Куцото сиртаки на медиите в Гърция

Зависимости, а не свобода на словото владеят новинарския пазар на южните съседи

Вестниците в Гърция получават финансова помощ от държавата - купуват хартията на която се отпечатват, без да плащат данък

Днес българските средства за масово осведомяване са по-здрави от гръцките

Медиите в Гърция към днешна дата се намират в окаяно състояние. Факт е, че завиждахме десетилетия на гръцките постиженията и тяхната свобода на словото. Днес обаче българските медии са по-здрави от гръцките, колкото и странно да звучи това.

Вестници

През 2000 г. в Гърция (прибл. 10.8 млн. население) имаше над 20 информационни всекидневника и между 5 и 8 спортни или по-точно чисто футболни. Първият най-разпространен вестник продаваше около 120 000 до 150 000 броя дневно. Вестник с продажби по-малко от 20 000 броя се смяташе за неуспешен и незначителен. Общо гърците купуваха ежедневно между 650 000 и 800 000 вестника. Неделните издания бяха с над 120 страници и продаваха приблизително 1 500 000 броя.

Днес обаче всекидневниците са по-малко от 10 и най-големият продава 10-12 000 броя на ден. Традиционно гръцките вестници имат политически оттенък - някои принадлежат на десницата, други на централистите, има и на социалдемократите. Няколко по-малки са на левицата. Винаги издателите имат пряка връзка с върхушката на политическата власт. Това в известна степен е нещо очаквано, но в Гърция пространството на медиите се зарази, когато в тях навлязоха по-широки финансови интереси. Издателите започнаха да използват медиите, които управляваха, за да получават обществени поръчки от гръцката държава, която разполагаше с потоци парични средства от ЕС.

Телевизия и радио

Гърция беше последната страна в Европа, която се сдоби с телевизия. В България имаше десет години по-рано от Гърция. Частна телевизия там тръгна едновременно с нас през 1990 г., а първото частно радио стартира три години по-рано - през 1987. Гръцката държавна телевизия е била винаги под контрола на всяко правителство, в резултат на което и до днес е в пълна изолация от телевизионните зрители със средна гледаемост по-малка от 2%. Бившият премиер Андонис Самарас я затвори напълно и след три месеца я отвори с нов и значително съкратен персонал. Следващият премиер Алексис Ципрас, затвори новата държавна телевизия на Самарас и след два месеца отвори старата, точно такава, каквато беше преди.

Частната телевизия стартира абсолютно без никакви правила. През 1990 г. правителството даде два временни лиценза. Един на издателя на 5-те най-големи вестници и телевизионен канал (Mega) и един на корабособственик, който създаде АНТ1. Очакванията бяха, че след няколко месеца ще се положат законови основи за законно функциониране на цялата частна телевизия. Днес е 2018 г. и това все още не е станало. Депутатите одобриха закон, с който се въвежда режим за кандидатстване за 10-годишни лицензи за частни телевизии, които в продължение на 25 години досега се раздаваха като "временни" разрешителни и целият сектор бе в сива правна и регулаторна зона. Това от своя страна се използва от олигарси за оказване на политически натиск над управляващите, които често се "откупуват" като възлагат на собствениците на медии апетитни обществени поръчки.

Телевизията в Гърция бе създадена върху модела на вестниците. В страната имаше 3-4 традиционни издатели, които правеха вестници в продължение на век. Това бяха основно журналистически семейства, които изиграха значителна роля в гръцката история. Техните издания съществуват и днес, но не принадлежат вече на тези семейства. Всички попаднаха в ръцете на олигарси, които завладяха страната от 1970 до днес. Икономическият фалит на Гърция разби някои от средствата за информация, вестници и канали смениха собствениците, но моделът си остана същият.

Днес собственикът на футболния отбор Олимпиакос (Евангелос Маринакис) е собственик на три големи вестника (НЕА, ВИМА, Параполитика), на една радиостанция и акционер в един канал. Също така негов най-доверен човек е кметът на третия по големина град на страната Пирея. Друг пример е Иван Савидис, който се появи преди няколко години - собственик на телевизионен канал (Епсилон), на вестник (Етнос), на Солунското пристанище, хотела „Македония Палас”, на една тютюнева компания и е председател на Солунския футболен отбор ПАОК. Всички го видяхте, когато неотдавна влезе в игрището с пистолет на кръста, нещо което доведе гръцкия футбол до състояние на Grexit.

