Намалява производството на бутилки със защитено наименование за произход

Изнасяме основно евтино

Българинът плаща едва половината от виното, което консумира всяка година. Това показват данни на НСИ, представени по време на винена конференция в Интер Експо Център в София. Всеки българин пие средно по 4,3 литра годишно, но купува едва 2, 2 литра, обясни виненият експерт Николай Кръстев. Според представители на бизнеса това означава, че у нас продължава да доминира консумацията на собствено производство и на купени на черния пазар наливни питиета.

През изминалата година страната ни е изнесла 64 млн. литра вино, съобщи зам. - министърът на земеделието Лозана Василева. Основните пазари, на които продаваме в чужбина са Полша, Румъния, Русия, САЩ и Китай отбеляза тя. В същото време производители и износители на вино обясниха, че заради липсата на последователни усилия за налагане на добър имидж на българското вино, зад граница се продават основно евтини родни вина на цени по 1-2 евро. Както и такива от средния към нисък клас - от 3 до 5 евро, допълни Снежана Ескелин, обобщавайки резултатите от проведени в бранша анкети.

На конференцията стана ясно още, че броят на българските изби расте, но за сметка на това намалява производството на вино. С 50 на сто по-малко през последните години са излезлите на пазара бутилки вино със защитено наименование на произход. Като причина експертите посочиха ненужни инвестиции за отговаряне на изискванията, които не водят до по-голямо търсене от страна на потребителите.

Сред негативните тенденции, които бяха посочени още са фактът, че вносът на чужди вина се увеличава за сметка на износа на родни и намаляват специалистите. Винарните работят едва с 33 на сто от лозовите масиви пълноценно, тъй като останалите насаждения са стари и нерентабилни за собствениците, обясни Николай Кръстев.

За да се справят с негативните тенденции представителите на бранша се обединиха, че е наложителна работата по налагане на общ винен бранд на България - Wines of Bulgaria. Той трябва да бъде промотиран чрез общи участия под шапката му на родните изби на винени и туристически изложения, онлайн платформа, майсторски дегустационни класове в чужбина, работа с мисиите ни зад граница. Без обединение на усилията на държавата и бизнеса за подобряване на имиджа на българското вино, браншът е обречен, категорични са експертите.

Държавата трябва да положи усилия и за промотиране на винения туризъм, при който се постига и по-висока добавена стойност при реализиране на продукцията в сравнение с износа, обясни Екатерина Христова. Тя посочи, че е нужно търговете за реклами в туризма да се организират на база продукти, а не пазари, да се изработи календар на винените събития, сайт за рекламиране на този специализиран туризъм, да се насърчат хотели и ресторанти да предлагат и рекламират българско вино, да се увеличи активността във виртуалното пространство и да се подпомогне браншът при участията му на изложения.