Шестнадесет години бяха нужни кръгът около някогашното подразделение на Българската външнотърговска банка да се затвори, а въпреки всичките сътресения константни да останат единствено близките отношения и общите действия на двама еквилибристи - политически и финансови - Иван Костов и Цветан Василев.

В средата на 2000 г., докато Костов притежава цялата власт, а в страната усилено върви разграбването на държавните активи под формата на приватизация, от която се облагодетелстват близките до властта новоизлюпени бизнесмени на прехода, един от тях - Цветан Василев - получава своя дял в Корпоративна търговска банка, а година-две по-късно успява и да овладее мажоритарния й дял. В края на 2016 г. Костов и Василев отново са заедно и въпреки всичките щети, които са нанесли на държавата, двамата отново гледат към властта.

Поредното словоизявление на укриващия се от правосъдието вече две години и четири месеца Цветан Василев, отново пред удобния Сашо Диков, само потвърждава, че банкерът беглец не е преставал и за миг да работи за политическа дестабилизация на страната. Василев и Костов са повече от доволни от създалия се политически вакуум между изминалите президентски и задаващите се предсрочни парламентарни избори.

Липсата на стабилна власт е хранителна среда, от една страна, Цветан Василев да натрупа актив срещу разследващите го органи, а от друга, Иван Костов посредством подставените си лица в политиката да осигури бъдещи властови ресурси, които в крайна сметка да осигурят реабилитацията на фараона от Белград.

И тези манипулации и инсинуации на Василев не са изненадващи. Напротив - потвърждават се съмненията, че за да се спаси от прокуратурата, Цветан Василев е влязъл в пълна колаборация с доскорошните си врагове - олигарси като Огнян Донев и Иво Прокопиев, които подобно на него дължат своята икономическа мощ също на Костовото управление.

Свидетели сме на класическия пример, в който първоначално анонимно заливаш публичното пространство с удобни за теб неистини, които след това “верифицираш” с намерението да се представиш за жертва, а вината за извършения от теб грабеж да прехвърлиш на друг(и). С поредното си удобно интервю Василев пробва точно това - изгражда защитна пледоария. Очевидно, увлечен в амбициите си да представи лъжата за истина, той признава извършването на престъпления, които изпълват няколко глави на Наказателния кодекс.

Пледоарията на банкрутиралия банкер е само етап от цялостната стратегия. Както и в предишните случаи, следващото действие е искането към прокуратурата да провери за n-ти път думите на Цветан Василев. А ако не го направи, значи държавното обвинение обслужва нечий чужд интерес, ще кажат приватизаторите на морала. Пледоария, която е идеална възможност за трупане на дивиденти както за потенциални клиенти на правоохранителните институции, така и за политическо говорене, върху което се гради съществуването на политическите лилипути, които днешният лаборант Иван Костов се опитва да инженерства и в наши дни.

Цветан Василев се явява донор за Иво Прокопиев - както за да могат медиите на олигарха да имат повод за атаки срещу прокуратурата, така и да пречат разследванията срещу него да имат сполучлив завършек. “Дарение” от Цветан Василев получава и Радан Кънев, чието политическо съществувание иначе би приключило скоростно. В замяна на това Василев иска само едно - да е скрит патрон на “чисто” новата политическа манджа на Прокопиев и Кънев.

Плюсът на удобните интервюта е, че те поставят говорещия в комфортна ситуация, при която могат да се изпуснат твърдения, които иначе не трябва да стават публично достояние.

Абсурдно е да се очакват въпроси за близостта на Василев с Костов, за парите, които КТБ е превеждала на фирми на дъщерите на Лаборанта, за това, че банковите сметки на партията ДСБ бяха във фалиралата пирамида. Още по-абсурдно би било да се търси истината за фирмите бушони, през които Василев е източил активите на банката.

Блян за нова „политическа реалност”

Само в подобно предварително нагласено интервю може да чуеш самопризнанието на Цветан Василев, че очаква нова “политическа реалност”, която да направи завръщането му в България възможно. Откровение, което може да изкаже или човек с тотална загуба на представа за реалността и разделността на властите, или самозабравил се велможа, за когото институции и държава са с етикети с промоционални цени.

Ако не друго, партийният слоган за предстоящите парламентарни избори на проекта на Прокопиев и Кънев вече е готов: “Цветан Василев - гласът на истината”.