Политиците употребяват църквата като декорация към държавата

Вчера беше Успение Богородично, по народному Голяма Богородица. Един от най-тачените летни празници редом с Петровден и Преображение Господне. Тази година политиците му отдадоха дължимото, което е необичайна практика. По правило през август те се излежават в Евксиноград или другаде - на място тузарско и потайно. А сега  Кристалина Георгиева пристигна от далечен Брюксел. За краткия престой на еврокомисарката  програмата й тук е наситена с богоугодни изяви. Съвместно с премиера Борисов се черкува в Троянския манастир, а в столичния храм “Св.София” кръсти детенцето на пожарникар...

Както е установил още мъдрият древен Аристотел, човекът е обществено животно, което влага политичност във всяко свое действие. А преди избори политическите индивиди влизат в симбиоза с църквата  и извън традиционните им появи в храма на Коледа и Великден. Тогава камерите щателно представят на публиката наиграното им смирение и  непохватно изпълнения кръстен знак, и ритуалната свещица, осветяваща очите им, от които никак не струи озарение.

Точно преди 10 години богословът проф. Калин Янакиев предизвикателно сподели удивлението си, че откак се въдвори демокрацията и държавните мъже и жени се втурнаха към църквите, ни веднъж журналист не е отразил как политик се изповядва и причастява. “Този, който няма личното убеждение да си изповяда греховете и да се причасти, няма защо да устройва тази комедия с кръстенето.”  Положението не се е променило и до днес. Не сме видели папарашка снимка с политик на изповед, макар че тия дебнат от всяко кьоше. Из онези дни бяха отснели Цветан Цветанов да отмаря на софра във Велинград. Но как поема  кръвта и плътта Божия чрез Светото причастие няма свидетелства. Сигурно защото този акт на общение с вярата не е бил огласен пред медиите, ще рече благочестивият християнин. Надали. Щото и кръщението е тайнство; пък че му предстои участие в него - за това медиите бяха надлежно уведомени още от сутринта. Да снимат, да отразяват... Понеже политиците ни продължават да имат “църквата за декорация към държавата, за неин атрибут, орнамент”, по израза на богослова.

Църквата от своя страна тачи държавниците и политиците повече, отколкото Константинополската патриаршия тачи византийските императори, както показа Горан Благоев в юбилейното издание на “Вяра и общество” по БНТ.  Постепенно и постъпателно се е извършила една особена симбиоза между държавата и църквата, при която не става ясно държавата ли се легитимира чрез църквата или църквата употребява държавата. Или и двете заедно - държавно-църковен бартер! Покрай това ужким непорочно съешаване на двата обществени фундамента възниква и въпросът вчерашната кръщавка на Голяма Богородица какво беше повече - тайнство или предизборен скеч? Храмът дом Господен ли беше или пиарски билборд?

Според доц. д-р Дилян Николчев, специалист по църковно право въпросната симбиоза се дължи на несполучилия преход към демокрация. На бедността, на социалната и моралната криза, на кризата на националната и религиозната идентичност. Такава е благодатната среда, в която се въдят и множат т.нар. нови православни политици, които спекулират, демагогстват  и паразитират върху учението на Светата църква. Впрочем познанията им в тази област навярно се изчерпват с “Отче наш”, като най-вероятно в молитвата  подминават”и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия!” Щото надали Господ си е правил оглушки тъкмо в тази част на прошението.

Предизборно църковно календарче

За религиозния си раздел предизборната кампания разполага с изобилен набор от църковни празници през септември и октомври.  След мероприятията на Успение Бородично редно е да почетат и рождеството на Божията майка (Малка Богородица) на 8 септември. Следва Кръстовден. Може да се включат в литийното шествие и тежко да пристъпят след поповете. Следва светлият ден на Вяра, Надежда и Любов - истинска благодат за изобретателния пиар.  Ами после Димитровден! Виж, светите безсребреници Козма и Дамян могат да се подминат. Неуместни са някак за дадената политическа ситуация.