Собственикът на най-голямата фармацевтична промишленост в Гърция (Димитрис Янакопулос), който контролира фармацевтичния пазар в страната, е собственик на един голям вестник (Newsbomb), на два спортни вестника, на десетки информационни портали, контролира хазартните компании за залагания и е Председател на баскетболния отбор Панатинаикос. Гореспоменатите олигарси се опитаха да вземат под контрол най-големия телевизионен канал в страната (Mega). И тримата след контриране получиха по един дял от порядъка приблизително на 20% , при което каналът спря да предава програми поради невъзможността въпросните трима да се разберат помежду си и затова от ден на ден се очаква да бъде затворен.

Икономическата криза влоши положението, свързано с достоверността на средствата за информация, след като хората смятат, че те са крепящи колони на старата система и че поддържат европейските кредитори, които наложиха твърди икономически мерки.

Днес гръцките вестници имат ниски тиражи. Гръцката телевизия е изоставила напълно информационните програми, излъчвайки главно комерсиални предавания. Що се касае до свободата на словото, зависимостите са големи. В Гърция се прилагат европейските закони за свободата на печата. Теоретично журналистът е свободен да предава новините и да изразява свободно своето мнение. Но тази мрежа от частни медийни интереси в съчетание с интересите на държавната власт, партиите и държавните пари всъщност ограничава свободата на словото. Дори ако има разкрития за скандали, в Гърция те почти никога не са стигали до съда. В страна, която задлъжня с 340 млрд., само един бивш министър на отбраната отиде в затвора.

В Гърция няма жълти медии, но като цяло медиите се очертават като една от основните жертви на икономическата криза в страната.

Финансиране

Средствата за масова информация в Гърция са всички частни, освен ЕРТ (Национално Радио и Телевизия). Следователно теоретически финансирането им е задължение на техните собственици.

ЕРТ, което има три тв канала и пет радиочестотни предавания, се финансира от данъка, който се плаща от цялото население (независимо дали гледа или не гледа ЕРТ) чрез сметката на ДЕИ (Държавно предприятие по електроснабдяване).

Вестниците получават само една финансова помощ от държавата. Купуват хартията на която се отпечатват, без да плащат данък, тоест, купуват я приблизително на половина от цената, на която се продава на пазара. Днес, когато тиражите са малко, тази помощ няма голяма стойност.

Приходите на каналите, вестниците и списанията са изключително от продажбите и рекламата. До началото на кризата, продажбите бяха високи и рекламата изобилна, почти всички бяха печеливши. Когато кризата доведе до намаляване на продажбите и рекламите, медиите се оказаха неподготвени за непоносимите дългосрочни задължения. Затова повечето от тях се сринаха. Основният начин за финансиране освен рекламата и продажбите, бяха банковите заеми. До 2010 г. собствениците вземаха от банките големи заеми, предоставяйки като гаранция или реални активи на техните дружества (сгради, машини и т.н.) или бъдещи продажби, стойността на името на канала или на вестника, стойността на филмите, които имаше всяка станция или нейният архив. Много от тези милиони, който бяха отпуснати като заеми, станаха лично имущество на собствениците и не се вложиха за финансиране на техните станции или вестници. С настъпване на кризата, съчетанието на големи дългове към банки с наличието на високи оперативни разходи и падането на продажбите, се оказа смъртоносно.

Минимален брой медии използваха фондове на ЕС, които не се използват за оперативни разходи, а за инвестиции.

Партиите и правителствата имаха функционална връзка с финансирането на медии, но разбира се, не пряка. Правителството посредничеше негласно, свързвайки се с управленията на банките да отпускат заеми на конкретните медии, дори без обезпечаване. Всичко това, разбира се, беше един мехур, който се спука през 2010 г.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи