, да се нарушава принципа, че всеки е невинен до доказване на противното? Уважавани магистрати са категорични, че извън този принцип наказателният процес се превръща в линч. По-добре свобода за 10 виновни, отколкото един невинен в затвора. Които са чели "Граф Монте Кристо", знаят защо...

Знаят, но дали законът да не претърпи промяна все пак? Властта не може да стои със скръстени ръце, нали така?

Да претърпи, разбира се, той какво ли не е претърпял!

Обвиняемият с мярка „подписка“ (забрана за напускане на местоживеенето без разрешение) да се подписва в полицията, а не, както по-рано беше, да я уведомява на добра воля при смяна на адреса си. „Паричната гаранция“, наложена на подсъдимите, да не им се връща след приключване на делото, а да покрива и глобите, и конфискациите, и разноските по делото. При мярка „домашен арест“ съдът да определя адреса, на който тя ще се изпълнява. Да се отнемат всички документи за самоличност на обвиняемите и подсъдимите, на които е наложена забрана за излизане в чужбина. За житейските им нужди в родината да се издават удостоверения, заместващи личната карта и шофьорската книжка.

Речено-сторено.

Да, но бягствата от правосъдието не спряха. Продължават и сега. Още малко и ще опетнят европредседателството.

Боже, господи! Какво може да се направи?

Само едно не е изпробвано досега – полицаите и магистратите да си вършат свястно работата.

Като налага мерките "домашен арест", "гаранция" и "забрана за напускане на страната", съдът вменява на МВР отговорност да ги контролира. Да контролира, а не да спи! Законодателят е предвидил при нарушение на тия мерки полицаите да сезират прокуратурата, тя да поиска "задържане" на нарушителя, а съдът да го даде (или не), като гледа доказателствата, а не рушвета.

Изглежда просто. Не ли? Леле.

А не е ли просто, ако бягството не може да се спре, МВР да подгони бегълците поне – да ги сподири, да ги потърси, да ги намери и да ги хване, вместо да спи с отворени очи под предтекст, че си гледа работата.

И това ли не става?

Проблемът е, че постепенно полицейското бездействие взе да се счита за неотменно и стана модерно да се казва, че „моделът на МВР е изчерпан“. Като смяна на модела скроиха законов текст, с който дадоха право на кметовете да си плащат на охранителни фирми, ако не са доволни от полицията. Това не било лобиране в полза на частния бизнес, който е и потенциален спонсор на местните избори, не било и нова вратичка за корупция, и не било абдикиране на полицията от системата за ред и сигурност, а било „нов подход“ и „допълнителна грижа“.

Е, може би.

Но дали при тоя подход частните охранители ще се погрижат да слагат белезници на такива като Горския педофил – нещо, което не успява да направи полицията – тепърва ще видим. С прогноза няма да се ангажираме. Понеже и охранителите, както и районните инспектори са служители от български произход. И като такива могат да си вършат работата, а могат и само да си я гледат, нали?